Цветните партии
Ромеите не познават футбола, но познават колесниците. Надбягванията на хиподрума са най-голямото зрелище в столицата.
На пистата излизат четири отбора, всеки в свой цвят, а около тях се събират сдружения от привърженици, наречени деми. Всяка дема носи цвета на отбора си - Сини, Зелени, Червени и Бели.
Червените и Белите отдавна са изгубили тежест, а сериозните играчи остават двама: Сините и Зелените.
Демите не са само групи запалянковци. Те поддържат конюшни, наемат колесничари, организират зрелищата и поемат част от градските задължения - включително участие в отбраната на Константинопол при обсада.
Имат собствена йерархия, свои говорители и свои квартали в града. Прокопий Кесарийски, юридически съветник на пълководеца Велизарий и очевидец на събитията, описва привържениците на двете деми като хора, готови да умрат за цвета си, без да могат да обяснят защо.
Принадлежността към всяка от демите се наследява. Императорите също имат предпочитания и не ги крият - Юстиниан е известен като покровител на Сините, което дава на членовете им усещане за безнаказаност.
Именно това усещане подпалва фитила.
Двамата оцелели
През януари 532 година градският префект Евдемон осъжда на смърт седмина за убийства при улични сблъсъци. Двама от тях - единият Син, другият Зелен - оцеляват при екзекуцията в Сикè, отвъд Златния рог.
Бесилката поддава и двамата падат на земята живи. Тълпата приема това за знак свише, монаси от манастира "Свети Конон" ги измъкват, прекарват ги през залива и ги укриват в църквата "Свети Лаврентий", където им се полага право на убежище.
Префектът обкръжава храма с войници, но не смее да го щурмува. Патовата ситуация продължава дни наред и постига нещо, което никой не очаква.
За първи път Сините и Зелените имат общ интерес. Юстиниан заменя смъртните присъди с лишаване от свобода и насрочва надбягвания за 13 януари. Демите обаче искат пълно помилване.
На 13 януари двете деми не се замерват с камъни и обиди както обикновено, а започват да скандират в един глас. Викът е "Ника" - "Побеждавай!". Същата дума, с която обикновено подвикват на своя колесничар.
Този път е насочена срещу властта. От хиподрума тълпата тръгва към резиденцията на префекта, освобождава затворниците и подпалва сградата.
Пет дни огън
Пожарът не спира дотам. Изгаря сградата на сената, изгарят бани, портици и цели жилищни квартали. Изгаря и катедралата "Света София" - втората по ред църква на това място, издигната от Теодосий II и осветена през 415 година; базилика с дървен покрив, много по-скромна от онова, което се намира там днес.
Юстиниан опитва да смири тълпата. Отстранява тримата чиновници, които градът мрази най-силно: префекта Евдемон, квестора Трибониан, съставителя на правния кодекс, и Йоан Кападокийски, отговорен за данъците.
Тълпата обаче иска друго - провъзгласява за император Ипатий, племенник на Анастасий I, управлявал до 518 година.
Ипатий не иска трона. Съпругата му се опитва да го задържи, но привържениците го изнасят на ръце до Форума на Константин и го издигат на импровизиран трон.
Оттам новият претендент е отведен на хиподрума, за да приеме поздравленията на града. За Юстиниан това вече не са улични безредици, а преврат с готов кандидат за престола.
Императрицата и корабът
В двореца се обсъжда бягство. Корабите са готови, хазната е натоварена, изходът към морето е свободен. И тук идва сцената, която прави събитието запомнящо се.
Прокопий предава реч на императрица Теодора, в която тя отказва да напусне града и заявява, че предпочита да умре с императорските одежди на гърба си, отколкото да живее без тях.
Историкът пише петнайсетина години по-късно и по обичая на античната историография съчинява речите на своите герои - затова текстът се приема като негова версия за случилото се, не като протокол. Ефектът обаче е безспорен. Юстиниан остава.
Оттук нататък действат двама военни - Велизарий, който току-що се е върнал от персийския фронт, и Мунд, военачалникът на Илирик, случайно попаднал в столицата с отряд херули.
Дворцовият евнух Нарзес получава задача, за която не са нужни войски. С кесия злато, както го предават хронистите, той се промъква сред Сините на хиподрума и им напомня, че императорът винаги е бил техен покровител, докато Ипатий е роднина на владетел, благосклонен към Зелените.
Гневът изгражда съюза за пет дни. Подкупите го развалят за няколко часа.
Капанът
Хиподрумът побира между трийсет и сто хиляди души според различните оценки, а изходите му са малко. Велизарий и Мунд влизат едновременно от двете страни с редовни войски и наемници херули.
Вътре няма как да се оформи боен ред, няма как да се отстъпи, няма и накъде да се бяга - тълпата е притисната в затворено пространство, в което сама се е събрала.
Клането продължава до вечерта. Прокопий говори за трийсет хиляди убити и числото се повтаря във всички следващи хроники, макар съвременните изследователи да го приемат като закръглена оценка.
Ипатий е заловен и екзекутиран на следващия ден заедно с братовчед си, а телата им са хвърлени в морето.
Какво остава
Юстиниан излиза от събитията през януари 532 година по-силен. Опозицията е обезвредена, демите са пречупени като сила, способна да свали император, макар да остават фактор в столичния живот още век и половина.
Трибониан губи поста, но не и работата си. Остава начело на комисията, Дигестите излизат още на следващата година, а самият той се връща като квестор към 535 година.
Юстиниановата кодификация ще се превърне във фундамент на европейската правна традиция.
Остава и една сграда. На мястото на изгорялата катедрала императорът поръчва на Антемий от Трал и Исидор от Милет нещо, каквото никой не е строил дотогава - купол с диаметър над трийсет метра, повдигнат върху четири стълба.
Работата отнема пет години и десет месеца, а храмът е осветен на 27 декември 537 година.
"Света София" стои и днес. Съществува, защото два фен клуба се скарват с властта заради една счупена бесилка.
