Годината е 1812. В стаята си в чешкия курортен град Теплице Лудвиг ван Бетовен пише писмо, което никога няма да изпрати.
Ръката му трепери, докато реди думи, изпълнени с неподправен копнеж и дълбока болка. Той се обръща към адресата с думите "Безсмъртна любима" (Unsterbliche Geliebte).
Това писмо, открито в тайно чекмедже след смъртта му през 1827 г., ражда една от най-големите мистерии в историята на музиката.
Коя е жената, успяла да плени сърцето на този иначе суров и изолиран от света гений?
Историците и музиковедите многократно влизат в ролята на детективи, анализират всеки детайл от кореспонденцията, датите на пътуванията на Бетовен и познанствата му във Виена.
Въпреки че композиторът никога не назовава името на любимата си, днес изследователите стесняват кръга до няколко основни заподозрени, всяка от които оставя дълбок отпечатък в живота му.
Антония Брентано: най-вероятният кандидат
Американският музиковед Мейнард Соломон и мнозина след него смятат, че именно Антония Брентано е жената зад обръщението "Безсмъртна любима".
Тя е майка на четири деца и съпруга на богат франкфуртски търговец. През лятото на 1812 г. Антония се намира в Прага по същото време, когато Бетовен е там.
Двамата поддържат изключително близки интелектуални и емоционални отношения, но бракът ѝ и моралните норми на епохата правят връзката им невъзможна.
Бетовен е изправен пред избор между страстта и дълга и избира дълга, за да не предизвика скандал, който би съсипал живота и на двамата.
Жозефин Брунсвик: голямата любов
Друга централна фигура в любовния живот на композитора е графиня Жозефин Брунсвик.
Бетовен се влюбва в нея през 1799 г., когато ѝ дава уроци по пиано. Още същата година майка ѝ я омъжва за много по-възрастния граф Йозеф Дайм.
След смъртта на графа през 1804 г. връзката Жозефин и Бетовен изживяват бурна връзка и от нея са оцелели петнайсетина страстни писма.
Жозефин обаче принадлежи към аристокрацията, а композиторът - към простолюдието. Социалната пропаст между тях се оказва непреодолима.
Семейството на графинята оказва огромен натиск върху нея и в края на 1807 г. тя се отдръпва от Бетовен. През 1810 г. се омъжва за мъж от своята класа, барон Кристоф фон Щакелберг.
Част от музиковедите смятат, че Бетовен така и не преодолява тази раздяла.
Джулиета Гуичарди: вдъхновението за "Лунната соната"
Младата графиня Джулиета Гуичарди също заема специално място в тази мистерия.
Бетовен ѝ посвещава шедьовъра си "Лунната соната". Секретарят и биограф на Бетовен Антон Шиндлер твърди в книгата си от 1840 г., че тя е Безсмъртната любима.
Връзката им обаче приключва бързо, тъй като тя се омъжва за граф Галенберг.
Парадоксът на гения: привлекателен, но самотен
Макар съвременниците му да го описват като нисък, често небрежен и белязан от едра шарка мъж, Бетовен всъщност притежава магнетичен чар.
Той прекарва дълги часове с млади, красиви аристократки, които остават запленени от колосалния му гений и от бурните му импровизации на пианото.
Любовният живот на композитора обаче се превръща в непрестанен низ от разочарования, предопределен от класовите прегради на епохата.
Повечето жени, в които той се влюбва безумно, принадлежат към висшето съсловие, а в консервативното австрийско общество от началото на XIX век бракът с човек като Бетовен, би струвал на една благородна дама титлата ѝ.
Загадката около "На Елиза"
С едно от тези разочарования е свързана и прочутата "На Елиза". През 1810 г. Бетовен е силно увлечен по своята ученичка Тереза Малфати.
Тя е млада и красива австрийка, дъщеря на заможен търговец, в която композиторът вижда своята бъдеща съпруга и дори се подготвя да ѝ предложи брак.
Именно за нея той композира нежната и интимна багатела. Тереза обаче, по всичко личи, отхвърля предложението му и оставя композитора с разбито сърце.
През 1816 г. тя се омъжва за благородника Вилхелм фон Дросдик.
Защо тогава светът познава пиесата като "На Елиза", а не като "На Тереза"? Творбата не е издадена приживе на Бетовен.
Ръкописът се появява едва през 1865 г. в Мюнхен, в дома на Бабете Бредл, чийто син е наследил нотите на Тереза.
Изследователят Лудвиг Нол, който ги преписва и публикува през 1867 г., се сблъсква с прочутия, изключително разхвърлян и нечетлив почерк на Бетовен.
Музиковедът Макс Унгер предполага, че Нол е разчел погрешно "Für Therese" като "Für Elise" и така пиесата получава името си от обикновена грешка при преписа.
Други изследователи свързват посвещението с певицата Елиза Баренсфелд или със сопраното Елизабет Рьокел, но версията за Тереза остава най-разпространена.
Самият Бетовен пише през юни 1810 г. на приятеля си Игнац фон Глайхенщайн: "За теб, бедни Бетовен, няма щастие във външния свят; всичко трябва да създадеш сам в себе си..."
Великият композитор така и не се жени. Най-близкият му човек е племенникът му Карл, за чието настойничество той се съди с майката на момчето от есента на 1815 г.
През декември 1818 г. съдът за благородници препраща делото на градския магистрат, след като Бетовен признава, че "ван" в името му не е знак за благородство.
Същото съсловно деление, което прави графините недостижими за него, решава и пред кой съд може да търси правото да отгледа дете.
