shareit

Защо повече хора трябва да видят видеоклиповете на обезглавяването

| от |

Оставяме на страна ужаса от мисълта как се реже главата на човек, голяма част от страха на американците свързан с тези случаи се дължи на това, че като нация рядко имат възможността да видят американски жертви.


За медиите едно от последните табута е публикуването на снимки и видеоклипове на ранени или мъртви американци във военните зони, въпреки че във войните до сега са загинали над 5000 американски войници (тук не са включени наемници, журналисти и др.), А над 50 000 са ранени.

На самите журналисти и фотографи, които са част от единиците на бойното поле е забранено да снимат мъртви войници, а до 2009 г. беше забранено и заснемане на ковчезите, покрити със знамена. Обяснението на администрацията е разбираемо – тези снимки биха отслабили и така крехката подкрепа за войната, нещо което американците научиха от конфликта във Виетнам.

Именно това е причината последиците от войната да бъдат представяни по тържествен начин, как ковчегът е посрещан с отдаване на чест от съседите и връчване на знамето на вдовицата.

nypost-savages-headlines-article-display-b

Проблемът е, че тази практика е направила американците уязвими, когато видят мъртъв сънародник.

„В случая с „Ислямска държава“, част от гнева е обяснен с перверзната гордост, че убийците споделят доказателствата за делата си. Но тук сме на хлъзгав терен, защото и ние имаме наш зловещ механизъм за показване на смъртта на нашите предполагаеми врагове – U.S. Central Command наскоро започна да туитва клипове от въздушните нападения в Ирак. Това беше забелязано от правозащитнижи, които сигнализираха, че много цивилни са били убити от американските дрони. Много американци си помислиха, че е добре, че „унищожаваме лишите“. „Колко иракчани, афганистанци, пакистанци и йеменци гледат тези клипове и пресмятат броя на убитите жени и децата и си казват „Какви диваци“?

В крайна сметка, има странен обрат: вместо да ни отърват от войната, клиповете на американските жертви сега ни бутат в самия водовъртеж. Дали ако видим повече снимки ще ни помогне? Вместо разумна дискусия, може ли това да създаде повече призиви за отмъщение? Или може да се стигне до безразличие, като през 2002-ра. Бих искал да не е нужно поставяме тези въпроси, бих искал да не бяхме виждали тези и кадри и да не се чудим“, пише Питър Маас.

 
 
Коментарите са изключени за Защо повече хора трябва да видят видеоклиповете на обезглавяването