От вице до премиер

Все още той е само вицепремиер. На предсрочните парламентарни избори тази неделя обаче шефът на Сръбската прогресивна партия Александър Вучич се е устремил към върха, пише Дойче веле. И стигна до него. А опозицията можеше да се надява само на чудо. Което не се случи.

Навън е адски студ, но „спасителят“ дори няма шапка на главата. Той затъва в дълбокия сняг, но продължава смело напред. Собственоръчно изважда едно дете от затънала в преспите кола. Успешна мисия… пред телевизионните камери, дошла като по поръчка в началото на предизборната кампания. Кадрите, наподобяващи холивудски екшън, обиколиха цяла Сърбия. Появиха се и пародии, в които Александър Вучич е облечен в костюм на Супермен. Въпреки саркастичните коментари 44 годишният опитен политик знае много добре, че популизмът не вреди. Тъкмо напротив.

От националист до реформатор

Именно Вучич взе решението за предсрочните парламентарни избори. Бившият радикален националист днес се изживява като убеден европеец. Вместо за Велика Сърбия той предпочита да говори за реформи. Любимата му тема е борбата срещу корупцията. По негова инициатива беше арестуван бизнесменът Мирослав Мишкович, заподзорян в съмнителни сделки по време на приватизацията на държавните предприятия. Оттогава насам популярността на Александър Вучич расте с главоломна скорост. Социолозите единодушно прогнозират, че неговата дясноцентристка Сръбска прогресивна партия (СПП) ще спечели съкрушителна победа на изборите в неделя. Партията вече веднъж спечели изборите през май 2012 година с голямо мнозинство, но отстъпи премиерския пост на коалиционния си партньор – Социалистическата партия на Сърбия (СПС).

Макар Вучич да отстъпи на заден план, оставяйки лидера на социалистите Ивица Дачич да ръководи кабинета, няма големи съмнения относно това кой дърпа конците зад сцената. След 16 март Александър Вучич може да стане новият премиер на Сърбия. „Съблазънта да управлява сам или почти еднолично е много голяма. Затова Вучич настоява за предсрочни избори. Това е изключителен шанс за Сръбската прогресивна партия, която успя да прокара предсрочните избори преди очакваното задълбочаване на рецесията, неминуемите съкращения в държавния сектор и протестите на синдикатите“, казва политологът Зоран Стойкович в разговор с Дойче Веле.

Големите обещания

Безработицета в Сърбия достигна 27 процента. Държавният сектор е раздут – в него работят 80 хиляди държавни служители. Много от тях дължат работните си места на милостта на партиите, които по този начин възпитават послушни избиратели. „Големите партии спорадично предупреждават, че възстановяването на икономиката ще бъде болезнено. Но същевременно обещават безброй нови работни места, по-добър живот и инвестиции“, казва редакторът в държавното „Радио Белград“ Джордже Влаич.

Сръбската прогресивна партия например обеща да изгради „Белград на вода“ – високотехнологичен квартал на река Сава в центъра на столицата. Твърди се, че инвеститорът от Обединените арабски емирства вече е отпуснал почти три милиарда евро за проекта. Става дума за 180-метрова кула, както и за 200 000 работни места. Престижният проект е важен коз в ръцете на Александър Вучич за общинските избори, които се провеждат паралелно с парламентарните.

Косово беше вчера

Както изглежда, на великодушни обещания залагат и останалите партии в Сърбия. В последно време те обаче почти не изговарят „най-скъпата сръбска дума“ – Косово. Бившата сръбска провинция обяви независимост през 2008 година и междувременно е призната от над 100 държави по света. Въпреки че Белград не признава официално суверенитета на Косово, двете страни сключиха няколко споразумения в последно време. По този начин Белград изпълни едно от най-важните изисквания на Брюксел и през януари Сърбия получи статут на кандидат за членство в ЕС.

„Почти е изключено Сърбия да води антиевропейска политика. Само силно патриотичните партии са против присъединяването към ЕС. Останалите се се вкопчили в избрания проевропейски курс“, казва журналистът Джордже Влаич. Националистите могат да разчитат на 10 до 15 процента от гласовете. А това не е достатъчно, за да играят решаваща роля при съставянето на правителство.

Разпокъсаната опозиция

След загубата на изборите през 2012 година бившият президент на Сърбия Борис Тадич беше принуден да подаде оставка и от председателското място на Демократичната партия. Наскоро той основа Нова демократична партия. За разлика от традиционните партии, новите демократи вече изразиха готовност за сътрудничество с Вучич. И тъй като Нова демократична партия със сигурност ще прескочи петпроцентната бариера, Борис Тадич вече се спряга за бъдещ външен министър. „Изглежда, че цялата демократична опозиция е разпокъсана и не е подготвена. Политическата суета и темпераментът обуславят опозиционната политическа сцена“, казва политологът Бранко Радун в разговор с Дойче Веле.

Опозиционната разпокъсаност е добре дошла за Александър Вучич. Към това се прибавя и неговото влияние над медиите. Булевардната преса започна лов на вещици сред опозиционните политици. Почти всеки ден булевардните медии информират за съмнителни сделки на опоненти на Вучич. Затова пък за Вучич се пишат само суперлативи. Явно медийните босове смятат, че не е лоша идея да хвалят евентуалния нов премиер на страната. Нищо чудно, защото повечето сръбски медии са зависими от обществените поръчки. Докато потребителите на социалните мрежи се присмиваха на „спасителната акция“ на Вучич, един проправителствен вестник излезе със заглавието: „Вучич спасява деца в снега докато опозиционните политици си пият кафето пред телевизора“.