Олимпиадата и цензурата
Русия приютява Сноудън, но в същото време руското правителство засилва контрола си върху социалните мрежи, за да заглуши критичните мнения. Между двете неща има пряка връзка, твърдят правозащитници, пише Дойче веле.
Андрей Луговой е агент на тайните служби. Бизнесменът, който навремето е бил свързан с КГБ, е заподозрян в убийството на бившия шпионин Александър Литвиненко в Лондон. През 2006 случаят успява да обтегне отношенията между Русия и Великобритания заради искането на британските власти за екстрадиция на предполагаемия отровител. Спорът приключи в крайна сметка с това, че Луговой се сдоби с имунитет след катоо бе избран за депутат в руската Дума. И сега се е впуснал в битка с нови врагове – метежниците в интернет.
Да притиснеш Фейсбук
Луговой, който е съпартиец на десния популист Владимир Жириновски, е един от авторите на закона за затягане на правата в интернет, който ще влезе в сила точно навреме за олимпийските игри в Сочи – на 1 февруари 2014. Законът увеличава правомощията на службите по сигурността да могат да блокират определени интернет страници – и то не само заради екстремизъм или детска порнография, но и ако призовават към участие в масови прояви. „След всеки протестен призив във Фейсбук, например, телекомуникационната служба може да поиска блокиране на мрежата в цялата страна, ако концернът не отстрани съответния коментар“, обяснява блогърът Алексей Сидоренко.
Откакто Владимир Путин бе преизбран за президент през 2012, Русия разширява все повече контрола върху интернет. Президентските избори бяха придружени от протести най-вече в Москва и в Санкт Петербург, призивите за демонстрации се разпространяваха чрез социалните мрежи. Непосредствено след вота новото правителство започна да затяга контрола в интернет. Първият вариант на закона за блокиране на сайтове, който сега се затяга още повече, влезе в сила два месеца след преизбирането на Путин.
„По време на протестите Фейсбук доби голяма популярност в Русия“, казва Андрей Солдатов, администратор на сайт, наблюдаващ дейността на службите. „Тогава тайните служби установиха, че изобщо нямат представа как биха могли да противодействат на чуждестранните доставчици“, добавя той. Дотогава дебатите се водеха най-вече на руски сайтове като платформата livejournal.com, до която тайните служби имаха достъп. Но за чуждестранните доставчици тепърва трябваше да бъде разработвана стратегия. Законът за цензурата служи най-вече като средство за принуда на Фейсбук и Гугъл да сътрудничат, убеден е Солдатов.
Сноудън като предтекст
Солдатов и Сидоренко бяха поканени от организацията „Репортери без граници“ в Берлин, за да представят ситуацията в руското интернет пространство. В последния доклад на организацията за свободата на словото Русия е слязла с 6 места по-надолу и заема 48-ма позиция. При това миналата година Кремъл определено предизвика изненада, давайки убежище на Едуард Сноудън, разкрил извършваното масово наблюдение над интернет от американската АНС.
Но докато руското население възприема Сноудън като герой, престоят му в Русия ни най-малко не е оказал положителен ефект върху свободата в интернет в страната, твърди Солдатов. Точно обратното: проправителствените политици са използвали разкритията на Сноудън за засилване на контрола в интернет – уж за да бъдат опазени данните на руските граждани от американските концерни. Сноудън е вдъхновил руските служби да актуализират системите си така, че да заприлачат на АНС, констатира Сидоренко.
