Интересът ни към нарцисизма никога не е бил по-голям, колкото през последното десетилетие: броят на търсенията в Google на думата „нарцисист“ непрекъснато нараства и терминът вече се е превърнал в част от всекидневния език, като с лекота се използва за описание на известни личности, политици, бивши партньори и т. н.
Страничен продукт на този нарастващ интерес е любопитството към това какви видове нарцисисти съществуват. Но тук нещата стават трудни и едно търсене на израза „видове нарцисисти“ в Google дава изключително разнообразни резултати. Някои уебсайтове описват само 3 типа, други изброяват до 14…
Каква е всъщност истината?
„Нарцис“ на Караваджо
Думата „нарцисизъм“ идва от гръцкия мит за Нарцис – момче, което се влюбва в собственото си отражение в едно езеро.
През последното столетие концептуализациите на нарцисизма се развиват и днес той се разглежда като съвкупност от личностни черти като грандиозност, наглост и бездушие. „Нарцисист“ е терминът, който се използва, за да се опише човек, който има високи резултати по отношение на тези черти.
Нарцисистът може също така да отговаря на диагностичните критерии за нарцистично личностно разстройство – психична диагноза, която засяга около 1% от хората. В общи линии то се описва като проява на грандиозност, нужда от възхищение и липса на емпатия.
Важно е да се отбележи, че не всички нарцисисти имат нарцистично личностно разстройство.
Та колко вида има?
Съществуват два основни типа нарцисизъм по черти (които се различават от личностовото разстройство). Това са грандиозен нарцисизъм и уязвим нарцисизъм.
Грандиозният се свързва с огромно самочувствие, агресия и желание за доминация. Уязвимият нарцисизъм се характеризира с повишена емоционална чувствителност и защитна и несигурна грандомания, която прикрива дълбоко чувство за неадекватност.
В последните модели са идентифицирани три основни компонента, които помагат да се обяснят приликите и разликите между грандиозния и уязвимия нарцисизъм.
Човек е възможно да отговаря на диагностичните критерии за нарцистично личностово разстройство, когато има високи резултати по всеки от тези компоненти.
Също така, въпреки че диагностичните критерии наблягат на грандиозните аспекти на нарцистичното личностово разстройство, клиниците съобщават за колебание между грандиозния и уязвимия нарцисизъм при хората с това разстройство.
Уязвимият се припокрива в значителна степен с граничното личностово разстройство, особено по отношение на причините за възникването му и проявяваните личностни черти. Лице, което има високи резултати само по отношение на уязвимия нарцисизъм, е по-вероятно да бъде диагностицирано с гранично личностно разстройство, отколкото с нарцистично.
Има ли други видове нарцисисти?
Като се има предвид консенсусът в психологията по отношение на двата основни типа нарцисизъм, описани по-горе (които стоят наред с клиничната диагноза „нарцистично личностово разстройство“), как можем да обясним многото източници, които говорят за други „типове“ нарцисизъм?
На първо място и най-обезпокоително е разпространението на статии от областта на поп-психологията, които описват типове нарцисизъм, за които няма добри (или никакви) доказателства.
В тях се срещат термини като „мозъчен нарцисист“, „соматичен“, „съблазнителен“ и „духовен“. Но търсенето на тези термини в рецензираната научна литература не дава доказателства, че те са валидни.
В някои от тези статии се използват и термини, които често се смятат за синоними на грандиозен и уязвим нарцисизъм. Това вероятно идва от ранната литература, която е използвала редица термини за описание на видовете нарцисизъм. В един обзор от 2008 г. са идентифицирани повече от 50 различни етикета, използвани за описание на видовете нарцисизъм.
От концептуална гледна точка обаче всеки от тези етикети може да бъде съотнесен към грандиозен или уязвим нарцисизъм.
Често ще видите да се говори за „явен“ и „скрит“, понякога заедно с описания на грандиозни и уязвими нарцисисти. Някои изследователи предлагат явния и скрития нарцисизъм да бъдат сродни на грандиозния и уязвимия. Други твърдят, че е по-подходящо те да се разглеждат като прояви на нарцисизма, присъстващ както в грандиозния, така и в уязвимия.
И накрая, редица от тези статии се опират на конкретни прояви на грандиозния или уязвимия – например, те описват „антагонистични нарциси“, „комунални“, „агентични“ и „сексуални“ наред с грандиозните и уязвимите.
Тези описания предполагат, че всеки от тях е самостоятелен вид нарцисизъм, докато в действителност те трябва да се разглеждат като аспекти на грандиозния и/или уязвимия. С други думи, те са примери за това как може да се прояви нарцисизмът.
Опасността от етикетите
Многостранният характер на нарцисизма вероятно е допринесъл за множеството термини, които хората използват, за да опишат носителите на това разстройство.
Някои от тях са валидни и когато се използват точно, те могат да бъдат полезни за идентифициране на различните начини, по които се изразява нарцисизмът – особено в интимните взаимоотношения, където високите нива на грандиозен и уязвим нарцисизъм се свързват с прояви на насилие.
Въпреки това онлайн статиите, които неточно описват и категоризират състоянието, не са полезни. Това съдържание подхранва домашните пишман психолози, които след това започват да слагат етикет „нарцисист“ на всеки, който според тях проявява нарцистични черти.
Дори когато се прилагат точно в клинични условия, диагностичните етикети отново невинаги са полезни, най-вече защото могат да доведат до стигматизиране, което може да обезкуражи хората да търсят помощ за психично здраве.