Събота, двайсет и пети октомври 1975 година, малко преди два следобед. В ефира на лондонското "Кепитъл Радио" водещият обявява, че държи нещо, което никой не е чувал — запис, който съществува само на лента и стои на ролка до пулта му. После натиска бутона.
От високоговорителите тръгва песен без припев, дълга почти шест минути, с оперен пасаж по средата. Песен, която според звукозаписната компания изобщо не бива да се излъчва.
Историята ѝ започва два месеца по-рано. На двайсет и четвърти август 1975 година Queen влизат в студиото "Рокфийлд" в Уелс и започват работа върху композиция, която вече звучи в главата на Фреди Меркюри. Записът минава общо през пет студия и отнема три седмици.
Меркюри, Брайън Мей и Роджър Тейлър пеят по десет-дванайсет часа на ден; вокалните наслагвания стигат до сто и осемдесет. Мей по-късно разказва, че лентата минала през машините толкова пъти, че се виждало през нея.
Групата иска "Bohemian Rhapsody" за първи сингъл от новия албум "A Night at the Opera". "И Ем Ай" отказва: песента е близо два пъти по-дълга от стандартния сингъл за 1975 година и никоя радиостанция няма да я пусне.
Мениджърът на групата, Джон Рийд, също настоява за съкратена версия. Скептик има дори сред приятелите на групата — на Елтън Джон се приписва възклицанието, че песента е дълга около три часа и че никой няма да я издаде в този вид.
Queen отказват да махнат и една нота. Меркюри по-късно споделя, че групата е правила компромиси, но рязането на песен никога няма да бъде сред тях.
Никоя от двете страни не отстъпва. Компанията иска по-къса версия, групата не дава нито секунда. Преговорите свършват без изход. Тогава Queen намират друг път към ефира.
Кени Еверет е може би най-изобретателният радиоводещ във Великобритания по онова време — уволняван от Би Би Си заради непремерена шега в ефир и въпреки това върнат, а от 1973 година звезда на новосъздаденото търговско "Кепитъл Радио". И което е по-важното — приятел на Меркюри.
Според продуцента Рой Томас Бейкър всичко започва като най-обикновена консултация: групата иска външно мнение и занася записа на Еверет. Официалната уговорка е недвусмислена — лентата е само за прослушване, не за излъчване. Еверет трябва просто да каже на Фреди какво мисли.
Според Бейкър думите му са, че песента е толкова добра, че ще се наложи да измислят нова позиция в класацията — не номер едно, а номер половина.
После прави това, което му е изрично забранено. Еверет пуска записа четиринайсет пъти за два дни. По свидетелството на биографа на Меркюри Лесли-Ан Джоунс пред шефовете си той твърди всеки път едно и също: пръстът му се изплъзнал.
В понеделник сутринта лондонските магазини за плочи са пълни с хора, които искат да купят новия сингъл на Queen. Сингъл, който не съществува — песента още не е излязла и няма насрочена дата.
Поставена пред свършен факт, "И Ем Ай" отстъпва. "Bohemian Rhapsody" излиза на трийсет и първи октомври 1975 година — цялата, без нито една махната секунда.
Влиза в класацията на четирийсет и седмо място. Четири седмици по-късно е номер едно. Задържа се там девет седмици — по време на Коледа и в новата година — и до края на януари 1976 година продава първия си милион.
В Съединените щати историята се повтаря: продуцентът Пол Дрю чува песента по Кепитъл Радио, взема копие и започва да я пуска по станциите в мрежата на RKO.
Скептиците имат право в едно: песента наистина нарушава всички правила на радиото.
Шестнайсет години по-късно същият запис се връща на върха при съвсем други обстоятелства. През декември 1991 година, седмици след смъртта на Меркюри, "Bohemian Rhapsody" отново е номер едно във Великобритания — още пет седмици, втора Коледа на върха, единственият случай, в който една и съща версия постига това два пъти.
През 1992 година "Уейнс Уърлд" я връща в американските класации — този път до второ място. През 2018 година "Bohemian Rhapsody" е обявена за най-слушаната песен от двайсети век в стрийминг платформите.
Песента, която радиото нямаше да пусне, днес звучи някъде в ефира приблизително всеки час.
Онзи следобед Еверет казва на слушателите си, че държи в ръцете си модерната версия на Бетовен. Звучи като обичайното му преувеличение. Петдесет години по-късно това е единственото предсказание за песента, което никой не е оспорил.
