Някои хора могат да виждат цветове, които ние не можем

Цветната слепота е сравнително често срещано явление, което засяга приблизително един на всеки 12 мъже и една на всеки 200 жени по света. Много по-рядко срещано състояние е тетрахромацията – пълна противоположност на цветната слепота. Тетрахроматите могат да виждат цветове, който повечето от нас не могат.

Според Healthline средностатистическият човек има потенциала да възприема 1 милион цветови нюанса. Смята се, че хората с тетрахромация имат потенциала да виждат 100 милиона нюанса (въпреки че изследванията на това състояние са все още в начален етап).

Какъв е източникът на тази свръхспособност? Ами подобно на цветната слепота, тя е резултат от генетична мутация. Повечето хора се раждат с по три конусчета във всяко око, които ни помагат да разпознаваме различните нюанси в спектъра. Родените цветнослепи имат два – а тези с тетрахромация пък четири. Според Кливландската клиника тетрахроматите са по-чувствителни към оранжевите цветове.

Кончета Антико описва своя опит с това състояние пред BBC Future. Тя си спомня за уроците по рисуване, които е водила в парка: „Казвах: „Погледни светлината на водата – можеш ли да видиш розовото, което прелива по тази скала? Можеш ли да видиш червеното на ръба на онова листо там?“. Всички ученици кимаха в знак на съгласие. Едва години по-късно тя разбира, че те просто са били прекалено учтиви, за да ѝ кажат, че цветовете, които вижда толкова ярко, са невидими за тях.“

Смята се, че до 12% от хората с ХХ хромозома могат да бъдат тетрахроматични. Въпреки това не всички с тази генетична странност ще могат да изживеят света в такива ярки цветове съвсем като Антико. Според Кливландската клиника зависи дали допълнителният конус има различна честотна настройка от останалите и дали има четвърти цветен канал, който позволява на мозъка да обработва допълнителната цветова информация.

През 2010 г. в проучване, публикувано в Journal of Vision, само един от 24-те участници, носители на генетичния вариант, проявява „тетрахроматично поведение“, като идентифицира разлики във всички тествани нюанси.

Въпреки че цветната слепота е широко изследвана, за тетрахроматизма знаем много малко колко често се среща и как влияе на зрението. Смята се, че хората със слаба тетрахромация може да са малко по-добри от средния човек в различаването на нюансите, а тези със силна тетрахромация може да виждат света в цветове, които останалите не могат да видят.

Ако смятате, че може да сте един от малкото щастливци с тетрахромация, може би ще се разочаровате да разберете, че в момента не съществува надежден метод за тестване – въпреки многото твърдения, които можете да намерите в интернет. Според Кливландската клиника изследователите използват ДНК тестове, за да идентифицират мутации, които могат да причинят това състояние. Само по себе си обаче това не е достатъчно; изисква се и тестване с помощта на високоспециализирана технология в изследователска среда.

Трябва също така да се отбележи, че начинът, по който разпознаваме цветовете, може да варира при различните хора, дори и сред тези със стандартните три конуса. Само си спомнете за сагата със синьо-черната/бяло-златната рокля от 2015 г. Възприемането на цветовете се определя не само от това, което виждаме, но и от начина, по който мозъкът интерпретира тези цветове. Това може да бъде напълно субективно и помага да се обясни защо някои хора виждат синьо, а други – зелено. Съществуват дори доказателства, които предполагат, че начинът, по който виждате цветовете, може да зависи от езика, който говорите…

А ако не сте природно надарени в областта на цветоусещането, може би ще се зарадвате да научите, че изследователите разработват специални очила, които биха могли да дадат на всички хора, които не са тетрахромати, възможността да виждат света като Антико.