shareit

Ванеса Виденова: детето-чудо

| от Цветелина Вътева |

Ако смятате, че Ванеса Виденова е поредната интернет знаменитост, значи със сигурност не сте чели внимателно това, което пише и не те слушали внимателно това, което говори.

Тя е от онези млади хора, които те карат да псуваш мрънкащите, според които „младите са много зле“. В отношението на Ванеса към всичко, до което се докосва, има някаква мъдрост, която стои странно на годините й. И те кара да искаш да говориш с нея, да слушаш и да попиваш.

Ванеса Виденова се занимава с астрология и има YouTube канал, посветен на астрологията. Наскоро издаде първата си книга, „Моята приятелка: паническата атака“. Има блог, в който пише за всякакви неща, които я вдъхновяват, и страница във Facebook, където може да черпите още от нея.

ванеса виденова

Запознах се с работата ти покрай книгата, която издаде, „Моята приятелка: паническата атака“. И си от малкото хора, които са се осмелили да пробият стигмата, която все още лежи върху хората с чести психични разстройства у нас. Откъде намери кураж да публикуваш личните си преживявания?

За мен не е било въпрос на кураж, не съм се замисляла и за секунда дали това, което ще споделя е твърде лично, още по-малко „какво ще си помислят хората”. Единствената ми мисъл беше да предотвратя моя опит, в който отидох в книжарницата, питах за книга за паническите атаки и ми беше отправен най-странният поглед, сякаш не съм на правилното място. Да не говорим, че никой не беше чувал за такова нещо. Исках следващият път, в който някой, който търси информация по тази тема, да попадне не само на положителен отговор, а на четиво, което ще го накара да не се срамува, нито страхува от това състояние, тъй като аз самата преминах през всякакви негодни за употреба „помощни материали” по темата. Истината за паник атаките е проста, затова реших да я споделя на достъпен език, за да може това знание да се ползва от всеки, без ограничение.

Какво би искала да кажеш на хората, които в момента се борят с паническо разстройство? Има ли светлина в тунела?

Ако има нещо, което пътят ми показа, то то е, че тунелът е единствено и само светъл от началото до края му. Всеки сам избира дали да стои с отворени очи и да се наслаждава на блясъка или да затвори очи и да повтаря, че е страшно тъмно ден след ден. Знам, че докато човек е още в стадии на борба, думите ми не могат да резонират с неговите усещания, но мога да го уверя, че една крачка го дели от свят, без постоянния тормоз на ПА.

Какво е мнението ти за антидепресантите?

Преди време бях доста крайна, отричайки ги категорично. Сега… все още не съм привърженик, но осъзнах, че при крайни състояния, в които човек не може да върши елементарни ежедневни действия, като да отиде до магазина да си купи нещо за ядене, може и да се наложи да прибегне до тях. В никакъв случай обаче не бих казала, че това е лекуване, макар антидепресантите да се водят „лекарства”. Облекчаващо симптомите средство – да, цяр лекуващ източника на проблема – в никакъв случай. Ако трябва да направя аналогия, те са като превръзка върху рана, в която куршумът още стои.

Смяташ ли, че психотерапията има своето място при тревожните разстройства?

Задължителна е, но е важно да попаднеш на правилния човек. Няма един специалист, който да бъде перфектен за всеки, особено що се отнася до психиката, стриктно индивидуално е. Ще познаеш лечебния ефект по това, че след срещата с психолога/психотерапевта, тялото ти е по-отпуснато, мислите – по-леки, настройката – усещане близо до вдъхновение, а вярата в себе си и собствените ти сили – утроена. Това е сигнал, че си направил първата стъпка от новия ти живот.

ванеса виденова

Какво си завършила, очевидно имаш интерес към психологията?

Не съм учила психология, много известни психолози ме посъветваха да не го правя, за да запазя разсъдъка си и да мисля по-чисто. Занимавам се от пет години с астрология и в последните години правя примеси с другите сфери, които ме вълнуват, така мисля, че поддържам най-добър баланс.

Откога пишеш?

Откакто мога да пиша. Като дете пишех истории с измислени, фантастични герои, които са поставени в необикновени ситуации, сега… все още правя същото, но вече знам, че това е всъщност самият живот и всичко „измислено” е съвсем реално.

Поезия, проза, драматургия…открила ли си „своето“ писане?

Всичко, което ме зарежда е „моето”, а това се променя, така че дори не търся статичност, за да кажа, че съм я открила.

Занимаваш се с астрология. Какво би казала на хората, които твърдят, че „не вярват в зодии“?

Ще им кажа, че и аз не вярвах в зодии, докато не разбрах, че в истинската астрология думата „зодия” почти не се употребява, да не говорим, че не описва човека в цялата му същност, както се предполага. Всеки разумен човек би отрекъл такъв тип знание – дванадесет зодии, всички от една зодия са еднакви, що за простотия? Ако хората знаеха какво представлява тази наука, нямаше да се съмняват дори, че заслужава да бъде наречена така.

ванеса виденова

Какви теми засягаш във видеата си?

Каквото ми скимне: астрология, психология, междуличностни взаимоотношения, музика, изкуство, творчество, литература, водени медитации, практики, каквото ми стане интересно, пиша, снимам и споделям.

Може ли с едно изречение? Паниката е…

съпротива към реалността и липса на доверие във вселената, катарзисът, преди осъзнаването, крачката в неизвестното, която те води точно там, където винаги си искал да бъдеш.

Любовта е…

това място.

Животът е…

За мен това изречение е съвсем завършено така, както е.

 
 
Коментарите са изключени за Ванеса Виденова: детето-чудо