Музикални хроники: Пеещата монахиня, която за малко завладя музикалния свят, но сама сложи край на живота си
Музикалната история е пълна с кратковременни изригвания на изпълнители и групи – орисани да приковат колективното внимание за малко и после да изчезнат завинаги.
Често те създават един-единствен хит, който остава в паметта на масовата публика много повече от тях самите. Съдбата на one-hit wonder артиста с едничко произведение, постигнало мейнстрийм успех, невинаги е за оплакване и понякога един фойерверк е достатъчен за цял живот.
Но в музиката не липсват и парадоксални one-hit wonder истории, а една от най-абсурдните (и тъжните) сред тях е на пеещата монахиня от Брюксел – Жан-Пол Мари „Жанин“ Декерс.
Известна като сестра Люк Габриел, белгийката избухва най-неочаквано в средата на 60-те, но после животът ѝ се стича трагично.
Родена е през 1933 г. в покрайнините на Брюксел, където баща ѝ притежава сладкарница. В пристъп на непокорство към строгите си родители, Жанин Декерс се оттегля в доминикански манастир близо до Ватерло и там приема името Люк Габриел. Паралелно монахинята развива музикалния си талант и години наред пее и свири на китара, първоначално с псевдонима Soeur Sourire (Сестра Усмивка). В началото на 60-те си урежда прослушване в звукозаписна компания и макар че оттам нямат големи надежди, тя ги изненадва приятно със звученето си заедно с хор от още четири монахини.
Скоро нейно изпълнение покорява не само въпросния лейбъл, но и целия свят. През 1963 г. песента на Люк Габриел Dominique, посветена на основателя на доминиканския орден, шокиращо се превръща в глобален хит. Издадена като сингъл от албума Soeur Sourire, песента се представя успешно в куп световни класации, но особено голям бум прави в Щатите.
Dominique оглавява американските чартове цели четири седмици, а регистрира и рекорд – за първи път в класациите в САЩ някой изпълнител има едновременно сингъл и албум под №1. Люк Габриел си остава и единственият белгийски изпълнител, достигал №1 в Щатите.
Станала известна като Пеещата монахиня, тя се появява в „Шоуто на Ед Съливан“ и се превръща в звезда, а някои откриват и странични причини за успеха ѝ, напълно извън музиката и самата нея.
Една от теориите е, че точно след убийството на американския президент Джон Кенеди, радиостанциите в страната се стремят да пускат нещо благо и добронамерено и затова песен като Dominique им се струва толкова подходяща. Така или иначе, сингълът продава близо два милиона копия и е записан на още няколко езика. Даже печели награда „Грами“ за най-добра госпъл или религиозна песен (да, тогава съществува и такава категория).
Нещо повече, животът на Люк Габриел е изполван като основа за филма „Пеещата монахиня“, в който главната роля е изиграна от Деби Рейнолдс. Самата монахиня обаче гледа с пренебрежение към холивудската продукция и я определя просто като „измислица“.
В тотален контраст със захаросания сюжет на филма, истинската история на Пеещата монахиня никак не се развива по весел начин. Тя нито иска подобна слава, нито е подготвена за нея.
Повечето спечелени от песента и албума пари отиват в сметките на доминиканския орден, а самата Люк Габриел достига до нервна криза и напуска манастира.
Тя влиза в конфликт с останалите монахини, включително заради позицията ѝ в подкрепа на контрола върху раждаемостта. Далеч от църковния живот, Люк Габриел отново става Жанин Декерс. Опитва да продължи музикалната си кариера, но не постига повече успехи. Всъщност силно разочарова дълбоко религиозната част от феновете си с една от следващите си песни – Glory Be To God For The Golden Pill, възхваляваща контрацепцията. Освен това заживява на семейни начала със своя приятелка от младините си.
Dominique си остава единственият ѝ музикален фойерверк, което я превръща в една от най-класическите one-hit wonder явления. По-късно Декерс се захваща с благородни дела и става учителка на деца и младежи с увреждания, отваря и собствено училище за деца с аутизъм.
Но заедно с жената до нея затъват във финансови проблеми. И парадоксът е, че причината са именно нейните 15 минути слава, защото белгийските власти изискват да получат данъците от припечеленото от нея. Повечето постъпления обаче са прибрани от манастира и от звукозаписната компания.
През април 1985 г. Декерс и жената до нея се самоубиват и са открити мъртви в дома им в Уавър, близо до Брюксел. В общото си предсмъртно писмо, те пишат: „Отиваме си заедно, за да се срещнем с Бог, нашия Баща. Единствено той може да ни спаси от тази финансова катастрофа“.
Двете са погребани недалеч от манастира, в който някога Жанин Декерс постъпва, за да се превърне в Пеещата монахиня и – макар и за съвсем кратко – да завладее света с музиката си.
