Ловец на характери

| от Зорница Аспарухова |

Вихрен Георгиев е човекът зад проекта People of Sofia. Отскоро снимките му са събрани в книга с над 200 вълнуващи и интересни градски истории.

Страницата му във Фейсбук има над 90 000 лайка и показва, че животът дори тук, на едно малко по-сиво място, може да бъде вълнуващ. Стига сам да си го направиш такъв.

Подобно на фотографа Брандън Стентън, който прави проекта Humans of New York, и Вихрен избира да снима интересните хора от столицата. Пред обектива му най-накрая можем да видим онова, което прави София по-цветна и различна.

В живота Вихрен е зает и забързан – времето все не му стига. Все пак той ни отделя един следобед в събота, за да облече част от колекцията на H&M за серията Modern Essentials selected by David Beckham и да ни даде да го снимаме, което е трудно. И за да ни разкаже защо чорапите са много важни за мъжкия гардероб, какъв е най-стилният мъж и защо пие много кафе.

„Кафето е напитката на самотните мъже – казал го е Реймънд Чандлър.“ И нашият разговор едва започва с това…

Снимаш градските хора, какво значи „градски“ човек?

Избягвам такива определения – градският човек е този, който в момента е в града. Без значение, за колко… дори за една минута. След като съм го видял в града, след като присъства физически, той е градски човек за мен.

Как избираш хората, които снимаш?

Това е въпрос на интуиция, на усещане… На вътрешен мироглед. Трябва да са интересни, определено. Както каза един приятел – снимал съм характери. Може би ги откривам, това е.

Обясни ми процеса – как намираш човека, убеждаваш го да се снима и как разказваш историята му?

Те са два типа снимки. Едните са случайно хванати, а другите са вече портрети с интервюта. Те от своя страна се разделят на хора, които търся и искам да снимам, и има хора, които случайно съм заговорил. И е много странно, защото е въпрос на ситуация, на момент.

Има моменти, в които колкото и да ми се иска да снимам някой и да го спра, да го заговоря, не го правя, защото преценявам, че ситуацията не е окей. Това пак е вътрешно усещане. А иначе има хора, които снимам, без да разбират и без да знаят – просто си ходя, виждам ги и ги снимам.

Наскоро издаде книга, но коя е последната книга, която прочете?

Не мога да се сетя, защото не съм чел от доста време. Започнал съм 4-5 книги и нямам време да ги дочета. Но сега захванах една книга на френска авторка за фотографията.

Иначе си купувам много книги, събирам ги, но не ми остава време да ги чета. Освен това наистина ми се доспива като зачета. Прочитам една страница и заспивам. Някой ако знае как да остана буден, да ми пише.

В Webcafe сме разказвали как се случи People of Sofia, но как продължава сега?

Продължава по същия начин, но ще има нови неща, които още няма да издавам. Скоро пуснах Sofia in details, който е нов проект. Направих страницата и качих първата снимка в нея още в края на 2014 година, но все нямах време да го започна и развивам по-сериозно. Сега го „рестартирам“ с един албум от зимната Борисова градина, a и съм събрал доста кадри през годините, които да споделя.

Той пак ще е във фейсбук, нали?

Да, пак ще е там, но в него ще се набляга, както подсказва името, повече на детайли от София, а не на хора.

People of Sofia тръгна от един личен албум „People“, който е от 2009-а, в личния си профил имам също и албум Details, който също е от много отдавна, така че и двата са продължение на нещо, което съм правил в миналото. Както People of Sofia го концентрирах само за София, така и новия проект ще бъде само за Столицата.

Най-интересният тип градски мъж?

Не ги деля на мъже и жени. Хората като цяло трябва да съчетават две неща. Трябва да са интересни и да са красиви.

Видиш ли това, намериш ли тази симбиоза – си представил нещо хубаво. Мисля, че фотографията трябва да съчетава това.

Стрийт фотографията по принцип означава да превърнеш нещо банално, скучно, ежедневно, нещо циклично в нещо интересно.

Защото хората сутрин стават, отиват на работа, работят, пътуват наобратно… Това е. На улицата също се случват едни и същи нещa, но има едни такива моменти, в които те правят нещо извън „калъпа“… съзнателно и несъзнателно. Освен това, човек когато ходи, когато върви, пътува, той е някак със себе си и повече се отпуска, та… това е стрийт фотографията, да видиш в цялата тази баналност и ежедневие и цикличност, нещо интересно и да го направиш красиво. Тогава вече си успял да направиш добра снимка.

Как би определил твоя личен стил?

Нямам стил. Което малко ме притеснява. Едно време много се контех – много ходех по клубове, дискотеки, затова всеки петък и събота си купувах нови дрехи. И бях много суетен. И сега съм суетен, но по друг начин. Не спрямо дрехите си. Сега вече леко съм се „занемарил“ – обличам първото, което намеря. Важно е, но някак с годините отминава. Според мен това са някакви етапи. Поне аз така го чувствам. Както мъжете имат етап за коли…

Аз съм минал колите, минал съм дрехите, минал съм през етапа да си купувам разни неща, минал съм телевизорите, минал съм часовниците… Тоест всичките тези материални неща може да се каже, че не са ми толкова интересни вече.

А как се обличаш?

По-спортно се обличам. Обичам много маратонки. Плюс това работата ми и движението не предразполагат по-официални дрехи.

Какво задължително трябва да присъства в гардероба на един мъж?

Слипове. (Смее се.) Не знам какво друго. Чорапите са много важни също. И да не са скъсани. Да имаш поне един чифт чорапи без дупка.

Винаги ли си толкова супер зает?

Чак супер не съм, но съм доста зает. И дори не толкова че съм зает, колкото че всичко ми е много плаващо. Нямам определено работно време и графикът ми е такъв – понякога избързвам, понякога изоставам, и затова създавам впечатление на заетост. Върша много неща и ми е малко трудно да се организирам, а часовете са само 24.

Казват, че хората в София през зимата са много черно-сиви, така ли е?

Те са постоянно черно-сиви. София не е черно-сива, София е сива! По принцип като град, особено зимата много си личи, когато е слабо осветен. Всичко е… а бе, не е окей.

Кой е най-стилният мъж на всички времена?

Привърженик съм на правилото „less is more“ и в тази връзка за мен за един мъж е по-важно личното му излъчване, отколкото как е облечен.

Има ли забранени неща за обличане и комбиниране в стила на мъжа?

Не. Няма нищо забранено. Единствено да проявяваме агресия към другите хора, живи същества. Всеки може и трябва да се облича, както си иска. Това е начин да се изрази, да се покаже, да го забележат, да го видят, да го разберат.

Кои са твоите топ 3 на дреха или аксесоар, които са неразделна част от стила ти?

Джинси – много трудно обувам панталон, ако не е джинси. Пада едно оглеждане, едно чудене. Шапка през зимата, очила през лятото. За маратонките вече споменах. Хубаво бельо.

С какво свързваш Дейвид Бекъм?

Дейвид Бекъм с футбола. Едно време ми харесваше и като мъж, но сега не толкова. (Смее се.)

Любимият ти цитат за града и градските хора?

Имам един критерий за динамичността на един град – колко улици вечер са пълни с хора, има човекопоток, както се казва статистически. В София са една – две. Но започва да се променя. Бавно, но сигурно …

Как се чувстваш, когато теб те снимат?

Не обичам да ме снимат. Не, че се притеснявам, ами… просто не обичам. Не се харесвам много.

Фотограф: Златимир Араклиев

Концепция: Сибина Григорова

Облекло: H&M Modern Essentials selected by David Beckham

Пространство: СКЛАДА

 
 
Коментарите са изключени за Ловец на характери