Марко Поло пише, че Кублай хан владее тайната на алхимията: прави пари от хартия.
Блясъкът на двора обаче скрива от погледа му друг Кублай - завоевателя, който окончателно покорява Китай, два пъти напразно праща войски срещу Япония и оставя на наследниците си обезценени книжни пари.
Когато около 1275 г. Марко пристига в двора на Кублай хан, пред него се открива свят, какъвто не е виждал никъде в Европа.
Ханът управлява милиони поданици от различни народи и вери.
Кублай е внук на Чингис хан, но малко прилича на прочутия си дядо. Чингис създава империята си със завоевания, а Кублай се опитва да я превърне в уредена държава с учреждения, данъци и постоянна столица.
Внукът на Чингис хан, който става китайски император
Кублай е роден през 1215 г. в семейството на Толуй, най-малкия син на Чингис хан, и на влиятелната Соргахтани Беки.
През 1260 г. той се провъзгласява за Велик хан, но след това четири години воюва за властта с брат си Арик Боке.
Победата му обаче не възстановява единството на монголския свят.
Златната орда, Чагатайското ханство и Илханатът в Персия вече се управляват сами, а някои от тях обръщат оръжието си срещу него.
През 1271 г. Кублай обявява династията Юан, а през 1279 г. унищожава последните сили на Южна Сун. За първи път целият Китай е под властта на чужди завоеватели.
Великият хан приема титлата на китайски император, управлява по местния образец и прави Даду (днешния Пекин) своя главна столица.
Завоевателят постепенно заема мястото на императорите, които сам е свалил.
Какво вижда Марко Поло
С Марко пътуват баща му Николо и чичо му Мафео, които вече са гостували на Кублай около 1266 г.
Според Марко ханът с удоволствие слуша за далечни земи и чужди обичаи.
Младежът печели благоволението му и твърди, че години наред обикаля империята с поръчения от хана.
Историците се отнасят към тези думи с резерви, защото китайските източници не ги потвърждават.
Венецианецът е поразен най-вече от дворците в Даду и лятната резиденция в Шанду, която на Запад става известна като Ксанаду.
Марко описва просторни зали, пищна украса, паркове и сложния церемониал на двора.
И все пак, може би най-удивителното му откритие са книжните пари.
В Европа по това време се плаща със злато и сребро. В Китай държавата печата банкноти и всеки е длъжен да ги приема.
Марко описва хартията от черничева кора, печатите, които удостоверяват стойността им, и смъртното наказание за фалшификаторите.
Книжните пари обаче не са изобретение на Кублай: в Китай ги използват още от XI век, при династията Сун.
При него употребата им се разширява, но се печатат в такива количества, че започват да губят стойността си.
Венецианецът е не по-малко учуден от пощенската служба, която монголите наричат "ям".
По главните пътища на империята са създадени станции, където пратениците на хана сменят уморените коне с отпочинали, хранят се и нощуват.
Благодарение на тях указите на императора стигат бързо и до най-далечните провинции.
Описва още въглищата, оживените пазари, каналите и големите градове на юг, преди всичко Ханджоу.
Голяма част от това богатство китайците са натрупали векове преди монголите да дойдат.
Другата страна на империята
Марко Поло изобразява Кублай предимно като могъщ, щедър и любознателен владетел. Китайските източници обаче показват и друго.
Монголското завоевание е съпроводено с разрушения и неизброими човешки жертви.
Покоряването на Сун не е мирно обединение, а завършек на четири десетилетия война.
Поданиците на Юан не са равни пред властта. Монголите се радват на най-много привилегии, следвани от хората от Централна и Западна Азия, на които ханът поверява важни постове.
Китайците, особено бившите поданици на Сун на юг, рядко стигат до високи длъжности.
Изпитите за държавна служба, през които векове наред минава всеки чиновник, монголите възобновяват едва през 1315 г., повече от двайсет години след смъртта на Кублай.
Великият хан, който не успява да завладее Япония
Кублай продължава и завоеванията на дядо си.
През 1274 и 1281 г. неговите войски предприемат две мащабни експедиции срещу Япония.
И двете се провалят. При втората експедиция тайфун разбива голяма част от монголския флот край остров Такашима.
С тези събития е свързана японската дума "камикадзе", която означава "божествен вятър" и с която през Втората световна война наричат пилотите самоубийци.
Американският историк Томас Конлан оспорва, че първото нашествие от 1274 г. е спряно от буря.
Според него самураите го отблъскват сами. Подводните проучвания край Такашима на археолога Кензо Хаяшида показват, че много от корабите са строени набързо.
Походите във Виетнам и на остров Ява също не носят трайни завоевания. Конницата, с която монголите печелят в степите, е почти безполезна при морски десант и в тропическите гори.
Скъпите и безплодни войни изпразват хазната и ускоряват обезценяването на книжните пари.
Религията и любопитството на Кублай
По монголска традиция ханът не се меси в религията на поданиците си.
В държавата на Кублай живеят будисти, мюсюлмани, християни, даоисти и последователи на местни вярвания.
Според семейство Поло Кублай моли папата за сто учени християни, които да докажат пред двора му превъзходството на своята вяра.
Папа Григорий X изпраща само двама монаси доминиканци и те още по пътя решават да се върнат обратно.
Кублай покровителства тибетския будизъм: ламата Пагпа е негов духовен наставник и по поръка на хана създава нова писменост за всички езици в империята.
Свободата на вярата е и начин да управлява толкова пъстра държава.
Когато реши, ханът обаче я ограничава: през 1280 г. забранява мюсюлманското колене на добитък, а през 1281 г. нарежда да бъдат изгорени даоистките книги, с изключение на "Дао дъ дзин".
Бил ли е наистина Марко Поло в Китай?
Франсис Ууд, дълги години уредник на китайските колекции в Британската библиотека, посочва в книгата си "Бил ли е Марко Поло в Китай?" (1995), че пътешественикът не споменава нито чая, нито обичая да се стягат краката на момичетата ("лотосови крака"), нито Великата китайска стена.
Защитниците му отговарят, че познатата ни каменна стена е строена при династията Мин, повече от век след Марко, а венецианецът се движи сред монголи и персийци, не сред китайци.
Името му не се среща в нито един китайски извор.
В документ от 1290 г., открит от китайския историк Ян Джъдзиу през 1941 г., обаче се споменават трима пратеници на персийския илхан, които Марко назовава поименно като свои спътници на връщане.
Германският историк Ханс Улрих Фогел пък показва през 2013 г., че сведенията на Марко за книжните пари, добива на сол и данъчните приходи съвпадат до подробности с китайските източници и не могат да бъдат взети от другаде.
Книгата на Марко е написана около 1298 г. от Рустикело да Пиза, автор на рицарски романи, с когото венецианецът е затворен в Генуа.
До нас са достигнали около сто и петдесет ръкописа на различни езици и няма два напълно еднакви.
Повечето историци днес приемат, че Марко Поло наистина е бил в Китай, макар и да не вярват на всяка подробност от книгата му.
Последни години и наследство на Кублай
Към края на живота си Кублай губи най-близките си хора.
През 1281 г., годината на катастрофата край Япония, умира любимата му съпруга Чаби, а през 1286 г. - синът му, който е и престолонаследник.
Според американския историк Морис Росаби след тези загуби ханът търси утеха в храната и виното, напълнява прекомерно и страда от подагра.
Кублай умира на 18 февруари 1294 г., на седемдесет и осем години. Наследява го внукът му Темур, а династията Юан управлява Китай до 1368 г.
При Кублай търговията и пътуванията между Китай и Средиземноморието придобиват размах, какъвто дотогава няма.
Всичко това обаче е възможно само защото монголите са покорили с огън и меч половин Евразия.
Двеста години след смъртта на Кублай европейците още си представят Китай такъв, какъвто го описва Марко.
През 1492 г. Христофор Колумб отплава на запад с писма от испанските монарси до Великия хан, а когато стига в Куба праща двама души да търсят двора му - повече от век след като династията Юан е свалена.
