Най-известният партизански лидер в света след малко ще нахлуе в дневни им и американците се вълнуваха. В 8:00 часа вечерта в неделя, 11 януари 1959 г., около 50 милиона зрители сядат пред телевизионните си телевизори, за да гледат „Шоуто на Ед Съливан“ – програмата, която преди години им представи Елвис Пресли, а след няколко години ще им доведе Бийтълс. В тази зимна вечер добродушният Съливан приема Фидел Кастро – очарователен 32-годишен адвокат, превърнал се в революционер, известен с голямата си брада и шапка, който успява да свали кръвожадния военен режим в Куба.
Ед Съливан
Сегментът е заснет в 2:00 часа през нощта на 8 януари в Матансас, на 100 километра източно от Хавана, ползвайки кметството като импровизирано телевизионно студио. Само няколко часа след срещата Фидел ще влезе триумфално в кубинската столица заедно с хората си, които се движат с пленените танкове на армията, която бяха победили – сцена, силно напомняща освобождението на Париж. Това е наелектризиращата кулминация на най-невероятната революция в историята, в която оскъдна шепа самоуки бунтовници – много от тях младежи, които са напуснали университета, студенти по литература и изкуство и инженери, включително редица жени, по някакъв начин успяват да победят войска от 40 000 професионални войници и принуждават зловещия диктатор, президентът Фулхенсио Батиста, да избяга от острова през нощта.
Още с първия си дъх Съливан уверява зрителите на CBS, че предстои да срещнат една „прекрасна група от революционери“, сякаш те са най-новата сензация на поп музиката. Въпреки немития си вид, последователите на Фидел са далеч от безбожните комунисти, изобразени от пропагандната машина на кубинската военна част, добавя той; всъщност всички носят католически медали, а някои дори благочестиво носят Библията. Но Съливан се интересува най-много от самия Фидел. Съвсем неочакваната му победата над силния главорез Батиста го беше окъпала в романтична аура. Американските списания открито описват Фидел като новия Робин Худ, а неговата Селия Санчес като лейди Мериам, грабещи от богатите, за да дадат на бедните.
Първите въпроси на Съливан не са особено трудни: „В училище разбирам, че сте били много добър ученик и много добър спортист. Бейзбол?“ „Да“, отговаря Фидел, „Бейзбол, баскетбол, софтбол. Всякакви видове спорт.“
„Безспорно цялото това физическо упражнение, което сте правили в училище, ви подготви за тази роля?“
„Да. Можех лесно да живея в планината…“
Каленият водещ Съливан е очевидно омаян от госта си и въпросите му са зададени с далеч по-оживен тон. Междувременно Кастро изглежда искрен, милосърден и грижовен, докато търси думи из английския си речник. Част от интервюто е ретроспективно. „В латиноамериканските страни отново и отново диктаторите крадат милиони и милиони долари, измъчват и убиват хора. Как смятате да прекратите това тук в Куба?“
Фидел се смее. „Много лесно. Като не позволяваме никоя диктатура да дойде отново да управлява страната ни. Можете да бъдете сигурни, че Батиста… ще бъде последният диктатор на Куба.“
Годината е 1959 и Съливан не вижда причина да спори.
Идва време за кулминацията на разговора. „Хората на Съединените щати, се възхищават много на вас и на вашите хора“, казва водещият на Фидел. „Защото вие сте до голяма степен като Джордж Вашингтон, като всяка група, която започва с малко [мъже], бори се срещу велика нация и печели.“ Фидел взима комплимента присърце – все пак американската преса го идолизира близо две години като гражданин-войник точно в духа на 1776 година.
„Какво чувстваш към Съединените щати?“ – пита Съливан.
„Моето чувство към хората в Съединените щати е чувство на съчувствие – казва Фидел с равен глас, „защото те са много работлив народ.“
(„Те работят много“, потвърждава Ед.)
„Те са основали тази голяма нация, която работи много…“
(„Така е.“, кимва Ед.)
„Съединените щати не са една раса [от] хора, [те] идват от всяка част на света… Ето защо Съединените щати принадлежат на света, на хората, които са преследвани, на тези, които не могат да живеят в собствената си страна…“
„Искаме да ни харесате“, казва Съливан. „И ние те харесваме. Вас и Куба!“
След това шоуто продължава в студиото на CBS в Манхатън, където човекът, който на практика оформя вкуса на средната класа в САЩ засипва Кастро със същите похвали, с които бе затрупал и Елвис.
„Знаете ли, това е един прекрасен човек и много умен млад мъж“, казва той. „И с помощта на Бог и нашите молитви, и с помощта на американското правителство, той ще създаде такава демокрация, която и Америка трябва да има.“
След което шоуто преминава към следващия си сегмент: модно ревю за пудели.