Relax, take it easy или наръчник за вбесени хора
Стискате ли зъби, когато видеото в YouTube прекъсва? Нервничите ли, когато се редите на опашка за кафе? Задръстванията са истинско изпитание, което ви кара да измисляте нови, несъществуващо до този момент ругатни? Вбесяват ли ви хората в метрото рано сутрин? Би трябвало да са пълни с енергия, когато отиват на работа в началото на деня? А не да запушват и без това тесния проход между Сердика 1 и Сердика 2.
Разбира се, че не е нормално да се движиш все едно си единствения пътник в метрото в час пик. Не е нормално също така и подобно нещо да те изкарва извън нерви.
В днешното ежедневие често губим контрол за съвсем незначителни неща. Често си казваме, че трябва да сме по-търпеливи, но задачата изглежда почти непостижима. Като да спреш цигарите. На думи можеш да го направиш винаги. На практика всеки път, когато видиш цигара, не се сдържаш и си палиш една.
Да възпитаме в себе си търпеливостта, определено си струва. Не само заради редицата благоприятни ползи за самите нас. Но помислете си, колко по-добре биха се чувствали близките ни, ако около тях няма кипящо кълбо от нерви, готово всеки момент да избухне. Проучванията показват също, че търпеливите хора са по-способни да емпатират, да изразяват щедрост и състрадание.
Добрата новина е, че търпението може да бъде възпитано. При достатъчна постоянност и желание. Дори да не сте търпелив днес, има надежда, че можете да бъдете такъв утре. На помощ на всички лесно вбесими хора, The New York Times предлага няколко стъпки, с които да туширате влиянието на досадните явления от ежедневието, чийто край така или иначе никога няма да дойде.
Дайте си сметка за реалните заплахи
Нетърпеливостта се появява като следствие на човешкия инстинкт за самосъхранение, според психолозите. Затова когато крещим на някого или сме раздразнени от ежедневни проблеми, всъщност приемаме тези ситуации като някакъв вид заплаха.
Ключът към това се крие в амигдалата (още наричана бадемовидно мозъчно тяло). Тези възли от нервна тъкан в мозъка ни са отговорни за различаването на заплахите и определянето силата на емоциите. И докато те са работили безупречно при предците ни, за да ги предпазят от хищниците, те никога не са могли да различават опасни ситуации в модерния живот.
Затова мнозина реагират по-яростно на ситуации, които всъщност не представляват реална заплаха. Амигдалата няма способността да различи реалната заплаха (като ръмжащ тигър) от нереалната (бавнодвижещ се човек по тесен тротоар).
Определете за себе си какво ви изкарва извън нерви и си дайте сметка за неговия реален ефект върху ежедневието ви, и вече сте поели контрол над ситуацията.
Оценете риска
След това си помислете при коя мисъл започвате да изпитвате гняв. Със сигурност преди да дадете израз на гнева си, имате някакъв образ в главата, някаква мисъл, някакво следствие, което предава усещането, че сте в опасност. Щом се вслушате в това, което си казвате, после можете да се обърнете към източника на безпокойството и да прекъснете самозащитната реакция. Просто защото от нея няма нужда.
Целта е да се дръпнете настрани от ситуацията и да я погледнете отстрани. Толкова ли е неприятно да си в задръстването? Да, разбира се, но нека бъдем реалисти – то скоро ще приключи, а до вечерта ще са се случили толкова неща, че ще сте забравили.
В същата ситуация помага и да си представите най-лошия сценарии. Това по-добре ли ще е? Отговорът винаги е не.
Погледнете ситуацията от друг ъгъл
Просто. Всеки път, когато колегата ви вбесява и сте на път да избухнете, сетете се за всичките онези пъти (такива със сигурност има), в които вие сте били в грешка и сте вбесявали другите.
Друга тактика е да си дадете сметка за това какво място заема търпението в списъка с личните ви ценности. Ако я поставите на централно място, и зачитате тази позиция, скоро ще започнете да вървите към достигането на това състояние.
Това е процес, не случване
Повечето хора си мислят, че само с воля биха станали по-търпеливи, което ги обрича на провал още от началото. Маратонците не тръгват на маратон още от първия ден. По същия начин и човекът с много нисък праг на търпимост не може да очаква моментални резултати. Често не може да очаква дори скорошни. Това е дълъг процес, който ще ви поставя на изпитание ежедневно… по няколко пъти.
Култивирането започва от по-малки и по-ненапрегнати ситуации, които не поставят нервите ви на сериозно изпитание. Като всяко друго умение, ако не се започне от малките стъпки, практикувани при всяка удобна възможност, резултатът трудно ще дойде. Търпението е като мускул. Трябва да бъде тренирано.
Направете малки промени в живота си
Определено има неща в ежедневието, които ви стресират, и от които можете да се лишите. Ако нетърпението ви е свързано с пропиляно време в чакалнята, вземете книга със себе си, която да четете, докато чакате. С няколко думи – направете така, че да туширате стреса и да се занимавате с нещо. Ако не обичате да стоите в задръствания, слушайте аудиокниги в колата си, подкастове. Винаги има с какво да запълните времето.
И един от най-ефективните методи – спортът. Или каквато и да било активност. Йога, фитнес, тенис, плуване, танци… всеки има нещо, което би правил. И би му помогнало.
Бъдете реалисти
Много е вероятно цялата тази нетърпимост, която проявявате към всичко и всички, да не се дължи на вродени черти в характера, а на обикновено претоварване. Затова първото, за което трябва да се замисли всеки е, дали си поставя изпълними задачи. Ако задължителният списък със задачи за деня включва 10 неща, а вие сте способни да направите само 5… е, очевидно е откъде идва проблемът.
Когато графикът е претъпкан и всяко нещо в него е на всяка цена и най-малката спънка може да ви изкара извън нерви.
Не можете да препускате по-бързо, на можете да накарате и останалите да го правят. Така че, както гласи една популярна, сладникава, но напълно в тона на този материал песен, relax, take it easy.
