shareit

Сръбският шпагат между Москва и Брюксел

| от |

Въпреки украинската криза и режима на санкции, кандидатката за членство в ЕС Сърбия се опитва да продължи да поддържа дружески отношения с Русия. И отказва да подкрепи европейските санкции срещу Москва, информира Дойче веле.

Белград продължава да смята Крим за украинска територия, но досега не е изрекла и думичка, с която да осъди анексирането на полуострова от Русия. Членството в ЕС е приоритет за Сърбия, но по отношение на Русия Белград следва по-различна външнополитическа линия от Брюксел. А и за сръбското правителство очевидно тези обстоятелства по никакъв начин не изглеждат противоречиви: „Ние уважаваме териториалната цялост и суверенитета на Украйна, включително на Крим, но не сме наложили санкции на Русия поради множество политически, икономически и исторически причини“, подчерта сръбският премиер Александър Вучич в интервю за СиЕнЕн.

Натискът от Русия

Страната, кандидатстваща за членство в ЕС, официално не е задължена да участва в провежданата от Брюксел политика на санкции. И Белград се възползва тъкмо от това, за да не разочарова собствените си избиратели, за много от които Русия по традиция е „православният брат“. Същевременно се разчита и на това да бъдат избегнати възможни икономически негативи, ако Москва реши да си отмъщава. В тази връзка сръбският политолог Предраг Симич казва, че „зимата в Сърбия може да бъде и изключително студена“. С това той визира зависимостта на своята страна от руския газ, който покрива 80 процента от потребностите на Сърбия.

Руският политик Константин Косачов предупреди наскоро в интервю за белградския вестник „Политика“, че Сърбия ще трябва да се откаже от националната си идентичност и от икономическите си интереси, ако се присъедини към европейските санкции срещу Русия. Ако Белград обаче продължи да заема страната на Русия, сърбите ще могат да разчитат, наред с приключването на газопровода „Южен поток“, на повече износ на селскостопански продукти, както и на преки инвестиции от Русия в размер на пет милиарда долара, увери той.

Щедрите обещания биха могли обаче да бъдат възприети и като латентни заплахи, понеже нито Москва, нито Брюксел и Вашингтон са удовлетворени от „неутралната политика“ на балканската държава, смята Александра Йоксимович, която ръководи белградския Център за външна политика. „И двете страни очакват подкрепа от Сърбия. Но политическите вреди ще са по-малки, ако Сърбия остане неутрална, отколкото ако заеме страна в украинската криза“, отбелязва Йоксимович.

Моралното право за отхвърляне на санкциите

Сръбската позиция по отношение на украинския конфликт е свързана и с Косово. Преди 6 години бившата сръбска провинция обяви незавасимост и днес е призната за суверенна от повечето държави – но не и от самата Сърбия. Русия, която има право на вето в Съвета за сигурност на ООН, отхвърля независимостта на Косово още от самото начало, поради което е смятана за защитничка на сръбските интереси. Политиците в Белград обаче премълчават, че при отцепването на Крим от Украйна сепаратистите и лично руският президент Путин се позоваха именно на отделянето на Косово от Сърбия като прецедент.

„Западните държави, които настояваха за спазване на межуднародното право по време на украинската криза, първи признаха независимостта на Косово и така уязвиха сръбския суверенитет“, смята Лиляна Смайлович, главна редакторка на вестник „Политика“. Затова и Сърбия имала „моралното право“ да отхвърля европейските санкции срещу Москва. „Държавите от ЕС невинаги имат единна външна политика. Респективно – не виждам причина защо Сърбия трябва да следва брюкселския курс, когато става дума за Украйна“, казва Смайлович.

Балансирана политика или грешен курс?

Сръбските медии пишат, че в хода на присъединителните преговори Европейският съюз би могъл да упражни натиск спрямо Сърбия, за да сложи край на сръбския шпагат между Запада и Изтока. Елена Милич, ръководителка на белградския Център за евроатлантически проучвания, се опасява, че Сърбия отново ще пропусне шанса си да стане европейска. „Външната политика не се състои само от икономически интереси – тя включва и присъединяването към група от държави, споделящи едни и същи ценности“, казва тя пред Дойче веле. Липсата на ясна позиция спрямо Русия покрай кризата в Украйна би могла да отведе Сърбия на „погрешната страна на историята“.

Но белградското правителство е убедено, че историята се пише с „балансирана политика“. През следващата година Сърбия поема ротационното председателство на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. И в Белград ще има голямо тържествено отбелязване на 40-та годишнина от Заключителния акт от Хелзинки, в който са записани основните принципи на организацията. Надеждите на управляващите вероятно са, че за събитието ще дойдат и Владимир Путин, и Барак Обама, и ще изгладят противоречията помежду си в неутрална Сърбия.

 
 
Коментарите са изключени за Сръбският шпагат между Москва и Брюксел