За Ингрид Бергман и любовта към идолите ни

Всеки, който е изпитвал чувството, знае за какво става въпрос. Когато си още млад, дете, и видиш известна личност, която приковава погледа ти незнайно защо. А впоследствие се превръща в много повече от любимата ти актриса, писател, художник или каквато и да била професия. Превръща се в идеал. Такъв, който става неразделна част от теб, формира интересите, насоките, дори психиката ти. И започваш съзнателно или не да се стремиш към този идеал.

Този текст е за една жена, която е идеал за много хора по света. Дори днес, дори от чернобелите ленти. Жената от „Казабланка“, от филмите на Хичкок, от „Убийство в Ориент Експрес“, от „За кого бие камбаната“ и още десетки заглавия. Актрисата, която няма аналог в киното и до днес. Която се появява в Холивуд, за да разбие представите и да сложи край на наложената през 30-те и 40-те „система на звездата“. Жената, която живее по свои правила, егоистката, която не се интересува от нищо и никого, ако ще и целия свят да й сложи етикет „уличница“.

Този текст е за Ингрид Бергман. И за любовта към идолите ни.

Getty Images

Моята първа среща с Ингрид Бергман се случи на границата между детството и юношеството. Когато се формира вкусът. Почти веднага тази висока жена се превърна за мен в идеал за жена. Защо? Отговорът е – защо не?

Ингрид Бергман е изключението, което всички искаме да бъдем, но малцина имаме смелостта да тръгнем по пътя, по който тръгва тя. Тя носи тежестта през целия си живот, но това й харесва. И в професията, и в живота следва само и единствено своя вътрешен глас. Родена е в Стокхолм, майка й умира, когато тя е двегодишна, а баща й- когато е на 12. За нея се грижат роднините й.

Getty Images

Ингрид Бергман е мечтателка на едро. Не се страхува от нищо. Още от дете мечтае да стане велика актриса, няма намерение да остава в Стокхолм – иска да бъде голяма риба в големи води. Съдбата е благосклонна към нея, среща я с правилните хора, на правилните места и тя получава роли в шведското и немското кино още преди да навърши 25 години. Става известна в Европа и през 1937 г. името й стига до Америка. Едно случайно момче от асансьора в Ню Йорк, дете на шведски емигранти, ще каже на Дейвид О’Селзник за шведската актриса, която родителите му снощи са гледали.

Така започва пътят на Бергман в голямото кино. Продуцентът Дейвид О’Селзник („Отнесени от вихъра“) ще направи римейк на шведския филм Intermezzo. След него ще дойдат „Доктор Джекил и господин Хайд“, „Казабланка“, „За кого бие камбаната“, „Камбаните на Света Мария“, „Небезизвестните“ и „Омагьосан“. Бергман се превръща в идол за американците. Шведската актриса с руса коса, бяла кожа и сини очи, която е изключение от правилото. По това време актрисите са олицетворение на американската мечта – красиви, напудрени, полирани като кукли. Те създават илюзията, че всичко е възможно, а Холивуд е Обетована земя, където всички карат кадилак и носят скъпи дрехи. Всяка нова звезда минава през „фабриката“ – вежди, устни, прическа. ПР отделите на големите киностудия създават продукти от младите момичета.

Getty Images

С Бергман удрят на камък. Още с пристигането си в Америка през 1939 година, тя отказва да променя външния си вид – искат да сменят името й, да променят челюстта и зъбите, да „оправят“ веждите. Не. Дейвид О’Селзник знае как да създава звезди и я прави такава, но по нейния начин. Само след 3 години тя вече е модел за подражание. Всяка жена иска нейната прическа от „За кого бие камбаната“, всяка жена иска да има нейното семейство (съпруг – хирург, малка дъщеричка, куче и голяма къща в Бевърли Хилс). Тя е олицетворение на добродетелта – перфектната жена, която възпитава от екрана. Появява се дори анекдот за нея, който гласи: „Снощи ходих да гледам филм и познай какво – Ингрид Бергман не участваше в него!“

Скоро от всичко това не остава и помен. Тя решава да обърне гръб на фалша и на машината на Холивуд, която или те помита, или те изплюва(или и двете). Бергман иска да бъде актриса. Да пробва нещо различно. Затова отива в Италия през 1948 г., където се отдава на връзката си с Роберто Роселини и забременява. Щом в Америка научават за извънбрачната й връзка и бременността, отзвукът е огромен. Трудно е да си представим днес, че извънбрачна връзка на актриса може да доведе до това да й бъде отказан достъп до САЩ.

Getty Images

От най-обичаната, Ингрид бързо се превръща в най-мразената публична личност. Снимката на корицата на списание „Тайм“, на която държи Роберто за ръка, я разделя за осем години от Пиа (дъщеря й, която тогава е на 10). „От пепелта й ще се роди един по-добър Холивуд“, казва за нея един от американските сенатори, и я обявява за престъпница.

Прогнозите обаче не се сбъдват. „Обществото прощава на талантливите.“ казва й Ърнест Хемингуей. Думите му се сбъдват. Седем години по-късно тя получава втория си „Оскар“ за главната роля в „Анастасия“(1956) – знак, че Холивуд й е „простил“. Това няма значение за нея. Тя съжалява единствено за нещата, които не е направила. Бракът й с Роселини и животът й в Италия я даряват с три деца (едно от които актрисата Изабела Роселини). Двамата се развеждат след седем години съвместен живот. Тя продължава да работи – играе предимно в европейското кино и театъра. Третият й брак е с театралния агент Ларс Шмит. Двамата остават заедно в продължение на 20 години, до 1978 г.

Getty Images

Играта е единствената й страст. Чистата игра. Славата и суетата нямат нищо общо с нея. Това е и причината звездата на Ингрид Бергман да е на върха и до днес. Наградите са без значение – въпреки че тя е единствената актриса, която печели Оскар когато е млада (29 г), в средната възраст(41) и в третата (59). „Странноприемницата на шестото щастие“, „Кактусов цвят“ и „Убийство в Ориент експрес“ са сред късните й филми, които бетонират завинаги мястото й като една от най-добрите актриси. Играта й не може да бъде описана. Най-често използваната дума в това отношение е „натурална“. Нешлифована. Истината е, че геният не може да бъде описан. Той трябва да бъде преживян.

Ингрид Бергман трябва да бъде преживяна. Това е енергия, която излиза от екрана и прониква през кожата ти. Това е погледът към Хъмфри Богарт в „Казабланка“, целувката с Кари Грант в „Небезизвестните“, лудият поглед в „Светлина от газената лампа“. Това са движенията на ръцете, очите, устните, ниският глас. Всичко това е Ингрид Бергман. Актрисата, която нищо не е в състояние да спре. Дори болестта.

Getty Images

Разболява се от рак за първи път през 1974 г. Болестта идва отново през 1978 г. и Бергман претърпява операция. По това време се снима в „Есенна соната“ на Ингмар Бергман. В една от сцените трябва да лежи на пода с ръка над главата, докато казва монолога си. Премахването на лимфни възли прави тази поза невъзможна. Но не и за нея. Заснема сцената и веднага след приключване на снимките отива на следващата операция.

Три години по-късно заболяването вече е в напреднал стадий. Тогава Ингрид заминава за Израел, за да играе ролята на израелският министър- председател Голда Меир в минисериал. В сцената, в която Голда е избрана за премиер, тя трябва да закрие лицето си с ръце. Прекарва предната нощ на система с вдигната ръка, за да спадне отока и да може да заснеме този трисекунден момент. Няколко месеца по-късно умира в Лондон.

Getty Images

Днес е денят на Ингрид Бергман. Родена е на 29 август 1915 г. и умира на 29 август 1982 г. Носителката на три награди „Оскар“, две награди „Еми“, награда „Тони“. На този ден всички ценители на доброто кино си спомнят за Илса („Казабланка“), Мария („За кого бие камбаната“, сестра Бенедикт („Камбаните на Света Мария“), Анна Калман („Недискретен“), Грета Олсон („Убийство в Ориент Експрес“), Гладис Ейлуърд („Странноприемницата на шестото щастие“) и всички останали жени, на които тя вдъхва живот.

Това е денят на жената, чието кредо е винаги да бъдеш себе си, защото светът цени оригиналното. Жената, която ни учи как се работи, как се обича. Как се живее.