В началото на XIX в. Единбург е едно от най-добрите места за следване на медицина. Амбициозни студенти се стичат в града, за да изучават човешкото тяло. Но тъй като лекциите, изнасяни в Единбургския университет, се оказват доста скучни, студентите предпочитат да посещават частни учители по анатомия. Най-изявеният от тях се казва д-р Робърт Нокс.
Възгледите на Нокс за човечеството първоначално са позитивни. В по-късен етап обаче отстъпват място на по-песимистичен поглед.
Нокс посвещава втората част от кариерата си на изучаване и теоретизиране на еволюцията и етнологията, като през този период пише и многобройни трудове, в които се застъпва за научния расизъм. Това допълнително вреди на наследството му и засенчва приноса му към еволюционната теория, която използва, за да обясни расовите различия.
Въпреки това Нокс има изключително важен принос за развитието на анатомията във Великобритания. Освен научните трудове, които влияят върху обществеността, той се оказва един от главните герои в история за крадци на трупове, бизнес с мъртви тела и може би дори убийства.
Това се дължи основно на огромното търсене на трупове през 19-и век в Шотландия.
Нека да отбележим също, че доктор Робърт Нокс е най-добрият учител по анатомия в Единбург по негово време. Той практикува парижкия метод на дисекция, което означава, че учениците сами препарират трупове, а не наблюдават как учителя го прави.
За тази цел той неистово се нуждае от мъртъвци. За една година на Робърт Нокс са му необходими 90 трупа.
Както за всяко нещо в живота и за този казус си има "закон". По това време в Шотландия има законно предлагане на трупове и обикновено това са телата на екзекутирани престъпници. Като частен преподавател обаче Нокс няма достъп до тях, тъй като самите трупове не са достатъчни дори за висшите учебни заведения.
За да има материал, по който да работят Нокс и неговите ученици, той трябва да осигури трупове. И като човек в нужда стига до различни крайности. Снабдява се с тела по различни начини - чрез крадци на тела, подкупи на хора в болници, погребални агенти и други подобни неща. Тези незаконни трупове струват скъпо на Нокс - седем или осем шилинга за едно тяло.
Случайността, може би, води двама мъже - Хеър и Бърк - до доктора.
Началото на престъпленията е по-скоро случайно. Уилям Хеър държи пансион, в който един от наемателите - стар мъж на име Доналд - починал, без да си плати дълговете. Вместо да уведомят властите, Хеър и неговият приятел Уилям Бърк решават да продадат тялото му на д-р Нокс. Това им носи добър доход - около 7 до 10 шилинга (около 1106 евро), което по онези времена е огромна сума за хора от ниските слоеве на обществото.
Така се ражда мрачната идея, че могат да печелят повече, ако сами си "осигуряват" трупове.
През следващите месеци двамата заедно започват систематично да примамват жертви в дома на Хеър. Жертвите са предимно скитници, алкохолици, бедни жени и дори едно дете. Убийствата се извършват чрез задушаване като притискат устата и носа, докато жертвата е обездвижена. Така не оставят видими следи, а телата са годни за медицинска употреба.
Не е доказано дали докторът е знаел за убийствата, а историците и до днес спорят дали не е подозирал, че има нещо нередно. Престъпленията са извършени от ноември 1827 г. до 31 октомври 1828 г., като жертвите са 16. Хеър и Бърк са разкрити, когато един от труповете е разпознат от познати на убития.
Хеър е заловен от полицията. Той се съгласява да свидетелства срещу Бърк в замяна на имунитет. Така последният е осъден и обесен публично пред тълпа от около 25 000 души през януари 1829 г. Тялото му е разчленено и използвано за анатомични демонстрации.
Част от кожата му е използвана, за да се направят подвързии за книги - някои от които могат да се видят и днес в музея на Университета. Скелетът му също е запазен и се съхранява в музея на анатомията в Единбург.
Случаят има огромен обществен отзвук, включително и възмущение срещу д-р Нокс, който макар и да не бил осъден, е заклеймен, а кариерата му пострадала сериозно. В резултат на общественото напрежение бил приет Анатомичният закон от 1832 г., който позволил използването на тела на починали бедняци и хора без близки за медицински цели, като по този начин почти напълно е прекратен бизнесът с крадене на трупове.
