За първи път в България: Първото българско кино

В техническо отношение България (а и светът) прави страхотен скок в последните години на 19 век. Изключение не прави и първото българско кино.

След дълги години спорове между градовете София и Русе за това къде се е провела първата кинопрожекция – установява се, че тя е в началото на декември 1896 г. в хотел Македония на улица „Търговска“ в София. Тя е имала и известен ексклузивен характер, защото на нея присъства само един зрител; него пресата определя като професора по физика г-н Мелинсон.

Снимка единствено с илюстративна цел

В салона на хотел „Македония“ и кафене „България“ Мелинсон се наслаждава на няколко, според вестник МИР: „пет хубави картини из живота, предадени много добре от киноматографа“. Те са всъщност познати западноевропейски филмчета от онова време като „Художникът“ (1896), „Сцени от улиците на Париж“ и други, както и кинохрониката „Пристанището на Варна“ (1896), която е заснета от французи. Много мистериозно в архивите от онова време не пише нищо за „Пристанището“ – за него знаем само от реклами в пресата.

Както сме писали преди, Русе е дом на много първи неща в страната ни:

През 1876 г. се построява първата пивоварна фабрика в България, „Света Петка“

През 1881 г. е създадена първата частна банка „Гирдап“

Списъкът на Уикипедия страницата на Русе е дълъг. Но по отношение на първата кинопрожекция, градът заема втора позиция.

В града ни от десетина дена насам е пристигнал един цинематограф, аппарат, който изображава на платно тъй наречената Жива фотография. Аппарата дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени в всичката им живост и движения. Пристигналия цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, една от парижските площади и т. н. – всичко това толкова живо и естественно, щото се получава пълна иллюзия. Аппарата се помещава в новата къща на г. Марин Чолакова, на площадьта пред бъдещата градска градина. Входът струва 1 лев.

Това съобщение излиза в русенския вестник „Законност“ в рубриката „Вътрешна хроника“ на 27 февруари 1897 г.

Българският революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Марин Добрев Чолаков, известен като Стефан или Шунков

Г. Марин Чолаков, домакинът на „цинематографа“, в този момент е търговец на хранителни стоки в Русе. Той е роден на 23 юни 1877 година в село Кьопеклии, Провадийско. Образованието си получава в Шумен, където завършва I клас, а след това следва в Софийското рисувателно училище. Учи 4 години и напуска като по молба на Вълчо Антонов, началника на революционния пункт на ВМОК, заминава за Чепеларе . Там става войвода на първата организационно-агитационна чета в Западна Тракия. Води чета в района на Гюмюрджина, като за задача има да организира комитети на местно ниво и да събира парични средства за самоиздръжка.

Къщата му е на два етажа, където приземният етаж е обширно помещение, което е било склад или дюкян, или пък бирария – посещавано обществено място. Съответно е логично именно там да се е провела и първата кинопрожекция в Русе., „Кинематографистът“ се казва Георги Кузмич.

След „предпремиерата“ и „премиерата“ на киното в България, в лицето на по-предприемчиви чужденци, захваща гастрол из цялата страна, за да покаже движещите се картинки, посредством последното чудо на техниката – екзотичният апарат, „кинематограф“. А някои имат и собствени шатри-киносалони, като например Франц Прохазка. Чехът пътувал с цяло шоу – освен че шатрата му събирала 300 човека, между филмите той организирал различни забавления и атракции за гостите и минувачите си. Франц имал и „неамбулантно“ кино – на Лъвов мост в София, но то не се посещавало добре, защото по това време Лъвов мост се смятал за много отдалечено от Центъра.

Първото село с кино е село Бутан, област Враца. През 1926 г. Димитър Костов-Фотето и учителя Цецко Христов предлагат на читалищните настоятели проект за киното. Той е приет и софийската фирма „Задруга“ успяват да уреди читалището с немски апарат „ИКА“. Лека-полека и на 26 декември 1926 г. в Кооперативния дом се прожектират картини от войната, а по-късно и немите филми – „Крачун и Малчо“, „Бен-Хур“, „Бялата сестра“, „Тъща в къща“, „Нощна пеперуда“ и др.

След толкова много внимание, което получава, и развитие, което последва, редно е освен чужда продукция да снимаме и нашенска. Така се появяват първите български филми като „Хайдутин майка не храни“. Бутан рязко дръпва пред всички в околия, дори и Оряхово.

Следва още развитие – през 1930 г. се построява физкултурен салон към училището, който обаче преоблагороден в един по-необходим киносалон. С нов, по-модерен екран и общо с 450 места, новият киносалон вече напомня на днешните – особено като се има предвид, че най-последните места са повдигнати. Икономическата част е както следва: разходи се дават от читалището за наем на салона – 150 лева, наем на киномашината от собственика Цветко Цветков за периода от 13 декември до Спасовден – 5000 лева и наем на трактор, който да задвижва машината на Цветко – 190 лева на вечер (при 6 часа работа). Приходите са: балкон и последен ред на партера – 16 лева, ІІ място – 10 лева, І място – 6 лева.

За реда следят безплатно няколко членове на читалището и постепенно то става културна икона на местността. В архивите на читалището се съхранява Правилник за ползване на киносалона:

Чл.1 За да стане пригоден за използване ученическият салон, читалище „Заря“ ще обзаведе сцената с необходимите кулиси и декори, ще инсталира нужното ел.осветление. За сметка на обзавеждането читалището има право да използва безплатно в продължение на 15 години ученическия салон, но всички такси от ползването се вписват в сметката на училището…“

С времето салонът продължава да се развива – през 1932 г. се подменя киномашината с новата за 4000 лева след като нямото кино добива звук, а по–късно, през 1946 година, киноапарата отново се подменя с нов, модел КПТ-1, и нов екран на стойност 500 000лв.

…

През 2005 г., читалището иска пари, за да възобнови дейността на киното в Бутан – то се нуждае от ремонт на стойност 59 000 лв. Писмо им е до Министерството на културата и Министерството на финансите, но те отпускат пари. Получени са обаче дарения на стойност 10 000 лева, с които се поправя покрива, ел. инсталацията и се освежават гримьорните, но филми така и не се прожектират. През 2011 г. се отбелязват 100 години Читалище „Заря-1911“ – с. Бутан и 85 години от създаването на първото селско кино в България в същия киносалон.