Песента се казва "Just Walkin' in the Rain" и е един от най-неочакваните и куриозно създадени хитове в музикалната история.
Композицията от началото на петдесетте години съчетава блус и поп звучене по начин, който предвещава оформянето на рокендрола - а изпълнителите излежават присъди в Щатския затвор на Тенеси в Нашвил.
Затворническа банда, съставена от осъдени за убийства и изнасилвания, създава очарователно разпускащото и мечтателно парче, което прави впечатляващ пробив в американските класации.
А историята на групата и на песента е колкото странна, толкова и забележителна.
Съставът се казва The Prisonaires и е сформиран от Джони Браг - затворник още от седемнайсетгодишна възраст, осъден за шест изнасилвания.
Доста по-късно свидетелските показания срещу него са оттеглени, а обвиненията са смятани за скалъпени, но в началото на петдесетте години той все още е в затвора и отдавна е свикнал с живота там.
Джони блести в затворническия хор и покрай музикалната си страст събира около себе си вокален състав с още неколцина осъдени.
Това са тенорите Джон Дру и Ед Търман, както и Уилям Стюарт на китара и баритонови вокали и Марсел Сандърс с басови вокали.
Търман и Стюарт излежават присъди от по деветдесет и девет години за убийства, Дрю е зад решетките за три години заради кражба, а присъдата на Сандърс е между година и пет години за непредумишлено убийство.
На пръв поглед The Prisonaires нямат никакви перспективи предвид положението си, но те правят значително впечатление с изявите си в затвора.
И скоро щатските власти започват да гледат на тях като на възможност - да послужат за пример, че в Тенеси реабилитацията на затворници дава положителни резултати.
Така режимът им се разхлабва и започват да пеят на публични събития, дори пред високопоставени политици, като естествено винаги са пазени зорко от въоръжена охрана.
Блусът и госпълът в изпълнението им разколебават представата за затворниците като брутални и лишени от човечност престъпници.
Джони Браг и останалите се превръщат в любимци на губернатора на щата Франк Г. Клемент и редовно изнасят концерти в резиденцията му.
Не след дълго се появява идеята да влязат в звукозаписно студио и да запишат песен. За това се погрижва Сам Филипс от Sun Records в Мемфис - същият, който малко повече от година по-късно ще запише първите плочи на Елвис Пресли.
През юни 1953 г. петимата са превозени до студиото под въоръжена охрана.
Така на бял свят се появява прочутата "Just Walkin' in the Rain" - по разказа на самия Браг оценена от младия Елвис Пресли и оказала влияние върху начина, по който той развива и популяризира рокендрола.
Възникването на композицията, според Браг, става съвсем случайно и естествено.
Един ден той се разхожда из двора с друг затворник - Робърт Райли - и му подхвърля: "Ние тук просто си вървим из дъжда и се чудим какво правят момичетата".
Райли отбелязва, че фразата би била хубава основа на песен, и това разпалва въображението на Джони Браг, който само за няколко минути измисля текст и мелодия за два куплета.
Проблемът е, че той не може да чете и пише, затова моли Райли да напише текста на хартия и в замяна го посочва за съавтор на песента.
Простата конструкция и запомнящата се мелодия придават голям потенциал за успех на "Just Walkin' in the Rain", чиято популярност впоследствие надхвърля всякакви очаквания на The Prisonaires.
Сингълът се изкачва в R&B класацията на Billboard и по данни на Sun Records се продава в 250 000 копия, макар други източници да сочат 50 000.
Джони Браг дори си спомня как веднъж е посетен от Елвис в затвора, за да получи лично благодарност за вдъхновението.
Докато звездата оглежда голата килия, Джони го пита какво е да си знаменитост, и получава отговор: "Получаваш най-хубавото и най-лошото от всичко".
След години на редовни обжалвания присъдата на Джони Браг в крайна сметка е смекчена, тъй като доказателствата, въз основа на които първоначално е осъден, са счетени за доста неубедителни.
Дали лишаването от свобода на музиканта не е голяма несправедливост от самото начало?
Няма как да се твърди със сигурност, но е известно, че в онези години чернокожите обвиняеми в Америка се сблъскват с дълбоко расистка и предубедена съдебна система, а в делата не са рядкост изтръгнатите с принуда самопризнания и нарушения на презумпцията за невинност.
Джони Браг излиза на свобода, но отново е арестуван през 1960 г. по крайно съмнителни обвинения за нарушение на условията за предсрочното освобождаване.
Така той получава нова присъда от шест години и половина, но през цялото време не се отказва от музиката, сформира нова група в затвора и продължава да се бори да докаже невинността си.
По-късно, когато отново е освободен, започва да си изкарва прехраната с работа в гробище.
А песента, която измисля, е далеч по-доходоносна в ръцете на белия изпълнител Джони Рей, чиято версия на "Just Walkin' in the Rain" излиза през 1956 г. и става дори по-голям хит.
С нея Рей не само достига до второто място в САЩ, но и до върха на класациите във Великобритания.
Междувременно много от обстоятелствата около присъдите на затворниците от The Prisonaires остават неизяснени.
Но дори в толкова неизгодно положение те успяват да оставят значима следа в музиката.
Плочата им излиза от студиото на Сам Филипс година преди първия сингъл на Елвис Пресли и очертава звученето, което ще диктува музикалната мода през следващите десетилетия.
