Къде отиде златният държавен резерв в края на Втората Световна война

Необходими са две световни войни, преди да успеем да слезем от топ 10 икономики в Европа, до далечните позиции и да забравим какво е било удоволствието някога да разполагаме със златен лев, да прибираме така наречените „Изпаднали германци“ и също така да се радваме на думи като „чудото на Европа“. Разбира се, в едни по-добри времена, България започва да прави чудеса от храброст и да демонстрира качества, за които останалите могат да мечтаят. Благодарение на средностатистическия българин, благодарение на желанието му да бъде достатъчно боеспособен.

Нека не забравяме, че западът многократно повтаря как българинът е успял само да кали своята сила в пещите на 5-вековното робство, но малко след това започват и проблемите, като финалният крах ще бъде маркиран през 1944 г. и след това ще се повтаря многократно, докато се променя идеологията и се обяснява как страната, която е една от първите по инженерни иновации в Източна Европа, била предимно селски насочена и нямала дори пътища. Обичаме прекрасните лъжи и невярната информация, но нека зададем и още един много важен въпрос.

Знаете ли защо в края на 80-те години, Pepsi – компанията за безалкохолни напитки, ще се превърне в една от 10-те най-големи военноморски сили? Причината се крие в една от най-важните ѝ сделки със СССР. В края на една епоха, в която се оказа, че плановата икономика не може да работи – американската компания отказва да приеме руските рубли – тяхната стойност се предлага и продава само и единствено в СССР, но никъде другаде.

Като единствен вариант за разплащане се оказва, че страната може да предостави няколко бойни кораба, като гарантира, че за старо желязо ще достигнат същата добра стойност. И така Pepsi наистина става морска  сила, поне докато корабите не се нарязват и не се покрива сделката.

С това лирическо отклонение ще открием, че открай време – по-скоро след болшевишката революция – рублата не е най-добрата парична единица, която може да се открие. Тя съществува като разменна монета, но все пак да не забравяме и основната идея, че един ден просто няма да има пари и тази стара буржоазна практика на разплащане ще изчезне – около 30 години по-късно, дори и след края на социалистическата идея, продължаваме не само да откриваме финансите като метод за работа, но забелязваме и появата на най-различни други валути, включително електронни.

Тук има и още един много интересен момент – ако рублата няма особена покупателна сила, не трябва да забравяме, че златото за някогашния СССР е наистина изключително ценно. Още в началото на Испанската война ще открием, че Сталин е готов да изпрати самолети, но с едно много важно условие – те да бъдат заплатени в злато. Сделката е подписана, но се оказва, че скоро ще има един още по-свиреп обир. Само няколко месеца след избухването на войната – всички златни резерви ще бъдат преместени в Москва.

Операцията в този период се нарича Московското злато и се очаква ценният метал да бъде заменен за различни средства, докато при парижани пристигат още няколко тона, които трябва да се обърнат в златни франкове. Колко точно се е върнало обратно при испанците, това не можем да знаем, но след като така или иначе говорим за г-н Сталин, който много обожава златото, нека обърнем внимание какво се случва, когато червената армия влиза в България.

Според пристигналите болшевики, България е фашистка страна, която партнира с Германия, макар и в рамките на няколко дена да е побързала да обяви война на доскорошния си съюзник, но също така да се оказва във война с СССР.

Красивият бяс, че ние трябва да се накажем и да приемем всички видове санкции, които ще бъдат наложени. Комично е да се наричаме фашисти или нацисти, след като България е единствената страна, която запазва естествен прираст на евреите през Втората Световна война, работи изключително много, за да не изпрати армия на източния фронт, но същевременно трябва да бъде наказана. Следователно на 28 октомври 1944 г. ще се изисква от нас да заплатим сумата от 33 милиона златни швейцарски франка и още 52 милиона за допълнителни разходи.

С други думи, ние трябва да платим сумата от почти 100 милиона, като всичко трябва да бъде обезпечено с един от най-ценните жълти метали. Само една седмица от пристигането на червената армия, започва и бързото ровене в трезора на БНБ. След като без никакви проблеми достигат до националния златен резерв, средствата заминават веднага в Москва. Според новия договор и окупирането, което по-късно ще се преименува на съветско освобождение – заплатено отново, както е било и първото – страната трябвало да се лиши от всички средства и услуги, които могат да помогнат на съюзниците.

След като златото отпътува директно за Москва, останалата част от армията ще трябва да бъде нахранена, облечена, напоена и изпратена в следващата територия. Представете си втория красив украински глад, който сме виждали в началото. Благодарение на това символично дарение, пристига и една от първите финансови кризи в България, но със сигурност няма да бъде последната. В този красив момент може да видите, че е необходимо само лишаване от благата и натрупаните средства, за да се стигне от топ 10 на европейската икономика, до абсолютния крах.

И въпреки това не трябва да се изненадваме от фактите, това е процес, който ще се повтори още един път в историята. През 1958 г. Москва официално заявява, че БНБ не е защитено от потенциален ядрен удар и резервът може да бъде застрашен.

Следователно за втори път в историята на страната ще бъдат натоварени 22 тона злато, които ще заминат отново към Москва – този път официалната версия е, че ще бъдат в хранилище и ще се пазят, но реално не е точно така. В следващите години това злато ще се продава и хората, които имат достъп до сметките, са най-често първите в партията. Именно те демонстрират и много сериозна търговия с няколко тона в рамките на година или две.

С изплащането на всичко и провала на тежката планова икономика, придружаваща помощите за Азия и Африка, ситуацията успява да достигне поредният фалит, който в край на сметка не може да бъде спрян. Проблемите продължават, но след като златният резерв за втори път изчезва и страната подпомага братски страни в една или друга точка на света, то самият златен резерв също свършва до време, в което отново трябва да има молби към съветския първи, този път същите вече не са толкова топли и обещаващи – все пак няма злато, което да обезпечи всичко, но ще дойдат рубли – тяхната себестойност продължава да съществува само в илюзията на тогавашния съюз, но пък в негова територия може да свърши работа.