Израел и Иран – врагове или приятели?

Всички ги знаят като непримирими врагове, които си разменят сурови закани за физическо унищожение. Израел и Иран обаче имат и общи интереси и дълго време тайно си сътрудничат – чак до края на 80-те години, пише Дойче веле.

Може ли да се вярва на Иран? Не и според израелския президент Шимон Перес, който смята Иран за „център на тeроризма в наше време“. Това чухме от него по адрес на ислямската религиозна държава на Световния икономически форум в Давос през януари. Израелският президент е убеден, че Иран продължава да снабдява с оръжие шиитските милиции Хизбула в Ливан. Той вярва също, че Техеран се стреми да създаде атомна бомба обратно на твърденията на иранския президент Хасан Рохани.

От години насам Ерусалим плаши с превантивен военен удар срещу иранските ядрени инсталации. Най-вече при предишния президент на Иран Махмуд Ахмадинеджад чувахме подобни закани. До последно Ахмадинеджад не се умори да сипе хули срещу Израел, заканваше се да го изличи от лицето на земята и отричаше Холокоста.

Наследникът му на поста посмекчи малко тона, дистанцира се от анти-израелската реторика на Ахмадинеджад, но също като него не признава правото на съществуване на Израел. Въпреки това в отношенията между двете държави дълбоко се е настанило недоверието.

Общи интереси

Само един ден след провъзгласяването на държавата Израел на 14 май 1948, страната влиза във война със съседните арабски държави. Израелците отблъскват арабското нападение. Палестинската война показва на основателя на държавата Давид Бен Гурион в какво вражеско обкръжение се намира Израел. Затова и той разработва т.нар. „доктрина за периферните съюзи“ с неарабските държави в региона. Към тях спадат Турция, ливанските християни и Иран.

В началото на 50-те години Иран също гледа подозрително на растящия арабски национализъм. Особено след 1953 година, когато с подкрепата на САЩ страната се превръща в диктатура. Тогава САЩ подкрепят също и Израел, а Техеран вижда в израелската държава политическа противотежест на съседните арабски държави.

„Двете страни развиват блестящи отношения“, казва Хенер Фюртиг от института GIGA в Хамбург – Израел тогава обучава ирански аграрни експерти, доставя ноу-хау и подпомага създаването и обучението на иранските въоръжени сили. А шахът се отплаща с петрол. „В края на 70-те години Иран покрива 80 процента от петролните нужди на Израел“, припомня Фюртиг.

Тайните сделки от 80-те години

Ислямската революция в началото на 1979 година слага край на сътрудничеството между Израел и Иран. Аятолах Хомейни започва да критикува остро Израел за окупацията на палестинските територии. Едва дошъл на власт той анулира всички договори с Израел, а когато през 1982 година Израел се намесва в гражданската война в Ливан, Хомейни изпраща революционната гвардия в подкрепа на шиитските милиции в Бейрут. И до ден днешен създадените тогава шиитски милиции Хизбула са верен съюзник на Техеран.

Въпреки напреженията между двете страни, тайното сътрудничество между Израел и Иран продължава. В иракско-иранската война от началото на 80-те години почти целият западен свят подкрепя добре въоръжения от САЩ Ирак, докато Израел вижда в режима на Садам Хюсеин по-голяма заплаха и застава изцяло на страната на Хомейни. Според изследване на Института за проучване на националната сигурност в Тел Авив, само през първите три години от войната Израел е доставил на Техеран оръжия за 500 милиона долара. „В началото на 80-те години Иран изпитва недостиг на оръжия и муниции и отчаяно търси оръжейни доставчици на американска военна техника. А израелската оферта идва като по поръчка“, казва Хенер Фюртиг.

Аятолах Хомейни се раваншира по своему – когато в началото на 80-те години започва да се говори, че Ирак се стреми да създаде атомна бомба, иранските тайни служби подават ценна информация на израелските ВВС, които бомбардират иракския ядрен реактор Осирак през 1981 година. Двете страни пазят в абсолютна тайна секретното си сътрудничество. „Нито иранците, нито израелците имат интерес това сътрудничество да излезе на бял свят“, казва Фюртиг. През ноември 1986 година обаче гръмва скандалът с военните доставки за Техеран. Световната общественост научава, че години наред Вашингтон е доставял танкове и противовъздушни ракетни установки, за да финансира десните контри в Никарагуа. И че оръжейните сделки са минавали през Израел.

Окончателният срив

След разкритията и с края на иракско-иранската война през 1988 година настъпва окончателен срив в отношенията между Израел и Иран. Общият враг Ирак е отслабен, а три години по-късно операцията „Пустинна буря“ слага край на иракската инвазия в Кувейт. Иран вече не вижда причини да поддръжа сътрудничеството си с Израел. Така външнополитическият фокус на Техеран са насочва главно към палестинския въпрос. „Иран винаги си е приписвал ръководна роля в усилията за превръщането на палестинския въпрос в общомюсюлмански, а не само в арабски въпрос. И Техеран не иска да се раздели с тази си роля“, казва Фюртиг.

Иранско-американският близкоизточен експерт Трита Парси отива още по-далеч. Според него съперничеството между двете държави придобива екзистенциални измерения: „Иран пророкува изчезването на еврейската държава, а Израел отрича правото на иранската държава да развива ядрена технология и активно действа за промяна на режима в Техеран“, казва Трита Парси.

Хенер Фрютиг също смята за мисия невъзможна подобряването на отношенията между Иран и Израел. Не и при тези обстоятелства. И не в обозримо бъдеще.