shareit

„Моята борба“ и кризата в Кьолн

| от chronicle.bg |

Една от най-обсъжданите книги за годината не е нова. Дори не е добре написана. Но „Моята борба” на Адолф Хитлер, която се продава в книжарниците за първи път от 70 години насам, определено привлича внимание, пише BBC.

Антисемитската тирада на Хитлер е разглеждана като предшественик на Холокоста. Това е и причината историците да искат тя да бъде препубликувана.

Хитлер я написва, докато е в затвора през средата на 20-те години на XX век, и според академичната общност тя помага да се обясни лудата идеология на нацистите от времето, когато идват на власт по-малко от десетилетие по-късно.

Те казват, че това е ключов академичен текст. Неприятен за четене, но жизненоважен за разбирането на Холокоста и бруталната власт на Хитлер. Изненадващо, някои еврейски групи също подкрепят изданието. То представлява критична версия с много обяснителни записки и академични бележки.

Без това преиздадено копие, единственият хартиен вариант, наличен в Германия, са нацистките издания от преди 1945 година, които още могат да бъдат намерени на старо или онлайн. Те определено не съдържат критика.

До момента авторското право беше в ръцете на баварските власти, но след изтичане на 70-годишния период на давност от смъртта на автора, вече не важи авторско право.

Забраната е контрапродуктивна

Германия би могла да наложи забрана върху изданието. Все пак в страната са забранени свастиката и други нацистки сивмоли. Ако обаче книгата бъде забранена, това само ще й даде повече сила. Това би наляло гориво в пропагандната машина на неонацистите, които твърдят, че съвременна Германия потъпква крайнодесните групи.

Забраната освен това би добавила още мистика към образа на книгата. Затова властите се надяват да разрушат този мит.

Всъщност четенето на книгата, която е просто несвързана и зле написана проповед, отнема от нейната сила.

Затова германските власти ограничават препубликуването на изданието – не могат да бъдат издавани копия без критически бележки.

Мнозина германци все още се чувстват некомфортно от идеята, че изведнъж ще започнат да виждат лицето на Фюрера да наднича от витрините на книжарниците.

Да не говорим за моралния аспект на това да печелиш от тази книга. Затова и някои книжари отказват да я продават.

Хитлер и разговорът за Кьолн

Въпреки че отношението към Хитлер днес е променено и в последните години той е представян във филми и представления като по-скоро комичен образ, германците все още изпитват вина. Не тези, чийто дядовци са родени след времето на Хитлер – за тях идеята за вина звучи странна.

Нацистката вина обаче все още формира политическата култура в Германия. Това си личи дори в настоящата бежанска криза. След 1945 година, заради бруталното управление на Хитлер, конституцията на страната е променена – добавя се и член, според който всеки, който търси убежище в Германия, ще го получи. Да затворим вратата за бежанците, означава да променим конституцията на страната, каза Меркел. Сянката на нацизма е и една от причините дебатът за новогодишните сексуални нападения в Кьолн да е толкова труден.

Нападателите изглежда са от арабски и северноафрикански произход. За крайнодесните екстремисти това е идеална възможност да разпалят ксенофобия, използвайки стария нацистки мотив: чиста германка, насилена от „чужденец”. През 30-те години на миналия век за нацистите чужденец е евреинът. За неонацистите „чужденец” е мюсюлманинът.

Книгата на Хитлер може и отново се връща на мода, но германците са твърдо решени идеите му да не се върнат.

 
 
Коментарите са изключени за „Моята борба“ и кризата в Кьолн