Свидетелството на Михаил Иозел, който след приключване на образованието си започва да работи като инженер в отдела за надзор и демагнетицзация на подводници в институт в Ленинград. Първата заплата като млад инженер е 120 рубли. В периода от 1979 до 1981 -ва, с тези пари той може да си позволи следното:
- 12 кутии кибрит ( 50 клечки в кутия ), 1200 чаши газирана вода от улични търговци, 12 000 стандартни моливи, 12 000 парчета хляб в кафене.
- 6000 разговора от уличен телефон.
- 4000 чаши газирана вода със сироп от улични продавачи, 4000 чаши (0,25 л.) квас от уличен продавач, 4000 бройки от съветските вестници ("Правосъдие", "Известия", "Ленинградска правда" ...), 4000 пътувания с трамвая, 4000 чаши чай (без захар) в кафене, 4000 молива с гума.
- 3000 пътувания с тролейбуси, 3000 пирожки от уличен продавач .
- 2400 пътувания с метро или автобус, 2400 китки мерудия, подправки или магданоз от уличен продавач, 2400 гевреци, 2400 топки за пинг-понг, 2400 пакетчета бонбони от мента, 2400 паклетчета слънчоглед.
- 2000 големи чаши (0.5 литра) квас, 2000 обикновени пощенски картички, 2000 бургера в кафене, 2000 малки пакетчета витамин С .
- 1 333 чашки млечен сладолед.
- 1000 кг моркови.
- 923 яйца, 923 единици бял хляб.
- 875 кутии евтини цигари без филтър.
- 800 кг дини (по време на сезона на дините).
- 750 кг брашно, 750 кутии мляко от 0,5 л, 750 бр. черен хляб.
- 600 км с такси.
- 430 бутилки Пепси от 0,33 л, 430 парчета вносен сапун.
- 170 чифта ножици, 170 обикновени химикалки.
- 118 бутилки Каберне.
- 86 кг. портокали (ако успееш да откриеш).
- 73 бутилки слънчогледово олио.
- 30 комплекта дървен шах.
- 28 тигана за пържене.
- 24 ютии.
- 17 дървени стола.
- 7 обикновени ризи.
- 4 чифта съветски обувки.
- 1,8 костюми съветско производство.
- 0,17 % от цветен телевизор.
*С една заплата не могат да се купят всички неща заедно, а само по отделно
