Адвокатът Милош Шалич влиза в белградски съд през май 2010 година с искане, което на практика слага край на едно издирване.
Семейството на най-търсения човек в Европа иска той да бъде обявен за мъртъв.
Основанията са надлежно изброени: последният път, когато някой го е виждал, е февруари 2003 година, бил е тежко болен и не би оцелял без лекарска помощ.
Искането има и практическа причина, която Шалич не се притеснява да сподели пред Асошиейтед прес.
Смъртният акт ще размрази пенсията на Ратко Младич, спряна от три години, и ще позволи на съпругата и сина му да се разпореждат с имуществото.
Расим Ляич, който по това време оглавява сръбския Национален съвет за сътрудничество с Хагския трибунал, не оставя молбата без отговор: хиляди хора изчезват във войните, но никой от близките им не е искал от съда смъртен акт.
Роднините на генерала са я подали именно защото знаят, че той е жив.
Заместник-прокурорът по военните престъпления Бруно Векарич определя цялата идея като спекулация и заявява, че издирването продължава.
Три месеца по-рано, в белградското жилище на съпругата му Босилка, сръбските служби вадят от кухина в стената осемнайсет тетрадки.
Какво има в тетрадките
Информацията става публична на 19 май 2010 година, когато прокуратурата в Хага съобщава, че е получила материала от Белград.
Осемнайсет тетрадки, около 3500 страници, изписани на ръка между юни 1991 и ноември 1996 година - тоест от месеците преди разпадането на Югославия до годината след Дейтънското споразумение.
Според репортаж на Кристиан Сайънс Монитор находката е направена през февруари с камери, с които разследващите оглеждат вътрешността на стените.
Обвинението уточнява, че тетрадките са част от 169 предмета, иззети при обиските през декември и февруари.
Сред останалите са около 120 аудио- и видеозаписа, компютърна памет, медицински документи и сим карти.
Какво съдържат тетрадките, личи от самите мотиви на обвинението: бележки от срещи с Милошевич и с ръководството на босненските сърби, военни планове за Сараево и Горажде и записка с дата 15 юли 1995 година - от разговор с висши международни военни за съдбата на населението на Сребреница.
Това жилище вече е било претърсвано, и то не веднъж. През декември 2008 година са иззети предишни записки на генерала, чиито откъси белградският "Блиц" и сараевската "Слободна Босна" публикуват.
От тях личи, че генералът редовно се среща с високопоставени сръбски служители и че урежда военни доставки от държави от бившия Съветски съюз през Сърбия.
Тогава са намерени и автоматично оръжие, ловна пушка и няколко пистолета - заради тях през юни 2010 година самата Босилка Младич е изправена пред съда в Белград по обвинение за незаконно притежание на оръжие.
Защо издирването трае толкова дълго
Обвинителните актове срещу Младич са потвърдени през 1995 година - на 25 юли, заедно с Караджич и Мартич, и на 16 ноември, за геноцида след превземането на Сребреница. Първите години след това обаче той не се укрива особено усърдно.
Според Балкан Инсайт се движи свободно из Белград до април 2002 година, когато сръбският парламент приема закон за сътрудничество с трибунала.
Сръбската прокуратура за военни престъпления описва по-нататъшното му укриване така: генералът сменя квартири в столицата до 2006 година, когато следата се губи напълно.
Тук версиите се разминават - адвокатът на семейството сочи февруари 2003 година като последна дата, на която някой го е видял.
Натискът идва отвън и е неизменно един и същ: арестът е поставен като условие за всяка следваща стъпка на Сърбия към Европейския съюз.
Главният прокурор на трибунала Серж Брамерц предупреждава многократно, че най-търсеният от съда човек се намира на сръбска територия.
През октомври 2010 година правителството увеличава десетократно обявената награда за информация - до десет милиона евро.
Шалич междувременно отхвърля пред Асошиейтед прес предположението, че клиентът му живее под чужда самоличност, както прави Радован Караджич - заловен в Белград през 2008 година с дълга бяла коса и брада, под името Драган Дабич, представящ се за лечител.
Не е в характера му да играе роля, обяснява адвокатът. Такъв човек не умее да води чужд живот.
Обвиняем, който още не е в залата
Почеркът му е разпознат от генерал Манойло Милованович, дългогодишен началник на щаба при самия Младич. После всяка буква, чертичка и драскулка се дигитализира и превежда на английски.
Трибуналът признава записките за автентични и ги допуска като доказателство по делото срещу Караджич. Защитата му пък иска процесът да бъде спрян за месец, за да успее да прочете новия материал.
Значението на тетрадките се оказва по-голямо от очакваното. През юни 2010 година обвинението съобщава, че бележките могат да имат отношение към седем от деветте процеса, които трибуналът води в онзи момент.
Говорителката Олга Кавран определя тетрадките като записки на генерал Ратко Младич, правени в момента на събитията. Душан Игнятович от сръбска страна предупреждава, че адвокатите на обвиняемите ще оспорят автентичността им.
Стига се и до по-необичайно искане. Позовавайки се на тетрадките и на иззетите аудиокасети, прокурорите в Хага молят да бъде възобновено приключилото два месеца по-рано дело срещу бившия политически лидер на босненските хървати Ядранко Прлич и още петима подсъдими.
Според тях материалът подкрепя тезата за договореност между сърби и хървати за разделяне на Босна и за изтласкване на мюсюлманското население.
Има и по-скептичен прочит на цялата находка. Кристиан Сайънс Монитор цитира бивш експерт на трибунала, според когото благодарение на нея темата на разговора вече са тетрадките, а не фактът, че самият Младич е на свобода.
Джефри Найс, прокурорът по делото срещу Слободан Милошевич, поставя друг въпрос: трудно е да се повярва, че човек, водил толкова подробни бележки, не е записал нищо за решението, довело до Сребреница.
Село на сто километра от Белград
Развръзката идва на 26 май 2011 година, преди разсъмване. Специални части влизат в къща в Лазарево край Зренянин, на около сто километра североизточно от Белград, собственост на роднина на Младич.
Според източници на Франс прес наблюдението над сградата продължава две седмици. Заловеният е на 69 години, носи два заредени пистолета и не оказва съпротива.
Документите му за самоличност са на името Милорад Комадич.
Ляич описва вида му пред медиите: блед, като човек, който дълго не е излизал навън. Твърдението на адвоката отпреди година, че клиентът му не е способен да носи чуждо име, се разпада за секунди.
На следващия ден журналисти на Радио Свободна Европа заварват в Лазарево ръкописна табела с надпис "Ратко герой", закачена върху пътния знак с името на селото, и жители, които твърдят, че такъв човек изобщо не е живял там.
Бояджия на име Милорад Дърляча заявява пред тях, че познава всички в селото и никакъв Комадич няма.
Белградският съд го обявява за годен да пътува и отхвърля жалбата на защитата. На 31 май правителствен самолет каца в Ротердам, а вечерта задържаният е в ареста на трибунала.
Същия ден в Баня Лука хиляди негови поддръжници излизат на митинг.
Кръгът се затваря именно тук. Когато Младич най-сетне влиза в залата в Хага, записките му се цитират в тази зала вече година.
Човекът, от когото шестнайсет години няма следа, е оставил 3500 страници собствен почерк - в стената на собствения си дом.
Осъден е през ноември 2017 година на доживотен затвор за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Обжалването му е отхвърлено окончателно на 8 юни 2021 година.
На 27 август 2026 година Международният остатъчен механизъм за наказателните трибунали съобщава, че Ратко Младич е починал на 84 години в затворническата болница в Хага и че председателят Грасиела Гати Сантана е разпоредила пълна проверка на обстоятелствата.
Тетрадките остават там, където ги внася обвинението - в архива на делото.
