Лидерът на СДС няма само долни гащи на „Манчестър Юнайтед“

Тъй като лидерът на СДС отново е център на внимание, припомняме тази статия на колегите от 24 часа.

Политиците у нас си умират да се увъртат около всякакви български спортисти и техни изяви – особено когато са успешни.

Разбира се, има и такива, които са наистина фенове и не търсят дивиденти. Във футбола и едните, и другите винаги са уредени с места в ложите на нашите стадиони.

Наскоро в горните етажи на българската политика се появи един човек, който превъзхожда всичките си колеги по брой изгледани мачове и то винаги сред редовите фенове. Той е новият председател на СДС Божидар Лукарски.

Освен адвокатска той има и многогодишна практика в агитката на „Локомотив“ (Сф). Възпитаникът на Националната гимназия за древни езици и култури вече близо 25 г. ходи по мачове на „железничарите“ в „Надежда“, из провицията и в чужбина. Ще бъде на стадиона и следнашия петък, когато е първото домакинство за новия сезон на любимия му отбор срещу „Литекс“.

За да стане съвсем ясно, че той е тотален фен на футбола, трябва да бъде споменат прякорът му – Божо Манчестъра. Лукарски е известен така заради силната си привързаност към английския гранд „Юнайтед“. До какво претрупване в гардероба му води тя, новоизбраният председател на СДС споменава по-нататък.

Повечето деца рано или късно се ориентират към по-сладките откъм слава и масовост „Левски“ и ЦСКА. Това става най-често по наследство. При Божидар Лукарски случаят е същият, само че гените тук са железничарски. Първите ясни спомени на политика за футбола са свързани с последната титла на „Локо“ (Сф) от 1978 г.

В дома на семейство Лукарски тогава има празненство по повод 6-ия рожден ден на Божидар. Баща му Цецо се е затворил в спалнята. „По телевизията вървеше мач на „Локо“ (Сф) с ЦСКА. В момента, когато той свърши победно за „Локо“, баща ми влетя при нас и започна да хвърля във въздуха мен и другарчетата ми от радост. Запомнил съм добре този момент“, разказва Лукарски.

На следващата година той вече лично е свидетел на връчването на бронзовите медали на „Локо“ (Сф), където вижда легендата на тима от „Надежда“ Начко Михайлов. Първо баща му води него и брат му Васил на мачове, а постепенно те започват и сами да ходят.

„Освен от баща ми наследствеността идва и от дядо ми, който бе железопътен работник. Имаше един момент, когато „Локомотив“ играеше в Требич. Оттам имам блед спомен. В „Надежда“ вече бях на мачове много по-често. В 7-8-и клас започнахме да формираме агитка. То това е силно казано за тогава. Но всъщност бройката няма значение. Важно е хората да са истински локомотивци. Нашата агитка никога не е била особено голяма, но винаги е била вярна“, казва Лукарски.

Разбира се, с годините той става по-умерен фен и разрежда мачовете заради ангажиментите си, но не престава да посещава по-интересните. За последно бил пак на срещата с „Пирин“ (Гоце Делчев). През пролетта „Локо“ загуби с 0:1 в София от този съперник и бе много близо до изпадане.

Лукарски ходи редовно и на мачовете от европейските турнири на „железничарите“. Един от кошмарните му спомени е свързан с пътуване до Македония. През 2006 г. „Локо“ гостува на „Македония Гьорче Петров“. Агитката пристига в Скопие 6-7 часа преди началото на двубоя. Идеята е да разгледат града. Македонците закарват българските фенове на стадиона с нареждане да не го напускат.

„Дето се вика, нямахме и карти да запълним времето. Дремехме по седалките. Казаха ни, че това се прави от съображения за сигурност“, разказва Божидар. А агитката на „Локо“ никога не е била агресивна. Лукарски няма неприятни спомени от сбивания с привърженици на други отбори за толкова години по стадионите.

С Европа е свързан и най-силният според него мач на „Локо“. В София отново през 2006 г. „железничарите“ повеждат с 2:0 на „Фейенорд“. Съдията обаче подбутва гостите с фалшива дузпа след артистично падане на Ангелос Харистеас. Мачът свършва 2:2. В Ротердам локомотивци изпускат да отбележат и след 0:0 се разминават с групите на УЕФА.

Може би най-неприятният спомен е свъразн именно с последния мач на „Локо“, посетен от Лукарски. „След като загубихме с 0:1 бях сигурен, че ще изпаднем. А щеше да бъде и заслужено“, казва той.

„Железничарска“ нишка има и в избора на другия негов любим отбор – „Манчестър Юнайтед“. Като големи фенове на футбола и на „Локо“ (Сф) Божидар и брат му Васил решават в големите първенства в чужбина да са противници. Ако единият е от „Аякс“, другият взема „Фейенорд“ например. През 80-те години на миналия век „Ливърпул“ ниже успехи и Васил е негов привърженик.

„Разбрах, че основателите на „Манчестър Юнайтед“ били железничарски работници от Нютън Хийт, както се казва първо отборът, и това веднага определи моето решение. Не ме отказа и това, че за кратко бяха във Втора лига. Подкрепях ги здраво и този клуб се превърна в част от мен, както бе и с „Локомотив“. Много бях разочарован в края на сезон 1991/1992. Водехме с няколко точки, но накрая „Лийдс“ стана шампион. Тогава не съм знаел какво ме очаква през следващите 20 г.

Другата година станахме шампиони и с приятели се събрахме да го полеем в едно кафене на улица „Тулово“. Едва ли тогава обаче някой от нас е очаквал последвалата хегемония на „Юнайтед“, която ни донесе толкова радости. Тук на първо място трябва да се постави требълът през 1999 г. с черешката на тортата – победата над „Байерн“ във финала на Шампионската лига“, обяснява Лукарски.

Поради различни обстоятелства той и до днес не е успял да посети мач на „Юнайтед“ в Англия. Бил е на такива на други отбори. Подкрепял е обаче любимците си от Манчестър при техни гостувания в Европа. Много впечатляващо за него остава първото. През есента на 1993 г. Лукарски е в Будапеща за мача „Хонвед“ – „Юнайтед“.

„Беше страхотно чувство да видя любимия си отбор. Бях шашнат най-вече от това, че имаше фенове буквално от всички краища на света – САЩ, Австралия. Това показваше колко голям клуб наистина е „Юнайтед“, спомня си Лукарски.

Манията му по английския гранд освен прякора Божо Манчестъра води до постоянно пазаруване на всякакви облекла и артикули на клуба. „Май само долни гащи на „Юнайтед“ нямам. У нас е пълно с всякакви анцузи, екипи, якета, химикалки, гумички, шапки и каквото се сетите още. Вече ми идват байгън, но като се познавам, и тази година ще си поръчам новия екип“, казва Лукарски.

Като българин той е много щастлив през 2008 г. при трансфера на Димитър Бербатов в „Манчестър Ю“. И Лукарски изпитва горчивина през последния сезон на нападателя на „Олд Трафорд“, когато българинът явно е неглижиран от сър Алекс Фергюсън.

„Бербатов заедно с Кантона и Гигс са любимите ми футболисти на „Юнайтед“. Този клуб ми е носил много хубави емоции, но ме е докарвал и до сълзи при загуби. Това стана и тази пролет при отпадането от „Реал“ (М) в Шампионската лига“, признава Лукарски.

Освен да гледа мачове по изпитаната мъжка рецепта с питие и приятели пред телевизора, адвокатът играе много често футбол. От над 15 г. той се събира два пъти седмично с приятели. Посещава често и залата за фитнес.

Така че сигурното е, че СДС вече има за председател човек, който дълги години е верен на 2 футболни каузи – „Локо“ (Сф) и „Манчестър Ю“, а и сам знае какво е да водиш битка на терена.