Има архитекти, които проектират сгради. Има други, които проектират градове. А има и такива - като арх. Петко Иванов Момчилов, които проектират история, идентичност и национално самочувствие. Роден на 2 октомври 1864 г. в Горна Оряховица, той принадлежи на онова поколение българи, което превръща мечтата за модерна държава в реалност - тухла по тухла, колона по колона.
Произхожда от род на възрожденски просветители - син е на Иван Момчилов, основател на Еленската даскалоливница. След завършването на гимназията във Варна, младият Петко остава в града като учител - преди да последва призванието си към архитектурата. Учи първо в Мюнхен, а след това завършва Висшето техническо училище в Прага през 1892 г., където усвоява класическия европейски стил, но запазва българската душевност в сърцевината на своето творчество.
Петко Момчилов се завръща в България в ключов момент - София е млада столица, гладна за сгради, символи и стил. Той проектира с мащаб, мисъл и дълбоко вкоренено усещане за контекст. София не би била същата без неговото дело - нито като архитектурна картина, нито като духовен образ.
Сред най-важните сгради, с които оставя отпечатък върху столицата, се открояват:
Централната минерална баня (1913, съвместно с арх. Йордан Миланов); Александровска болница (1884, отново с Миланов); Църквата "Св. Седмочисленици" - преустройство на джамията "Коджа дервиш Мехмед паша", известна като Черната джамия; Синодалната палата (1908); Централният софийски затвор (1911); Майчин дом, ул. "Братя Миладинови"; Къщата на Теодор Теодоров (днес ресторант "Крим") на ул. "Славянска" №17
Символът на София - Централната минерална баня
Безспорно, най-запомнящото се творение на Момчилов е Централната минерална баня. Сградата съчетава неовизантийски стил, сецесионни орнаменти, национални мотиви и функционална хармония. Куполи, фризове, цветна керамика и симетрия - това е не просто баня, а тронен зал на градската култура, средище на здраве, социален живот и европейска модерност. Днес тя остава емблема на София и музей на столицата.
Друг негов паметник, макар по-сдържан като стил, е Александровската болница - първият модерен болничен комплекс в столицата. Тук архитектурата служи на живота: сградите са практични, светли, подредени по модерен начин и създават усещане за уважение към пациента. Над век по-късно комплексът все още функционира, доказвайки дълбочината и устойчивостта на проекта.
Още като студент Момчилов участва в престижни международни конкурси. През 1892 г. печели първа награда за проект на ЖП гара с хотел в Букурещ. В същата година се класира втори в конкурси за мост в Будапеща и литийния мост на р. Нева в Санкт Петербург, непосредствено след самия инж. Густав Айфел. Това показва, че Момчилов не е просто национален архитект - той е европейски творец от висока класа.
Преди да преобрази столицата, арх. Момчилов оставя траен отпечатък и във Варна, където проектира Варненската девическа гимназия (днес Археологически музей), както и сградата на Варненската митрополия. И в двата обекта личат типичните за него естетика и уравновесеност - сгради, които възпитават дори само с присъствието си.
Негови са и гимназиите в Ловеч, Велико Търново и Пловдив, Сливенските минерални бани, сгради на банки, училища и здравни институции в цялата страна.
През 1898 г. Петко Момчилов е удостоен със званието първи почетен гражданин на Горна Оряховица. .На 18 януари 1923 г., България се прощава с един от най-великите си архитекти. Днес името му носят улици в София и Варна. Понякога името му е било дори изписано погрешно, но сградите му не могат да бъдат объркани - те са запомнящи се, носещи идентичност и дух.
Арх. Петко Момчилов е не просто строител на сгради - той е строител на национална увереност. С Централната минерална баня, Александровската болница, "Св. Седмочисленици" и толкова други творения, той вдъхва на София и на България духа на културна столица, достойна за своето време.
Без него София не би била София. И не само заради фасадите, а заради духа, който той вплете в тях. Всяка колона, всеки прозорец, всяка арка на неговите сгради разказва не просто архитектурна история, а история за един човек, който превърна градовете ни в домове на бъдещето.
