shareit

Сбогом и прощавай, „Перм-36“!

| от |

Той е единственият по рода си музей в Русия, разказващ тъжната история на политическите репресии в Съветския съюз. И тъй като не пасва на новия образ на страната, изграждан от Путин, музеят „Перм-36“ отива в историята, пише Дойче веле.

Тази новина беше пропусната от руските информационни агенции. Само в интернет можеше да се открие информацията, че след 20 години на съществуване се разпуска неправителствената организация „Перм-36“, основателка на единствения по рода си в Русия музей на политическите репресии в бившия Съветския съюз. От прессъобщението по този повод става ясно, че са се провалили преговорите с местните власти в Перм за запазването на музея.

Шефът на московското бюро на фондация „Хайнрих Бьол“ Йенс Зигерт изобщо не е изненадан. „Още през миналата година имаше атаки от управата в Перм срещу музея“, припомня той. После за музея се застъпи Михаил Федотов, който ръководи дейността на президентския Съвет по човешките права, и беше създадена специална комисия. Но и това не помогна особено, допълва Зигерт.

Най-именитият затворник – украински поет

Музеят на политическите репресии „Перм-36“ работи от 1996 година на площадката на бившия наказателен лагер за политически затворници. Той се намира на 1 100 километра източно от Москва. Създателите на музея са успели да възстановят част от бараките, наблюдателните кули и стените с бодлива тел.

Лагерът „Перм-36“ е играл съществена роля в зловещата система „Гулаг“ от наказателни и трудови лагери в бившия Съветски съюз, погубили милиони хора. Неговата история започва през 1946 година, по времето на Сталин. Лагерът възниква край с. Кучино, на 120 километра от Перм в подножието на Урал, като наказателна колония за изпаднали в немилост бивши държавни служители. По-късно там започват да изпращат и престъпници, а от 1972 година – и политически затворници. Повечето от тях са дисиденти от балтийските републики и Украйна.

Едни от най-известните обитатели на лагера са правозащитниците Сергей Ковальов и Натан Шарански. Но най-именитият затворник е украинският поет и преводач Васил Стус, предложен от Хайнрих Бьол за литературната Нобелова награда. Той обаче не я получава – през 1985 година Стус умира в „Перм-36“ на 47-годишна възраст, а три години по-късно съветският ръководител Михаил Горбачов затваря лагера и дава амнистия на всички затворници.

Дългата сянка на войната в Източна Украйна

Три десетилетия по-късно събитията в днешна Украйна като че ли предопределиха съдбата на музея край Перм. След началото на украинския конфликт в Русия се появиха обвинения, според които музеят възхвалявал „украинските фашисти“. Така в Русия наричат украинските активисти, които се борят срещу проруските сепаратисти в Източна Украйна. Бивши надзиратели в „Перм-36“ пък възроптаха, че се отдавала почит на „украинските националисти“.

Проблемите на музея обаче започват още много преди събитията в Украйна. През 2012 г. настъпва промяна в отношението на властите в Перм към музея, става ясно от официалното прессъобщение. Същата година Владимир Путин е преизбран за трети път за президент на Русия. През 2014 държавата сменя изцяло управата на музея и е избрано ново ръководство, което изхвърля от проекта неправителствената организация. В тази връзка критиците говорят за „враждебно придобиване“.

„Перм-36“ – „грешният“ музей

Арсений Рогински, ръководител на правозащитната организация „Мемориал“, която напомня за престъпленията на сталинизма, вижда конфликт между идеята за музея и новите настроения в Русия днес. От години шефът на Кремъл и бивш офицер от КГБ се опитва да представи Съветския съюз за успешен проект, към който иска да приобщи Русия. Музеят „Перм-36“ просто не се вписва в тази картина. „Той не разказва славното минало на страната, а осветлява тъмните страници от нейната история, които днес ни карат да се срамуваме“, казва Рогински за ДВ. Според него „Перм-36“ почита хора, които са оказвали съпротива на съветската власт. В този смисъл той е музей на съпротивата.

По същия начин вижда нещата и Йенс Зигерт от фондация „Хайнрих Бьол“. Според него музеят е станал „жертва в битката на Кремъл за ново тълкуване на историята“.

Все още не е ясно каква, в крайна сметка, ще бъде съдбата на „Перм-36“. Земята и сградата са държавна собственост, но експонатите принадлежат на едноименната неправителствена организация. Зигерт се опасява, че на практика музеят вече е ликвидиран. През миналата година имаше опити за изнасяне на експонати от него. Други – като входният портал – вече са унищожени. В същото време основателите и служителите на музея обявиха, че ще продължат да работят. Но тяхната дейност ще има вече само „академичен характер“.

 
 
Коментарите са изключени за Сбогом и прощавай, „Перм-36“!