Цветелина Стефанова
И така прибирам се от милонга* една нощ сдухана, защото кавалерът ми си е тръгнал сърдит от лошите ми стъпки и несправяне с танца... Настроение – нулево, хващам първото спряло такси на ъгъла на „Витошка” и „Солунска” и съобщавам вяло-заповеднически посоката. Сядам мълчаливо и попадам на разговорлив шофьор:
- Как беше бингото тая вечер?
- Какво бинго? Аз идвам от танго – казвам.
- Какво танго? – учудва се той.
- Аржентинско! – казвам с гордост.
- Танцуваш аржентинско танго? – още по-изненадан е шофьорът, поглеждайки ме в тъмното.
- Да, всяка вечер.
- Всяка вечер танцуваш аржентинско танго?
- Да, без петък.
- Ще ми танцува танго тя, как те търпят вкъщи, бе? – пита шофьорът, имитирайки глас на някой, който ме „търпи” вкъщи...
Разсмивам се:
- О, отдавна съм го минала етапа, в който някой да ме търпи или не. Сега ми е добре.
- Чакай, чакай, че ми стана интересно – казва шофьорът, - с кого танцуваш това танго, имаш ли си партньор?
- Имам си. Е, танцувам с различни партньори, но имам един постоянен...
- Чакай, чакай, ще те питам нещо, ама няма да ми се сърдиш... – прави уговорка шофьорът.
- Знам какво ще ме питаш – отвръщам, подсмихвайки се.
- Откъде знаеш?..
- Знам и няма да се сърдя. Ще питаш, както казва един мой близък художник, когото заведох веднъж на тангото: „Това танго отебава ли се после, защото иначе няма смисъл?..”
Шофьорът (смее се):
- Точно това щях да питам... Е?
- Е-е, зависи...
- Чакай, чакай, как зависи? Ти откога танцуваш с тоя твой партньор?
- Амиии, от 2-3 месеца, знам ли?..
- И от 2-3 месеца нищо ли няма? Само танцувате?
- Да, само танцуваме – казвам.
- Как така? Не излизате ли някъде? – пита шофьорът.
- Не, само на танго и на уроци у тях.
- А, на уроци у тях, и нищо? – още по-учуден е шофьорът.
- Да.
- Не, не, ти нещо ме будалкаш, не е нормална тая работа.
Вече и аз се разсмивам.
- Чакай де, той не те ли опипва, докато танцувате? – пита шофьорът, явно му е трудно да си представи танца без „друго”...
- Не. Поне не сексуално – казвам, затруднена как да обясня точно за какво става дума, и продължавам: - всъщност целият танц е...
- Чакай де, той не го ли дърви, докато танцувате?
- Не, все едно да те питам става ли ти, докато тренираш тенис? – казвам.
- А-а, на тениса аз съм тука, пък тя е ей чак там... – отговаря убедително шофьорът.
Смея се, логично е, но аз не мога да обясня... Той продължава заинтересуван:
- Добре де, ти не го ли предразполагаш?
- Не, мисля, че не – отговарям колебливо.
- Защо?
- Защото ми е неудобно.
- Защо ти е неудобно?
- Защото съм по-възрастна от него...
- Чакай, чакай, какъв е тоя човек, на колко години е?
- Ами той е на 38-39, ерген, а аз съм на 52.
- Добре де, защо да ти е неудобно, ние мъжете, като сме с нещо по-младо, как ни е хубаво и се хвалим?.. – недоумява шофьорът.
- Е, да, ама тука случаят е обратен...
- Защо да е обратен? Организмът ти не го ли иска? Защо не го предразположиш?..
- Защото се притеснявам, че ще ми откаже и ще ми стане кофти.
- Е добре де, не си ли пийвате, да се отпуснете?
- Не, той не пие.
- О, Боже, не е нормална тая работа, я му купи на този бисквити и бонбонки и ми се обади някой ден. Я си запиши телефона ми!
- А, не, не! – категорична съм аз, вече сме стигнали и аз отварям вратата на таксито, плащайки.
- А бе като такси ме запиши! Да ме викаш да те карам. Аз работя само нощем... – диктува номер на централа – „Три двойки” ще кажеш, ако кажеш „Жоро”, диспечерката не ме знае така, ще кажеш: „Да дойдат три двойки!” И аз идвам...
-------------------
*Милонга – парти, на което се танцува аржентинско танго.
