shareit

Истински истории на кино

| от |

Когато някой каже, че иска да разкаже историята за истинско събитие или истински човек, хората винаги имат едно наум. Истинските истории изглеждат като нещо, което е същевременно лесно за разказване – вече имаш готова история и няма нужда да си измисляш. Същевременно е адски трудно. Защото си длъжен да разкажеш историята добре, длъжен си да имаш обективна гледна точка, длъжен си да имаш фокус. Иначе просто получаваш филм без живот, в който случайни сцени и кадри се мятат насам-натам, сменят се в някаква фалшива нишка и на някакъв неразбираем за теб принцип.

Разказването на истински истории е по-трудна за правене и от адаптацията на книга, а това е част от висшия пилотаж в драматургията. Да можеш да разкажеш чужда история, да я придадеш достоверно и същевременно да не губиш онова в нея, което я е направила достойна за филмиране е адски трудно. И всеки, който ви казва друго или никога не го е правил, или лъже, за да омаловажи труда на хората. Аз съм го правила и е трудно.

Тази седмица на екран излизат два филма, които отговарят на тези качества. Тоест, те са истински истории, предизвикват интерес и хората, които ги правят не са просто някакви случайни хора, които са хванали някакъв сценарии, а имена в киното. От този петък всеки желаещ може да гледа третият режисьорски проект на Анджелина Джоли „Несломен” и новият филм на Клинт Истууд – „Американски снайперист”. Общото между двете, освен Джоли и Истууд, които като екип са ни разказвали истинската история на Кристин Колинс, чийто син е отвлечен и впоследствие подменен с друго дете, че и двата са за войната и нейните герои.

Истинските истории, които тези двама души, поотделно този път, са избрали да разкажат на света чрез магията на киното, са много далеч от този филм като сюжет и история, но смятам, че всеки схваща принципа.

Анджелина Джоли на снимачната площадка на "Несломен" с Джак О`Конъл, Домнал Глийсън и Фин Уитрок

Анджелина Джоли на снимачната площадка на „Несломен“ с Джак О`Конъл, Домнал Глийсън и Фин Уитрок

Джоли прави режисьорския си дебют през 2007 година с документалния филм „A Place in Time”. Отнема й близо 4 години, за да намери и разкаже първата си fiction история. Филмът е „В земя на кръв и мед” и не е най-доброто постижение на Джоли. За щастие, близо три години по-късно, Анджелина открива истинска история, която отново иска да разкаже в качеството си на режисьор, без този път да има желание да участва в нея. През 2015-а този филм се появява по кината и името му е „Несломен” и е адаптация по книгата на Лаура Хиленбранд със същото име. Този път Анджи не си поплюва. За сценария тя работи с братя Коен (Джоел и Итън) и ангажира достатъчно неизвестни, но адски добри актьори за основните роли. Главната поверява на Джак О`Конъл, чиято история можеш да прочетеш тук. И филмът стартира. Историята разказва за живота на Луи Замперини, олимпийски атлет и участник във Втората световна война, който прекарва 56 дни в открития океан и още 2 години в японски затвор, където е измъчват и държан в плен, и така до края на войната.

Подходът на Анджелина е доста особен стане ли въпрос за режисура, особено във филм за войната. Тя, като повечето жени, се опитва да излезе от клишето наложено от американците, които започнат ли да разказват за някоя война, то винаги присъстват едни и същи клишета – убийствата, драмата от тези убийства, но безапелационния успех на един народ накрая. Тук тя се опитва да покаже човешкото в историята, без да прекалява с драмата, което е било известна грешка мога да кажа. Изборът на Джак О`Конъл в главната и Домнал Глийсън във второстепенната роля, са перфектен избор. За съжаление на Анджи й трябва още малко време да се научи как да те трогва от екран. Защото това е основната съставка, която тук липсваше… Иначе филмът е добър. Не е типичен за войната. И е адски приятен. Гледаем.

Клинт Истууд на книмачната площадка на "Американски снайперист" с Брадли Купър

Клинт Истууд на снимачната площадка на „Американски снайперист“ с Брадли Купър

Не всичко от това се отнася за филма на Истууд – „Американски снайперист”. Колкото онзи разказва за личните вътрешни преживявания на един войник, толкова добрия стар Мръсен Хари се опитва да покаже почти същите неща в неговата история, но с външни препратки. Филмът разказва за снайпериста Крис Кайл – ветеран и герой от войната в Ирак. С четири мисии зад гърба си, 255 неофициални убийства и 160 признати такива, което го прави най-продуктивния снайперист в модерната американска история. И макар филмът да е много про-американски, да се опитва да е пропаганден и да има не едно, а две фалшиви бебета, то това са дребни неща. Истууд режисира, както само Истууд умее. Сурово, режещо, ясно. Изборът на Брадли Купър в ролята на Крис Кайл е право в целта, защото той е великолепен актьор и тази толкова нетипична за него роля го доказва на 100%. Но да се върнем на филма. Клинт Истууд успява да придаде достоверност, автентичност и обективност на тази на пръв поглед пропагандна американска история. Дали мъжете ще го гледат? О, да, този филм е създаден да се гледа от мъже. И те ще го харесат, нямайте съмнение в това.

Ще завърша с една любима реплика от Крисчън Бейл, който казва: „Когато някой адаптира книга или истинска история, винаги ще има някой друг, който няма да е доволен от резултата. Защото това винаги ще е историята на някой друг, както някой друг я е видял. Ако очакваш да се разочароваш – просто не ходи.” И аз съветвам това.

Трейлърът на „Несломен“

Трейлърът на „Американски снайперист“

 
 
Коментарите са изключени за Истински истории на кино