Гръцката трагедия продължава
Блокада, застой, блъфиране. Също както в класическа драма човек трудно може да разбере дали има изход от дълговата криза на Гърция, пише Дойче веле. А има ли изобщо такъв? – пита в коментара си Бернд Ригерт.
Гърция няма да напусне еврозоната. Точка по въпроса! Това заяви федералната канцлерка Ангела Меркел на кризисната среща с Гърция на 19 март. Някои от другите участници в срещата възприеха тези думи като разпоредба или инструкция, а не като просто изразено желание. Германия иска Гърция да остане в еврозоната. И то не защото коалиционното правителство в Гърция има някаква убедителна концепция, а защото Европа не може да си позволи да загуби най-слабата си страна-членка. Това би бил тежък удар срещу европейската интеграция. Доверието във валутния съюз би се изпарило, а еврото би се сринало. И естествено всички ще обвинят Германия за катастрофата, защото смятат, че тя доминира икономически и политически съюза. И то не само гърците, които така и така я обвиняват, но и други европейски правителства и международни наблюдатели на продължаващата драма. А федералната канцлерка иска на всяка цена да избегне несправедливите обвинения. Затова и трагедията на брюкселската сцена продължава.
Взаимно изнудване
Гърция заплашва със собствения си фалит и слага на масата за преговори незадоволителен списък с предложения за реформи. Страните от еврозоната връщат списъка обратно и затварят почти напълно кранчето на паричните потоци, за да увеличат натиска върху Гърция. В момента страната дори не може да продава и краткосрочни държавни облигации. ЕЦБ спря печатарската машина на пари за Гърция. Въпреки всички уверения в обратното, двете страни се изнудват взаимно. А публиката ридае и тръпне, както се полага на всяка класическа трагедия. Човек се пита кога ще настъпи катарзисът, който ще донесе избавлението на правителството и на публиката (в този случай европейския данъкоплатец).
Гърция има нужда от пари и заплашва с излизане от eврозоната като последно средство. Еврозоната пък има нужда от Гърция и се опитва да наложи гладна диета на правителството в Атина. Непосредствено засегнатите са самите гърци. Стопанският ръст се свива почти до нулата, данъчните постъпления намаляват и капиталите се изнасят в чужбина. Доверието на инвеститорите е загубено. И човек се пита докога ще продължава всичко това? Гърция би напуснала автоматично валутния съюз, ако гръцкото правителство съзнателно не погасява задълженията си. Еврозоната обаче няма да позволи да се стигне чак дотам. ЕЦБ предостави още малко пари от спешните фондове. В последната минута може да бъде одобрен и спасителен кредит. И дълговият спор отново би продължил.
От друга страна, Гърция би могла да направи отстъпки и най-сетне да изпълни исканията на международните кредитори. В такъв случай би се намерил финансов изход от кризата, но дните на гръцкото правителство вероятно биха били преброени, защото не е изпълнило предизборните си обещания. Страната ще бъде изправена пред нови избори и политически хаос. За съжаление всички циркулиращи в Брюксел сценарии за Гърция завършват като в класическа гръцка трагедия – със смъртта на героя. И драмата се разиграва в момент, когато става дума за няколко милиарда за спасяването на Гърция за няколко седмици. Защото голямото изпитание предстои през лятото. Тогава трябва да бъде одобрен трети спасителен пакет за 20 до 40 милиарда евро или малко повече, ако правителството в Атина проиграе още повече доверие. Последните мартенски дни са само първото действие от гръцката трагедия. Кулминацията на действието предстои през лятото. Освен ако Ангела Меркел не промени мнението си и не остави Гърция все пак да пропадне.
