Йемен – една разпадаща се държава

Йемен отдавна е в дълбока криза, която заплашва най-бедната страна на Арабския полуостров с разпад. Много страни вече изтеглиха дипломатическите си представители от Йемен, припомня Дойче веле.

Германското външно министерство призова всички германци, намиращи се на територията на Йемен, да напуснат незабавно страната. В края на миналата седмица Германия временно затвори посолството си в столицата Сана. Същото сториха преди това и САЩ, Великобритания, Франция и Италия. Всички от тях се аргументират с изключително нестабилното положение в Йемен.

Политически преврат

Миналата седмица шиитските бунтовници хуси поеха контрола над йеменската столица Сана, завзеха президентския дворец и разпуснаха парламента. Много йеменци не приемат извършения от бунтовниците политически преврат, показват многочислените сунитски протести срещу техните действия, както и фактът, че много сунити грабнаха оръжието, за да се влеят в редиците на терористичната мрежа Ал Кайда. Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун предупреди, че Йемен се срива пред очите на света. Продължилите месеци наред дипломатически усилия на ООН изглежда окончателно са претърпели неуспех.

Йемен действително трябва да се бори с много проблеми едновременно. Държавата с 25 милиона жители е сред най-слабо развитите в света. Населението ѝ бързо нараства, а в огромната си част то се състои от крайно бедни хора. В страната си ширят неграмотност и безработица, а недостигът от питейна вода придобива драматични измерения. След принудителната оставка на дългогодишния държавен глава Али Абдула Салех (през 2012 г.) Йемен е разтърсван от насилие и тежки политически размирици. Правителството на преходния президент Абд Рабу Мансур Хади е подкрепяно от Саудитска Арабия, но постепенно изгуби контрола върху страната. В началото на 2014 г. шиитските бойци хуси започнаха офанзива, като превзеха столицата и разшириха контрола си и върху южната част на страната.

Борба за власт

Движението хуси се бори за повече власт. От гражданската война през 60-те години шиитите се чувстват онеправдани от сунитското мнозинство. Времето от 2004 до 2010 г. беше период на ожесточени сражения между отрядите на хусите и армейските части на президента Салех, някои от които продължаваха месеци наред, прекъсвани от временни примирия. След избухването на т.нар. „Арабска пролет“ много кланове обединиха силите си срещу тогавашния президент – макар и временно, съюзявайки се с хусите, с части от армията, със сунитски ислямисти и протестиращите младежи. Така Салех бе принуден да подаде оставка. Той обаче остана в Йемен и успя да задържи свои привърженици в армията и някои от клановете.

В последвалите преговори за конституционна реформа интересите на хусите и (тогава) независимия Юг не бяха взети достатъчно под внимание. Вместо това се наложи сунитската партия “Ал Ислах”. Тя обаче загуби подкрепата на Саудитска Арабия, която се обяви срещу “Мюсюлманските братя”, съставящи на свой ред ядрото на “Ал Ислах”. Шиитските хуси са подкрепяни обаче от Иран – за ужас на доминираните от сунити държави от Персийския залив.

“Завръщането” на Салех

Движението хуси използва слабостта на противниците си и разшири влиянието си и към южните райони на страната. Бунтовниците са подкрепяни и от бившия президент Салех, който се скара с наследника и съпартиеца си Хади. Той не крие амбициите си за връщане във властта или поне за запазване на силно влияние. Салех бе държавен глава на Йемен цели 33 години, през които обаче положението в страната постоянно се влошаваше. Но на фона на сегашния хаос мнозина йеменци предпочитат завръщането на Али Абдула Салех.