Средата на октомври. От тълпата излиза жена, преминава през полицейския кордон и се устремява към кралската каляска.
Жената вече е качила единия си крак на стъпалото на каляската и е вдигнала дясната си ръка. В нея стиска сноп листове. Един полицай хваща китката ѝ, а с другата си ръка я обхваща през кръста и я издърпва.
Намираме се на улица "The Mall" в Лондон - церемониалният път, който води от Бъкингамския дворец към центъра на града.
Годината е 1913-а. Крал Джордж V и кралица Мери пътуват с каляска към сватбата на свои роднини.
По маршрута има полицаи, които държат зрителите на разстояние. Двама от тях отвеждат жената през тълпата, следвани от няколко детективи. Присъстващите я освиркват.
По това време Великобритания преживява напрегнат период в борбата за избирателни права на жените.
Част от суфражетките прибягват до гражданско неподчинение: прекъсват официални церемонии, трошат витрини, палят пощенски кутии и търсят вниманието на печата.
Затова полицията реагира мигновено.
"По-внимателно с него"
Дванайсет години преди случката в Лондон отвъд океана се разиграва един от най-необичайните и най-трагичните епизоди в историята на държавната охрана. Раненият президент се опитва да защити човека, който току-що е стрелял по него.
Денят е 6 септември 1901 г. и в Бъфало е горещо.
Двайсет и петият президент на Съединените щати Уилям Маккинли е на посещение в Панамериканското изложение - огромно събитие, представящо индустриалното развитие на Америка.
Следобед президентът посреща посетители в павилиона "Храмът на музиката".
Пред него се извива опашка от граждани, които искат да се ръкуват с него. Подобни срещи са част от политическите нрави в Америка по онова време - президентът трябва да бъде достъпен.
Малко след 16 часа до Маккинли достига мъж на двайсет и осем години. Казва се Леон Чолгош, а дясната му ръка е увита в носна кърпа.
Маккинли забелязва превързаната ръка и му подава лявата си, но Чолгош не е дошъл да се ръкува.
Под кърпата крие малък револвер. От упор натиска спусъка два пъти. Първият куршум само одрасква президента, а вторият прониква в корема му.
Охранителите и хората около Маккинли повалят Чолгош на земята и започват да го бият. Президентът все още е в съзнание и се обръща към мъжете, които удрят нападателя.
Според Националната паркова служба на САЩ думите му са: "По-внимателно с него". Други очевидци ги предават като молба да не го наранят.
След покушението Маккинли е откаран за спешна операция в медицинското помещение на изложението.
Първоначално изглежда, че президентът се възстановява. После около раната се развива гангрена и инфекцията обхваща целия организъм.
На 14 септември 1901 г., в 2:15 сутринта, Маккинли умира - осем дни след изстрелите.
След смъртта на Маккинли грижата за живота на президента постепенно преминава към Тайната служба на САЩ (Secret Service), създадена през 1865 г. за борба с фалшивите пари.
През 1902 г. тя поема изцяло охраната му, а през 1906 г. Конгресът за първи път отпуска пари специално за тази задача.
Така покушението се превръща в повратна точка в историята на американската държавна охрана.
Кой пръв решава, че владетелят трябва да има специална охрана?
Изглежда, още първите цивилизации са осъзнали нуждата владетелят да бъде охраняван. Един от най-ранните добре документирани примери е гвардията на персийските владетели през VI-V век пр. Хр.
Херодот я нарича "Безсмъртните": десет хиляди отбрани воини, които пазят царя и воюват в походите му.
Персийската гвардия съвсем не е първата елитна охрана. Телохранители има още в Древен Египет и в Месопотамия, векове преди възхода на Персия.
Някои от най-интересните свидетелства за тях са оцелели върху каменните стени на асирийските дворци.
На релеф от времето на цар Ашурнасирпал II, управлявал през IX век пр. Хр., са изобразени двама негови телохранители, въоръжени и с жезли в ръце - знак за властта им.
Гвардията, която продава престола
В Римската империя преторианската гвардия се превръща в една от най-влиятелните военни институции - нейно задължение е да пази императора.
Но близостта до владетеля дава на гвардейците нещо, което обикновените легионери нямат - непосредствен достъп до центъра на политическата власт.
Колкото по-силна е охраната, толкова по-лесно ѝ е да се намесва в управлението.
През 193 г. сл. Хр. тази опасност се сбъдва. На 28 март преторианците убиват император Пертинакс, след като той се опитва да наложи строга дисциплина.
Според античните историци Касий Дион и Херодиан гвардейците пускат императорската власт на търг. Наддаването печели Дидий Юлиан, който обещава на всеки преторианец по 25 000 сестерции.
Новият император обаче остава на престола малко повече от два месеца.
На 1 юни същата година Дидий Юлиан е убит. На власт идва Септимий Север, подкрепен от дунавските легиони.
Той разпуска преторианската гвардия и създава нова от собствените си войници.
Охрана, която стои достатъчно близо до владетеля, за да го опази, стои достатъчно близо и за да го свали.
Сто четирийсет и седем мъже загиват, за да спасят един човек
В началото на XVI век папа Юлий II търси охрана, на която да може да се довери.
Той решава да привлече швейцарски войници, прочути със своята военна подготовка. На 22 януари 1506 г. първите 150 гвардейци пристигат в Рим и постъпват на служба при папата.
Така се ражда Папската швейцарска гвардия, която пази главите на Римокатолическата църква вече над пет века.
Вместо да разчита само на въоръжени хора, замесени в местните политически борби, папата привлича чуждестранни професионални войници, чиято основна задача е личната му защита.
Двайсет и една години след пристигането си в Рим гвардията трябва да устои на цяла армия.
На 6 май 1527 г. разбунтувалите се войски на император Карл V щурмуват Рим. След като проникват в града, войниците започват да грабят и да избиват.
Събитията ще останат известни като Разграбването на Рим.
В пряка опасност е и папа Климент VII. Швейцарската гвардия трябва да задържи нападателите достатъчно дълго, за да успее папата да се укрие на сигурно място.
Сражението завършва с клане на защитниците. При петстотингодишнината на гвардията през 2006 г. Ватиканът припомня, че в боя загиват 147 гвардейци, а останалите 42 отвеждат папата в крепостта Сант Анджело.
Папата оцелява.
Рим обаче е опустошен, а авторитетът на папската власт понася тежък удар.
Днес швейцарските гвардейци в пъстрите си униформи все така стоят на пост пред входовете на Ватикана.
Изглеждат като излезли от ренесансова картина, макар днешното им облекло да е създадено едва около 1914 г. от командира Жул Репон.
Но службата им не е само церемониална. Според устава на гвардията главното ѝ задължение остава охраната на папата.
Светът около тях се е променил до неузнаваемост. Други са оръжията, методите на охрана и характерът на заплахите.
Но един от най-старите въпроси на властта остава без отговор: как да повериш живота си на въоръжени хора, без един ден да се окажеш в ръцете им.
През юли 2024 г. стрелец ранява Доналд Тръмп по време на предизборен митинг в Бътлър, Пенсилвания, от покрив, оставен без охрана.
Независимата комисия по случая заключава, че Тайната служба е станала бюрократична, самодоволна и закостеняла, и предупреждава, че без коренна реформа подобно покушение ще се повтори.
