shareit

Идва ред на N° 29

| от |

Сърбия може да стане 29-та страна-членка на Европейския съюз. Присъединителните преговори започват на 21 януари. Пътят, който балканската страна обаче трябва да измине, няма да бъде никак лесен, пише Дойче веле.

serbia-eu-candidate-1p.photoblog600

За Белград началото на присъединителните преговори с ЕС е историческа стъпка. Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле обяви, че на 21 януари ще се състои първото заседание на правителствено равнище между Брюксел и Белград. „Така ще започне фактическата работа между членките на Общността и Сърбия, естествено с подкрепата на Европейската комисия“, уточни Фюле пред Дойче Веле.

От 1 март 2012 Сърбия официално има статута на страна-кандидатка за европейско членство. Никой обаче не може да каже с точност колко време ще продължат преговорите. Експертите предполагат, че те ще траят поне шест години – колкото отнеха и преговорите с Хърватия. „Сърбия е по-сложен кандидат. Не само заради историята и неуредените конфликти с Косово, но и заради тежката икономическа ситуация и все още съществуващите слабости в политическите институции и сферата на правовата държавност“, казва политологът Душан Релич.

kosovo3

Сложните отношения с Косово

Освен изпълнението на Копенхагенските критерии, които са задължителни за всяка новоприсъединяваща се към Общността държава и засягат демокрацията, правовата държавност и икономическата конкурентоспособност, към кандидатките за членство в ЕС има и други специфични изисквания, произтичащи от конкретната ситуация. За Сърбия това бе на първо място сътрудничеството с Хагския трибунал – изискване, което Белград изпълни със задържането и предаването на предполагаемите военнопрестъпници Ратко Младич и Радован Караджич.

Сега една от основните задачи, по които Белград трябва да работи, е отношението към Косово. През 2008 бившата южна сръбска провинция обяви независимост, която Сърбия и до днес отказва да признае. Все пак сръбското правителство подписа споразумение с правителството в Прищина, което предвижда широка автономия за сръбската общност в Косово, но същевременно ограничава прякото влияние на Белград върху тези общини.

По време на преговорите Брюксел ще наблюдава най-внимателно отношението на Сърбия към Косово. Според ЕС, в края на този процес би трябвало да се постигне обвързваща в правен план договореност за нормализирането на отношенията между Белград и Прищина. Белград обаче не е длъжен официално да признае Косово като независима държава, за да може да се присъедини към Общността. И други пет държави-членки на ЕС не са го направили – Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия.

„Повечето сърби поддържат европейското членство“

В Белград днес управляват бившите националисти, които междувременно са се превърнали в убедени проевропейци. Но ако в началото на 21 век сърбите, привърженици на европейското членство бяха 80 процента, сега те са само 50 на сто. Дистанцираната позиция към Европа се дължи на няколко различни фактора: бързото признаване на независимостта на Косово от страна на много държави-членки на ЕС, засилващото се усещане, че ЕС вече е уморен от разширяването, но и някои присъди на Хагския трибунал, които в Сърбия се възприемат като несправедливи – например тази за оневиняването на хърватския генерал Анте Готовина.

Въпреки това сдържано отношение към Европа, Иван Кнежевич от сръбската неправителствена организация „Европейско движение в Сърбия“ е убеден, че ако се проведе референдум за европейското бъдеще на страната, мнозинството ще гласува „за“. „Що се отнася до конкретните стъпки, от които зависи напредъкът на преговорите, те би трябвало да бъдат в сферата на хармонизирането на сръбското законодателство с европейското и приложението на европейските стандарти в практиката“, казва Кнежевич. Впрочем – сърбите вече усещат някои от предимствата от сближаването с Европа: от 2009 насам могат да пътуват без визи из държавите от Шенгенското пространство.

Корупция и висока инфлация

Докато обаче стигне до ЕС, Белград има да решава немалко проблеми. Един от тях е широко разпространената корупция. В корупционния индекс на „Трансперънси интернешънъл“ Сърбия заема 72 място, след Намибия. Освен това инфлацията в страната е 8,5 процента, а според експертите новите задължения могат да се окажат най-високите в региона – 7 на сто.

А кога точно Сърбия ще стане 29-та членка на ЕС? Отговор на този въпрос не може да даде дори и еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле. „В областта на разширяването на ЕС автоматизъм няма“, заявява той. „Не само Европейската комисия трябва да убеди страните-членки, че в края на преговорите Сърбия е напълно готова за членството, но и правителствата на отделните държави трябва да убедят в това своите граждани“, допълва Фюле.

Междувременно в Белград множество политици подчертаха, че датата на присъединяването не е толкова важна. На първо място е модернизацията на Сърбия.

 
 
Коментарите са изключени за Идва ред на N° 29