Най-известните стихове за родоския великан са написани на английски, от другата страна на океана.
През 1903 година в пиедестала на Статуята на свободата в Ню Йорк е поставена бронзова плоча със сонета на Ема Лазарус "Новият колос".
Сонетът започва с думите: "Не като прочутия меден великан на гърците, разкрачил завоевателски нозе от суша до суша...".
Новият колос е жената с факлата. Старият е бронзовият Хелиос от остров Родос, едно от седемте чудеса на древния свят.
Колосът обаче никога не е стоял над водата, както го описва поетесата.
Легендата за великана над пристанището се ражда през Средновековието, в разказите на поклонниците, които спират на Родос по пътя към Светите земи.
Самите разкази се коренят в посвещението на статуята, в което родосците се хвалят, че са запалили факлата на свободата не само над морето, но и на сушата.
Най-ранният подобен разказ е дело на италианския нотариус Николо де Мартони, който спира на острова през 1394 година.
По негови думи някога огромен идол стоял с единия крак на вълнолома при църквата "Свети Николай" и с другия на отсрещния, при мелниците, а корабите минавали под него.
През 1570 година Мартен ван Хемскерк рисува великана с по един крак на двата бряга на пристанището.
Около трийсет години по-късно Шекспир пренася образа в "Юлий Цезар", където Касий се оплаква, че Цезар е стъпил над тесния свят като Колос.
Инженерните изчисления показват, че бронзова фигура с толкова разтворени крака би рухнала под тежестта на собственото си тегло.
Освен това строежът ѝ би затворил пристанището за дванайсет години, а падането ѝ би го запушило завинаги.
Истинският Колос е построен на сушата, а издигането му е платено с военна плячка.
През 305 година преди Христа македонският пълководец Деметрий Полиоркет, "Обсадителят", цяла година напразно блокира Родос и накрая се оттегля, като изоставя бойните си машини.
Сред тях е и Хелеполис, "Превземащата градове", кула на колела, висока около четирийсет метра.
Според античната традиция островитяните продават захвърленото снаряжение за триста таланта и с парите поръчват на Харес от Линдос, ученик на прочутия Лизип, статуя на Хелиос.
Изграждането на Колоса отнема дванайсет години, от 292 до 280 година преди Христа. Висок е бил около седемдесет лакътя, приблизително трийсет и три метра, колкото Статуята на свободата от петата до темето.
За метода на изработка има различни версии: Филон Византийски пише, че е статуята е отлята на място, като около всяка завършена част се натрупва пръст, по която леярите стъпват, за да продължат нагоре.
Съвременните реконструкции обаче предполагат, че са изпозлвани бронзови листове, занитени върху железен скелет.
Безспорно е само, че отвътре е пълна с камъни за устойчивост.
Не се знае дори дали е бил на брега, или на хълма над него.
Според местното предание Колосът се е намирал при двете колони на входа на пристанището Мандраки, на които днес са поставени бронзови елен и кошута.
Германската изследователка Урсула Ведер и полският ѝ колега Томаш Вуйевски смятат, че е бил издигнат на акропола на града, при светилището на Хелиос.
Колосът стои изправен малко повече от половин век. През 226 година преди Христа земетресение го пречупва в коленете и го поваля.
Египетският фараон Птолемей III предлага да плати възстановяването, но родосци отказват, защото, както пише географът Страбон, прорицание на оракул им забранява да го изправят отново.
Повече от осем века отломките му лежат там, където са паднали.
През I век Плиний Стари отбелязва в "Естествена история", че и проснат, той събужда възхищение: малцина успяват да обхванат с ръце палеца му, пръстите му са по-големи от множество статуи, а в пречупените крайници зеят огромни кухини, пълни с камъни.
Следите на Колоса се губят през 653 година, когато арабски флот, пратен от управителя на Сирия Муавия, бъдещ халиф, напада острова.
Според византийския летописец Теофан Изповедник арабите продават бронза от статуята на търговец евреин от Едеса, днешния град Шанлъурфа в Югоизточна Турция, и той го натоварва на деветстотин камили.
Цифрите са толкова конкретни, че изглеждат достоверни. Само че Теофан пише век и половина след събитието, в началото на IX век, и всички по-късни автори повтарят неговата версия.
Сирийският хронист Бар Хебрей през XIII век вече говори за три хиляди товара и за купувач от Емеса, днешния Хомс.
В неговия разказ нападателите дори събарят Колоса с въжета, макар че той отдавна лежи на земята.
Лорънс Конрад, историк на ранния ислям, смята целия разказ за пропаганда от рода на легендата, че арабите изгорили Александрийската библиотека, и се съмнява, че след осем века под открито небе от метала изобщо е останало нещо за продан.
Той допуска и друго обяснение: историята може да е алегория на съня на Навуходоносор от Книгата на пророк Даниил, в който камък разбива огромна статуя на парчета.
От бронзовите скулптури на гръцките майстори до нас са стигнали едва няколко и повечето са извадени от морското дъно, като двамата воини от Риаче, намерени през 1972 година край бреговете на Калабрия.
На сушата металът рано или късно е претопяван за монети, оръжия и сечива, а Колосът, продаден или не на търговеца от Едеса, споделя съдбата на почти всички статуи от своето време.
С единствената разлика, че пада от доста високо.
