Романът "Дон Кихот" увековечава името на испанския автор Мигел де Сервантес. Произведението, появило се в началото на XVII век и преведено на над сто и четирийсет езика, се превръща в световна класика.
Излизането на книгата обаче е само един момент от живота на писателя, изпълнен с приключения и несполуки — от героични битки до попадане в робство и тежко безпаричие. Тежките моменти обаче не го сломяват.
Мигел де Сервантес е роден в Алкала де Енарес през 1547 г. Точната дата не е известна: запазено е само кръщелното му свидетелство от 9 октомври 1547 г. от църквата "Санта Мария". Датата 29 септември се предполага, защото е денят на свети Михаил — оттам и името Мигел.
За ранните му години се знае малко. Произлиза от обедняло семейство на идалго — най-долното стъпало на дворянството, и то с оспорван статут.
Баща му Родриго е бръснар хирург, който извършва различни медицински манипулации; испанистът Жан Канаваджо го описва като хирург, представящ се за благородник. Семейството му често пътува от град на град.
През 1569 г. Сервантес напуска Испания и заминава за Италия. Според една от версиите той прави това, за да продължи образованието си. Според друга теория бяга от правосъдието.
Твърди се, че известно време е служил в дома на Джулио Аквавива в Рим — духовник, който получава кардиналско звание през 1570 г. На следващата година постъпва в армията, като се записва в испански пехотен отряд в Неапол — по това време испанско владение.
През втората половина на XVI век отношенията между Испания и Османската империя навлизат в критична фаза. През 1570 г. османците нахлуват в Кипър и превземат Никозия, но завладяването на острова приключва чак с падането на Фамагуста през август 1571 г.
На 7 октомври 1571 г. се състои битката при Лепанто. Свещената лига — морските сили на Венеция, папството и Испания под командването на Хуан Австрийски — нанася решително поражение на османския флот.
В битката участва и Мигел. Той е на борда на галерата "Маркеза" и въпреки треската отказва да остане безучастен. Получава две рани в гърдите, а лявата му ръка остава неподвижна до края на живота му.
След сражението се лекува шест месеца в болница и се връща на служба. Продължава да служи като войник в Неапол — участва в експедициите до Наварино и Корфу, както и в испанското превземане на Тунис и Ла Голета през 1573 г.
През септември 1575 г. отплава за Испания. Корабът му обаче е нападнат от пирати. Сервантес е пленен и продаден в робство в Алжир. Писмата, които е носил със себе си, повишават значимостта му в очите на похитителите. Това удължава пленничеството му, но го спасява от смърт.
През петте години плен той организира четири опита за бягство — по описанието на Канаваджо всички се провалят, но нито един не му коства живота, защото похитителите го смятат за твърде ценен.
Господарите му Дали Мами, а по-късно и Хасан паша, се отнасят към него със значителна снизходителност предвид обстоятелствата.
Чак през 1580 г. семейството му, с помощта на монаси от ордена на тринитариите, събира искания откуп от петстотин златни ескудо и писателят е освободен. Този период, изпълнен с приключения, му предоставя материал за редица негови литературни творби.
След завръщането си в Испания Сервантес прекарва по-голямата част от живота си по начин, коренно различен от изпълненото с динамика и опасности десетилетие, което е оставил зад гърба си. Той постоянно изпитва финансови затруднения и е принуден да върши досадна и тежка работа.
Военните му заслуги не носят очакваното възнаграждение. Опитва се да получи административни длъжности в испанските владения в Америка, но без успех. Единственото, което успява да си осигури, е краткотрайно назначение като кралски пратеник до Оран (Алжир) през 1581 г.
По това време има връзка с млада омъжена жена на име Ана де Виляфранка (Ана Франка де Рохас), която му ражда дъщеря. Исабел де Сааведра е единственото дете на Сервантес.
В края на 1584 г. той се жени за Каталина де Саласар и Паласиос, която е с осемнайсет години по-млада от него.
Постепенно се насочва към писането на пиеси. През 1585 г. сключва договор с театралния импресарио Гаспар де Порес. Точният брой на пиесите, написани от Сервантес, е неясен.
Самият той твърди в пролога към "Осем комедии" (1615 г.), че по онова време е съчинил между двайсет и трийсет комедии и всичките са поставени на сцена. От тях са оцелели само две — на "Алжирски нрави" и "Нумансия".
В края на XVI век в големите испански градове тепърва започват да се утвърждават постоянни театрални сцени, а пазарът се разраства, за да задоволи нуждите на публика, все по-жадна за развлечения.
Лопе де Вега откликва на това търсене, като налага личния си почерк върху испанската комедия и кара всички предходни драматични творби, включително тези на Сервантес, да изглеждат остарели или неадекватни.
Мигел осъзнава, че няма да може да се издържа от литература и писане на пиеси и става комисар по снабдяването на Непобедимата армада. Реквизирането на зърно и зехтин от неохотно сътрудничещи селски общности е неблагодарна задача, но все пак осигурява сигурна работа и определен обществен статус.
Длъжността изисква от него да пътува из цяла Андалусия. Той отговаря за изключително сложни финансови дела, а неспособността му да приведе отчетите си в ред води до продължителни и многократни конфликти с началството.
Налага му се и постоянно да спори с общинските и църковните власти, като последните неведнъж го отлъчват от църквата.
След катастрофалното поражение на Армадата през 1588 г. Сервантес се насочва към Севиля — търговската столица на Испания и един от най-големите градове в Европа.
През 1590 г. подава молба до Съвета за Индиите за някоя от четирите важни държавни длъжности, овакантени в Централна и Южна Америка. Молбата му обаче е отхвърлена.
През 1592 г. подписва договор за написването на шест пиеси за театралния импресарио Родриго Осорио. От това начинание обаче не излиза нищо. Работата му като снабдител продължава, а съдебните спорове достигат критична точка — Сервантес прекарва няколко дни в затвора в Кастро дел Рио.
През 1594 г. се озовава в Мадрид, търсейки нова длъжност. Получава назначение, което го отвежда обратно в Андалусия, за да събира просрочени данъци. Сервантес няма нито усета, нито търпението за търговия и администрация. Това води до прекратяването на договора му две години по-късно.
През 1597 г. се завръща в Севиля и започва да пише разкази. Заради несъответствие във финансовите му отчети е хвърлен в Кралския затвор в Севиля, където остава от лятото на 1597 г. до края на април 1598 г.
Според Encyclopaedia Britannica именно там може би се заражда идеята за "Дон Кихот" — както подсказва фразата от пролога на романа за рожба, зачената в тъмница. Друга версия сочи по-ранния му престой в затвора в Кастро дел Рио.
Сведенията за живота му през следващите пет години са доста оскъдни. Смята се, че след като напуска Севиля, се съсредоточава върху писането на първата част на "Дон Кихот".
През 1601 г. дворът на Филип III се мести във Валядолид, а Сервантес го последва през 1604 г. и продължава да се занимава с писателска дейност.
Издаването на двете части на романа "Дон Кихот" — първата в началото на 1605 г., втората през 1615 г. — променя живота му. Първата част жъне огромен успех и се преиздава още същата година.
Така човекът, който се проваля като драматург, като снабдител и като бирник и два пъти влиза в затвора заради собствените си отчети, остава в историята като автор на книгата, смятана за първия модерен роман.
