Земната мантия съдържа вода, колкото всички океани на планетата
Земната мантия, която се намира на дълбочина между 410 км и 660 км под нозете ни, съдържа толкова вода, колкото всички океани, взети заедно, показват резултатите от изследване, цитирани от France-Presse. Тя се съдържа във вида на хидроксилни групи в състава на минерала рингвудит, образец от който е открит за пръв път от учените. Рингвудитът е минерал в състава на земната мантия. Изследването му е показало, че съдържа значително количество вода, от порядъка на 1,5 процента от теглото му.
„В тази част от Земята може да има толкова вода, колкото във всички океани, взети заедно, заяви ръководителят на изследването Греъм Пиърсън от университета на Албърта, Канада. Една от причините, заради които Земята е геологически динамична планета, е наличието на вода във вътрешността й.“
Земната мантия се простира от земната кора до ядрото на нашата планета, като достига до дълбочина 2900 км. Между двете големи части от земната мантия – горната и долната, се намира т.нар. преходна зона. Тя е на дълбочина между 410 км и 660 км.
Основният минерал в горната й част е оливинът. Когато дълбочината и следователно налягането се увеличат, оливинът променя формата си – на дълбочина между 410 км и 520 км сепревръща в уадслеит, а на дълбочина между 520 км и 660 км – врингвудит, който съдържа вода. Тази разновидност на оливина бе открита в метеорити, но никога досега на Земята, защото е на недостъпна дълбочина във вътрешността й.
Досега никой не бе видял рингвудит от земната мантия, макар геолози да бяха убедени в съществуването му, отбеляза Ханс Кеплер от университета в Байройт, Германия. Рингвудитът е открит почти случайно през 2009 г. от учени под ръководството на Греъм Пиърсън, докато изследвали диамант без търговска стойност, намерен в Бразилия. Пробата била подложена на няколкогодишен анализ, преди да бъде потвърдено, че става въпрос за рингвудит. Минералът стигнал до земната повърхност като част от вулканична скала. Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Nature“.
