shareit

„Новите лейбъристи“ бяха вчера

| от |

Ед Милибанд иска да стане премиер и е с изравнени шансове с консерватора Дейвид Камерън. Той обаче отрича идеите, с които Тони Блеър навремето модернизира партията. А това може да му изиграе лоша шега на изборите, пише Дойче веле.

Датата 1 май 1997 година е забележителна в историята на Лейбъристката партия – след 18 мъчителни години в опозиция, лейбъристите печелят грандиозна победа и Тони Блеър става министър-председател. Старата Лейбъристка партия беше със социалистическа окраска, беше тясно обвързана със синдикатите и вътрешнопартийно разединена. Докато през 1994 година начело на партията не застана Тони Блеър, който я обнови изцяло. Новите лейбъристи се обявяват за икономически либерализъм, за повече икономика и благосъстояние, за законност и ред. И техният кураж за промени и трудни решения бе възнаграден – пътят за завръщането им във властта е открит.

Запазената марка „нови лейбъристи“

Сплотеност и дисциплина: дълго време това бяха максимите на „новите лейбъристи“. След това председател на партията стана Гордън Браун и през 2010 година лейбъристите изгубиха изборите. „Лейбъристите направиха фантастични неща за страната. И никой не може да ни отнеме тази заслуга. Но по-важно е какво ще направим оттук нататък!“. С тези думи бившият външен министър Дейвид Милибанд се кандидатира за лидерския пост през 2010 година. Но партията решава в полза на по-малкия му брат Ед Милибанд, който стои още по-ляво от него.

Смяната на поколенията разчиства и старите етикети: наричат Милибанд още „Червеният Ед“ – прякор, с който се подчертава разграничаването му от курса на Тони Блеър. Водещият коментатор на седмичника „Обзървър“ Ендрю Раунсли казва по този повод: „На него не му остана нищо друго, освен да се дистанцира от наследството на „новите лейбъристи“, чиято политика беше изключително непопулярна. Особено по отношение на войната в Ирак и либералните позиции по въпроса за миграцията. Той обаче отива твърде далеч – твърди, че цялата онази епоха е била грешка“.

Промяна в курса

Лейбъристките кандидати избягват всякаква близост с бившия премиер Тони Блеър в предизборната кампания, защото той трупа милиони като съветник, обикалящ целия свят. Не на последно място Ед Милибанд обосновава промяната в курса на партията и с финансовия срив: той е привърженик на по-строгото регулиране на финансовите пазари и по-високите данъци за богатите и настоява за изграждането на повече социални жилища. „Правилно е, че загърбваме „новите лейбъристи“. Защото те си замълчаха за обществената отговорност на хората по върховете. И защото не посмяха да им потърсят сметка“, казва Милибанд.

Изглежда той успява да сплоти Лейбъристката партия след ерата на Тони Блеър. Все още обаче не е намерил нов етикет на своята политика, който да запали и избирателите. От известно време Милибанд се опитва да ги спечели с лозунга „One Nation Labour“. Милибанд обаче не е много убедителен, твърди политическият наблюдател Раунсли: „Мисля, че той прави стратегическа грешка, отричайки изцяло наследството на „новите лейбъристи“. Защото има много избиратели, които са тясно свързани с техните идеи за силна икономика, почтено общество и функциониращи обществени институции“, казва той.

Наследството на Тони Блеър

Това, че Ед Милибанд игнорира постиженията на „новите лейбъристи“, включително модернизирането на партията и превръщането ѝ в привлекателна алтернатива за амбициозното средно поколение млади хора, може да се окаже катастрофално за партията. Все пак създателят на „новите лейбъристи“ Тони Блеър печели три последователни избора. И Ед Милибанд тепърва трябва да го догонва.

 
 
Коментарите са изключени за „Новите лейбъристи“ бяха вчера