Египетските жреци изписват името на фараона в картуш, изображение на въжена примка.
Самите египтяни наричат рамката шену, "онова, което обгражда", и вярват, че тя пази от зли духове както в земния, така и в надгробния живот.
През I век пр.Хр. за пръв път в картуш се появява римско име, Кайсарос, тоест Цезар, следвано от традиционното пожелание "да живее вечно, обичан от Птах и Изида".
Името принадлежи на сина на Клеопатра. След смъртта му същата формулировка украсява картушите на човека, разпоредил да го убият.
Последният фараон на Египет живее седемнайсет години. Животът му е отнет не заради войната, която майка му губи, а защото носи името на баща си.
Цезарион се ражда на 23 юни 47 година пр.Хр. Датата е издълбана върху стела от Серапеума край Мемфис, където са погребвани свещените бикове Апис.
Надписът е на демотическо писмо, опростената писменост в късния Египет.
Майка му е Клеопатра VII от рода на Птолемеите - македонската династия управлява Египет близо три века, след смъртта на Александър Велики, когато пълководецът Птолемей получава страната при подялбата на завоеванията му.
За баща на детето Клеопатра сочи Гай Юлий Цезар и официално то получава името Птолемей Цезар.
Александрийците, които обичат да лепят прякори на владетелите си и наричат дядо му Флейтиста, го кръщават Цезарион, тоест малкия Цезар.
В Кипър се секат монети, на които царицата държи бебе на ръце.
В Ермонтис, южно от днешния Луксор, по заповед на Клеопатра е построено мамиси, малко светилище, където се чества раждането на младия бог Харпре, с когото египтяните отъждествяват престолонаследника.
През 44 година пр.Хр., когато момчето е на три години, майка му го обявява за свой съвладетел.
На задната стена на храма на богинята Хатор в Дендера, северно от Луксор, Цезарион е изсечен в цял ръст, в облика на възрастен фараон, който принася дарове на боговете, а Клеопатра е изобразена зад него.
Още преди смъртта на Цезар римляните се питат дали той наистина е баща на детето.
Клеопатра пристига в Рим със сина си през 46 година пр.Хр. Апиан съобщава, че в новия храм на Венера Прародителка, от която Юлиите извеждат рода си, Цезар поставя до богинята и статуя на царицата.
Според Светоний той разрешава на детето да носи името му, а някои гръцки автори твърдят, че момчето прилича на него и в лице, и по походката си.
По думите на същия автор Цезар възлага на народния трибун Хелвий Цина да внесе закон, който да му позволи да вземе толкова съпруги, колкото поиска, "за да има деца".
Със завещанието си, съставено през септември 45 година пр.Хр., той осиновява внука на сестра си Гай Октавий и му дава името си, а Цезарион изобщо не присъства в него.
Посочва дори настойници за сина си, ако му се роди такъв, и сред тях са неколцина от мъжете, които ще го убият през март 44 година пр.Хр.
След смъртта му Марк Антоний заявява пред Сената, че Цезар е признал момчето за свой син и че това могат да потвърдят двама от най-близките му хора, Гай Матий и Гай Опий.
Самият Опий обаче издава книга, в която твърди, че Цезар не е баща на детето. Днес повечето учени приемат обратното, пише историкът Майкъл Грей-Фоу.
Най-силният довод за това според него е, че Цезар не се отрича от момчето, докато то живее в Рим с майка си.
През 34 година пр.Хр. Антоний вече е любовник и съюзник на Клеопатра и използва сина ѝ срещу Октавиан.
На тържествена церемония в Александрия той обявява нея за царица на царете, а тринайсетгодишния Цезарион за цар на царете и истински наследник на Цезар.
Касий Дион тълкува случилото се като обмислен ход срещу Октавиан, защото цялото му политическо положение се крепи на осиновяването.
Антоний вече е напомнил това на противника си в писмо от 43 година пр.Хр., което Цицерон цитира пред Сената: "И ти, момче, което дължиш всичко на едно име..."
Войната между Октавиан и Антоний се решава при Акциум край западния бряг на Гърция, където през 31 година пр.Хр. флотата на египетската царица и съюзника ѝ е разбита.
На 1 август 30 година пр.Хр. Октавиан влиза в Александрия, Антоний се пробожда с меча си, а десетина дни по-късно умира и Клеопатра.
Според Плутарх царицата вече е изпратила сина си с голямо богатство към Индия през Етиопия, както гърците наричат земите на юг от Египет.
Учителят му Родон обаче го убеждава да се върне, защото победителят уж го кани да царува. Докато Октавиан мисли какво да прави с момчето, Арий, философ от свитата му, подхвърля, че не е добре да има много Цезари.
Шегата преиначава думите на Одисей от втората песен на "Илиада": властта на мнозина не носи добро, господарят трябва да бъде един.
Седемнайсетгодишният Цезарион е убит в края на август. Според Светоний и Плутарх е върнат в Александрия и екзекутиран там, а от думите на Касий Дион личи, че е умъртвен още при залавянето си.
Грей-Фоу смята, че участта му е решена много преди победителят да стъпи в Египет: "По всяка вероятност самият Октавиан вярва, че Цезарион е син на Цезар".
Не е пощаден и най-големият син на Антоний, Антил. По сведение на Плутарх собственият му учител Теодор го предава на палачите, а после сваля скъпоценния камък от шията на обезглавеното момче, за което Октавиан разпорежда да бъде разпънат на кръст.
Светоний добавя, че войниците откъсват Антил от статуята на обожествения Цезар, при която е потърсил закрила.
Децата на Клеопатра от Антоний остават живи и са отведени в Рим, където ги отглежда Октавия, сестрата на Октавиан. Дъщеря им Клеопатра Селена по-късно става съпруга на мавританския цар Юба II.
Жреците изписват в картушите на Октавиан, вече Август, същото Кайсарос и същото "да живее вечно, обичан от Птах и Изида".
Храмът от Дендур в Долна Нубия е подарен от Египет на САЩ през 1965 година в знак на благодарност за помощта при спасяването на древните паметници от водите на Асуанския язовир и през 1978 година е сглобен наново в музея "Метрополитън" в Ню Йорк.
По стените му победителят от Акциум, облечен като фараон, принася дарове на местните богове.
Римските императори управляват Египет от Рим чрез наместник, но жреците продължават да ги изобразяват като фараони в светилищата си.
Картуш с името на римски владетел се появява за последен път при Констанций II, през 340 година сл.Хр., повече от три века и половина след смъртта на Цезарион.
Наследниците на Август остават фараони само по име, а последният, който царува на египетска земя, е синът на Цезар.
Македонската династия също угасва с убийство. През 40 година сл.Хр. император Гай Цезар, познат като Калигула, заповядва да убият внука на Клеопатра Птолемей, цар на Мавритания, която обхваща земите на днешните Мароко и Западен Алжир.
Светоний не посочва друга причина за убийството освен пурпурното наметало на царя, което привлича погледите на зрителите в театъра. Касий Дион обаче пише, че Калигула го погубва заради богатството му.
Мамисито в Ермонтис е разглобено през 1861 и 1862 година, а от камъните му е построена захарна фабрика, която работи и досега.
Октавиан убива Цезарион, за да не дели с никого наследството на Цезар, но и самият той няма мъжки правоприемник: осиновените му внуци Гай и Луций умират млади и през 4 година сл.Хр. той приема за син Тиберий, когото съпругата му Ливия е родила от първия си брак.
В първата римска императорска династия, Юлиево-Клавдиевата, нито един от петимата владетели не предава властта на собственото си дете, а гробът на единствения роден син на Цезар така и не е открит.
