Подхлъзване на мозъка: Как работи магията

Фокусникът щраква с пръсти и топката изчезва изпопред очите ви. Как е възможно това?! Имате доста добра представа за поведението на предметите и от опит знаете, че те не могат просто ей тъй да изчезнат във въздуха, но виждате точно това.

Магията е една от най-старите форми на изкуство и откакто съществуват писмени документи, магьосниците озадачават и изумяват публиката си, като създават илюзии за невъзможното. Макар че повечето от техните трикове остават строго пазени тайни, учените, сред които и Густав Кун, започват да изучават магията, за да разберат как и защо умовете ни се мамят толкова лесно.

Магията позволява да преживеете невъзможното. Тя създава конфликт между нещата, които си мислите, че са възможни, и нещата, които виждате с очите си. Макар че някои магьосници биха искали да повярвате, че притежават истински магически сили, истинската тайна зад магията се крие в хитроумни психологически техники, които използват ограниченията в начина, по който работи нашият мозък. Много от тези ограничения са ни контраинтуитивни и затова можем да се подлъжем и да паднем жертва на магическото чудо на невъзможното.

Ама как така?

Нека започнем с основите. Зрението е най-сигурното ни усещане и влияе върху много от нашите мисли и поведение. Всъщност зрението е толкова важно, че често не вярваме на нещата, докато не ги видим със собствените си очи. Оказва се обаче, че визуалните ни преживявания са много по-малко надеждни, отколкото си мислим. Сравнително лесно е възприятията ни да се изкривят и тези изкривявания стават много очевидни, когато разглеждаме визуалната илюзия.

В илюзията на Мюлер-Лайер например хоризонталните черти в горната част на изображението изглеждат различни, но в долната виждаме, че са абсолютно еднакви.

Често се изненадваме от начина, по който тези илюзии ни заблуждават, но се оказва, че почти цялото ни възприятие е илюзия, независимо дали вървим по улицата или се опитваме да разгадаем трик с карти. Интуитивно смятаме, че очите ни просто улавят правдиви образи за света. В действителност обаче визуалните ни преживявания са резултат от сложни невронни процеси, които правят интелигентни преценки за това какъв е светът. И както при всички преценки, те никога не са 100% верни. Това води до грешки и именно тези грешки са овладени и използвани от фокусниците.

Например илюзията за изчезваща топка е един от триковете, които Густав и колегите му са изучавали. При този трик фокусникът хвърля топката във въздуха няколко пъти и след това я кара да изглежда, че изчезва, като се преструва, че я хвърля отново, а всъщност тя тайно остава скрита в ръката му. Изненадващото при тази илюзия е, че повечето хора – почти 2/3 – усещат, че при третото хвърляне илюзорната топка се изхвърля във въздуха, въпреки че тя никога не напуска ръката на фокусника. Ние имаме това усещане, защото виждаме това, което вярваме, че ще се случи, а не това, което действително се е случило. Илюзията показва, че хората възприемат неща, които вярват, че ще се случат в бъдеще, дори когато това вярване е напълно неоснователно.

Друга погрешна представа за визуалния опит е свързана с количеството детайли, които смятаме, че осъзнаваме. Интуитивно усещаме, че осъзнаваме по-голямата част от заобикалящата ни среда, но това ярко и подробно субективно преживяване се оказва друга мощна илюзия, също толкова контраинтуитивна и следователно също толкова достъпна за използване от магьосниците.

Обработката на големи количества информация е скъпа за мозъка ни от изчислителна гледна точка: ако искате да обработвате много визуална информация, ви трябват големи мозъци. Но големите мозъци имат своята цена, тъй като изискват големи глави и много храна за поддържането им. Така че вместо да еволюираме в същества с гигантски мозъци, ние сме развили изключително ефективни стратегии, които ни позволяват да приоритизираме важните аспекти на околната среда, като същевременно игнорираме нещата, които са по-малко важни.

Това означава, че ако не обръщате голямо внимание на нещо, просто няма да го видите. В резултат се появяват явления като слепота по невнимание или слепота от промени, при които хората не успяват да забележат много очевидни събития, просто защото не им обръщат внимание. Така ако хората са достатъчно разсеяни, те могат да не видят каквото и да е, дори когато е точно пред очите им.

Магьосниците често се възползват от тези ограничения на вниманието, като го отклоняват и манипулират и така ви пречат да видите тайните им ходове. В някои от изследваният Кун и колегите му показват как това може да се използва, за да ви попречи да видите напълно видими събития.

Например при трика със запалката фокусникът седи на маса срещу зрителя (а). Взема запалката и я запалва (c-f). Преструва, че взема пламъчето и го кара да изчезне, като прави това, водейки погледа ни настрани от другата му ръка. В (е) запалката видимо се изпуска в скута му през това време (g–h). Изглежда, че запалката е изчезнала! Въпреки че тя се изпуска пред очите ни, половината от зрителите напълно пропускат да видят това, защото са разсеяни от фокусника.

Този и други трикове показват, че хората често не успяват да видят нещата, дори когато гледат право в тях. Така че не бъдете толкова сигурни, че в бъдеще ще се доверявате на зрението си. Никога не знаете какво се случва в действителност.