Микеланджело да Караваджо – най-големият хулиган и художник в Рим
Изкуството и до днес се смята за един от най-големите дарове на човечеството. Макар и да е трудно да вникнем в идеята на модерното такова, не и без някаква насока, спокойно можем да открием, че хора като Банкси промениха възприятията за него. Всяка една картина може да разкаже история за миналото, да ни сподели вълненията на едно общество, да ни срещне с автора и начина му на изразяване, дори да събуди редица конспирации.
Ако се загледате малко по-подробно в картината „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител“, може да откриете, че художникът се е подписал на едно много нетрадиционно място – точно до малката локвичка кръв. Ако се чудите защо го е направил, тогава нека проследим малко по-сериозно историята на Микеланджело да Караваджо. Роден е на 29 септември 1571 г. в Милано, баща му Фермо работи като домашен администратор и архитект-декоратор за маркиза на Караваджо – градче на около 35 километра от Милано.
Семейството му се мести в същия град през 1576 г., за да избяга от върлуващата чума по това време. През 1577 г. баща му и дядо му умират в един и същи ден. Не е ясно къде точно е израснал младият Микеланджело, но още тогава проявява интересни влечения и занимания към изкуството. Майка му умира през 1584 г., точно когато младият художник започва да взима уроци от Симоне Петерцано. Това обаче е само началото в един дълъг творчески живот, защото в най-ранна възраст успява да улови майсторството и на други художници, включително и самият Леонардо да Винчи. Има само един голям проблем, покрай любовта към изкуството, Микеланджело да Караваджо е изключителен агресор и във всеки един момент ще демонстрира своята буйна кръв. При пристигането си в Рим успява да се сбие с представител на властта, макар и да разполага единствено и само с дребни пари в джоба си и дрехите на гърба си, той скоро ще бъде един от любимците на папа Климент VII за изобразяването на плодове и цветя.
И докато творчеството е във възход, Караваджо може да се смята за един от големите хулигани в Рим. Художникът можел да прекара доста време в студиото си и след това да се шляе около месец-два с меча си, следван само от слугата си. Често ходи от съд в съд, плаща глоби и е готов винаги да влезе в двубой, само защото някой го е обидил. През 1606 г. убива млад мъж, според историците инцидентът е станал по невнимание, но Карваджо е принуден да избяга от Рим, защото не желае да бъде осъден на смърт – присъдата за извършването на убийство. Интересен факт е, че повечето му творби се продават за жълти стотинки, макар и в тях да стои бъдещето на една цяла култура. Използва перото си, за да внесе религиозните мотиви директно в реализма, като по този начин печели вниманието на аудиторията.
Една такава е „Покаяната Магдалена“, изобразена само мигове, след като се отрича от стария си живот на кортизанка, макар и в нито един религиозен архив да не присъства информация или доказателство за подобни практики. Славата му идва, когато трябва да нарисува параклиса Контарели. Някога той е управляван от френския кардинал Матийо Коинтерел, който има планове за реставрирането му, но умира през 1585 г. Преди да умре, оставя инструкции как да бъде реставриран и какви картини иска да има вътре. По това време Рим не желае да бъде залят от френски поклонници и по тази причина избира да наеме някои италиански художници, ето защо префектът на Фабрика търси помощ от кардинал Франческо Мария Дел Монте, същият вика своя личен художник в лицето на Караваджо, който трябва да изрисува две платна на двете стени на малкия параклис. Едната картина се нарича „Викът на Свети Матей“, докато другата е „Мъченичеството на Свети Матей“.
Давид с главата на Голиат
Двете се окачат през юли 1600 г. и се смята, че от този момент нататък, художникът вече не мизерства, а се радва на охолен живот, защото поръчките идвали една след друга. През 1602 г. поставя и третата картина „Вдъхновението на Свети Матей“. Това, което го прави специален в това изкуство е, че преди да започне да твори, той обръща много внимание на светлината и начина, по който се осветява самия параклис. Едва след това започва да скицира, като взима предвид движението на светлината и начина, по който зрителят ще съзерцава неговото творчество. Днес точно тези картини са смятани и за едни от най-добрите, както и атракция за въпросния параклис.
Открива и един нов и много по-различен стил за изобразяване на религията. Избира агресивните, грозните и по-жестоки сражения, които включват дори смъртта. Една от картините му „Залавянето на Исус“, рисувана през 1602 г. е открита едва в началото на 90-те години в Ирландия, след като повече от два века не може да бъде разпозната като негово творчество. Защо е толкова трудно? Караваджо никога не се подписва, има само една картина, която носи неговото име . След като заявихме, че първото признание идва през 1600-1606 г. в Рим, тогава мнозина му дават титлата „Най-добрият художник“, но през 1606 г., верен на своите практики, творецът вече е натрупал много сериозно досие. Говори се за схватката през 1590-1592 г., за която също се смята, че има смъртен случай, но не е потвърден. На 28 ноември 1600 г. той живее под патронажа на кардинал Дел Монте, но го търси едва след като има физическа разправа с благородника Гироламо Стампа да Мотепулчиано – също приятел на кардинала.
Легендата разказва, че Микеланджело го е налагал с дървена тояга, като не спестявал никакви комплименти. Обиден и огорчен от това посрещане, Гироламо веднага се оплаква на властите. По-лошото е, че не е последен, Караваджо редовно раздавал правосъдие, докато най-накрая не е хвърлен в затвора Тор ди Нона. Освобождават го през 1601 г. и след дълга пауза от изобразителното изкуство, започва да прави следващите си шедьоври, само 2 години по-късно отново е арестуван, след като клевети свой колега – Джовани Бальоне. Истината е, че Караваджо не е бил единствен в писането на обидни поеми, но пък неговите се оказали най-добри, затова поема цялата вина. Малко след поредната затворническа присъда, френският посланик се намесва и намалява наказанието на домашен арест.
Единствената картина, на която художникът се подписва
Между май и октомври 1604 г. отново е обвинен за притежаването на нелегално оръжие, за обида на градските пазачи, а обвинение повдига и един от келнерите на римска таверна, който получил артишок в лицето си. През 1605 г. бяга за около три седмици в Генуа, след като се изправя срещу противника си в любовните трепети – Мариано Паскулоне ди Акумоли – нотариус, който не е очаквал, че човек на изкуството може да се бие толкова яростно. Веднъж след като е набит, Марионо веднага споделя, че има тежко нараняване на главата. Патроните на твореца веднага се намесват, за да потулят случая. При завръщането си, неговата хазяйка го съди за това, че не е плащал наем, а той я замеря с камъни и чупи прозореца ѝ през нощта, следователно отново е задържан.
През ноември влиза в болница с прободна рана, но заявява, че се е наранил сам, защото паднал на меча си. Последната капка е спречкването с Ранусио Томасони, местен мафиозо от заможно семейство, с когото двамата не се обичат изобщо. След много спречквания, двамата влизат в дуел, който не завършва толкова добре за Томасони, мъжът умира по-късно от раните си. Никой не знае каква е била причината – дългове, ревност към една конкретна римска проститутка, която се появява на платната на Караваджо или дори с политически наклонности, защото опонентът е имал силно изразена испанска принадлежност.
Убийството се оказва последната капка и този път семейството на жертвата се активира. Нито един от патроните не може да помогне, мъжът е осъден на смърт чрез обезглавяване, дадена е награда за главата му и ако някой го види и убие, той няма да бъде преследван от закона за извършването на това дело. По тази причина много от картините след издадената присъда започват да включват момента с обезглавяването. Като повечето са нарисувани в Неапол, Малта и Сицилия. Точно тук се ражда и най-великата му картина, като за мнозина тя е една от най-важните за западната култура.
По размери е и една от най-големите – 3.7 метра на ширина и около 5.2 метра на дължина. Ето тук идва и един много интересен и любопитен факт. Подписът е забелязан много по-късно. Едва през 50-те години на миналия век, когато реставраторите се опитват да върнат стария блясък, забелязват, че в малкото петно кръв присъства и подписа на художника, като днес е подчертан, за да може повече хора да го видят. В малката локвичка кръв присъства следното: „Аз, Караваджо, направих това“ в опит да признае едно от двете си престъпления, като се смята, че е това от 1606 г., макар и да не е сигурно, защото досието му е наистина изключително богато. Докато е в изгнание, постоянно сменя локацията си, защото е преследван от хората, които искат да вземат наградата за най-скъпата глава – неговата собствена.
Така и не успява да получи прошка от папата, макар и да има големи надежди. В последствие умира от треска в Порто Ерколе. Едва през 2010 г. при анализ на костите става ясно, че художникът е умрял от оловно натравяне – по това време боите били с високо съдържание на точно този метал. Кой би подозирал, че един от най-агресивните художници ще стане жертва на четката, а не на перото?
Снимки: Wikipedia
