От какво полудява лудият шапкар от „Алиса в страната на чудесата“
Луис Карол със сигурност влиза в класацията на любимите писатели, които сте чели като дете. Вековната му слава е впечатляваща и със сигурност ще продължава да привлича вниманието на следващите поколения. Да не забравяме, че има достатъчно почитатели на детските филми, които Уолт Дисни прави, както и много други разнообразни копия. И персонажите там са впечатляващи от онази магическа котка, до други обитатели, които пушат опиум.
Страната на чудесата има много и най-различни странни хора, но сред всички тях сме сигурни, че сте запомнили добре „Лудият шапкар“. Той никога няма време, винаги бърза и всеки път има къде да отиде. И ако винаги сте се питали какво е накарало този персонаж да полудее, имаме отговор за вас. Един поглед към историята и магически Оксфордски речник, създаден за допълнително обяснение на „толкова сложния английски език“ показва, че терминът „луд като шапкар“ е публикуван през 1829 г.
Книгата „Алиса в страната на чудесата“ излиза през 1865 г. и оригналност от Луис не можем да търсим. Почти три десетилетия и половина, терминът се използва свободно и демонстрира менталните отклонения. И за съжаление няма оригинален източник за произхода, но професорите са се постарали да открият най-ранният възможен и допускат много точно каква е причината. А тя е малко странна и дори комична – натравяне с живак. Обикновено то се изразява в мускулни спазми и рязка промяна на настроението. Шапкарят има точно такова поведение и изненадващо неговите приятели го приемат изключително нормално. Към това трябва да добавим лош сън, депресия, халюцинации, загуба на слуха и други, които не са налични или поне не са разпознаваеми. Друга специфична черта е лесно раздразнение. Интересен факт в книгата е, че шапкарят разказва за щедрото дарение на краля, който раздал всички свои шапки на подчинените си и по тази причина не останала нито една за него, освен короната.
При обработката на заешката козина – понякога се използва и такава от бобър – трябва да се използва определена добавка, за да може кожата да залепне за по-твърдия плат. И така още при дрането, за да не се нарушава цялостта на козината, повечето майстори използват живачен нитрат. Модерните индустрии вече използват водороден пероксид и макар и по-бавен, не причинява странични ефекти, които можем да забележим при живака. И така става ясно, че всеки с шапка през XVIII и XIX век е имал шанса да се натрови с живак, защото си е закупил скъпа и хубава шапка. Едва през Втората Световна война става ясно, че тази практика трябва да бъде прекратена. До тогава мнозина са изпитвали описаните симптоми, но факт е, че най-запомнящият се в историята е именно този литературен персонаж.
Заглавна снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=629694
