Гърция пред нестабилния нов свят

| от |

От времето на Петър Велики и Екатерина господстващата германска класа е била очарована от Русия и винаги е обръщала приятелски поглед към Изтока.

Тогавашното развитие на Руската империя, множеството шансове на многообразната безкрайна страна и силата на нейния голям пазар са провокирали мощен интерес сред германските производители и капиталисти. Показателен е фактът, че в различни исторически фази е имало сближаване на двете нации, което е било отразявано в споразумения за икономическо и военно сътрудничество. Дори във времена на войни германската страна е търсела алианс с Русия или поне нейния неутралитет.

Характерен в тази насока е договорът за ненападение, подписан от Рибентроп и Молотов през август 1939 г., малко преди германските войски да навлязат в Полша. Съвременни анализатори отдават неотдавнашното германско-руско сближаване – след рухването на т. нар. реален социализъм през 1989 г., точно на тази изпитана във времето концепция за германски интерес на Изток. Някои дори вярват, че заради руските възможности германските правителства в известна степен са свалили наполовина флага на европейската интеграция и са насочили интереса повече на Изток, отколкото на Запад.

Според една от версиите даже регистрираната склонност за германизация на Европа се свързва с проникването на германските интереси в Русия и в частност на Изток. А истина е, че германските елити след рухването на оциализма и интеграцията на страната започнаха да заиграват с идеята за нова германска хегемония на Изток и на Запад. Въз основа на тази възможност се стигна до стимулиране и разрастване на германските инвестиции в Източна Европа. В момента около три хиляди германски фирми развиват дейност в Русия. Повечето от тях са технологично най-модерни. Според официални данни над 300 хиляди германци имат вече изключителни интереси в Русия.

Смята се дори, че големият обрат е станал през годините на Герхард Шрьодер, който, както е известно, след оттеглянето му от канцлерството, пое важен пост в руския енергиен гигант Газпром. Впрочем германското проникване в Русия придоби размери и при управлението на Ангела Меркел. В последно време обаче след събитията в Крим и по-късно в Украйна цялото германско начинание неведнъж бе подлагано на изпитание. На времето Хелмут Шмит бе разкритикувал германско-руското сближаване ибе говорил доста агресивно срещу онези, които проявяваха готовност да пожертват германската европейска традиция на поствоенните десетилетия заради едно конюнктурно и съмнително разширяване на Изток.

Истината е, че Меркел обърка всичко в Украйна. Присъствието на германския външен министър по площадите в Киев, на демонстрациите срещу проруския Янукович бе изключително проблемно и блокира германската политика. Не са малцина онези, които вярват, че де факто Германия претърпя за сетен път поражение на международно ниво. Тя загуби играта с Украйна и бе принудена да приеме добрите американски услуги, за да излезе от състоянието си на блокаж в исторически проблемния Изток.

При тези условия германското ръководство сега вижда вече, че източният блян е загубен поне в следващите 4-5 години, тъй като помирението съвсем не е лесно, както впрочем свидетелстват военните маневри и струпването на руски войски по руско-украинската граница. Истината е, че украинската криза позволи на американците да покажат на германците, че геополитическата игра е от компетенцията на други и че единственото поле за тях е Европа. Усилието на Германия да бъде хегемон в Европа предизвика реакции в много страни, а отстъплението от източните шансове ограничи нейните възможности.

Съвсем не е случайно, че през последните дни германският финансов министър Волфганг Шойбле усети необходимостта по повод 100-годишнината от началото на Първата световна война да говори за благото на мира, което определи като върховно за икономиката. В момента Германия почти „се завръща“ в Европа, за да работи по-системно за нейната интеграция, но пред нея вече стоят онези, които оспорват и не приемат по никакъв начин изграждането на една германска Европа. „Пазарлъкът“ с еврокомисарите и формирането на групички от страни около избора на личностите за тези постове са показателни за промяна на даденостите. Изборът на гръцкия военен министър за поста еврокомисар съвсем не е случаен, а напълно свързан с промяната на равновесието на силите в триъгълника Вашингтон, Берлин, Брюксел. Също така не е случаен и фактът, че Матео Ренци предяви претенции и поиска портфейла на външните работи. Съвсем не е без значение, че Европейската централна банка се стреми да придобие самостоятелност и да се дистанцира от германското влияние, а Юнкер „гради“ една Комисия от силни личности, която ще има думата и няма да бъде подчинена и послушна, както досега на Берлин.

Американците натискат германците, колкото могат, като настояват за реадаптация на германската политика и повече привързаност към европейската архитектура. Де факто те призовават да се отпусне ресурс и да се стимулират политики, способни да извадят Европа от мизерията на Пакта за стабилност и от обсесията за целите на валутния съюз. Разбира се, истина е, че Барак Обама признава международната роля на Русия и се стреми към алианс с нея, въпреки санкциите и вътрешния натиск на консерваторите за конфликт и връщане към условията на Студената война. Американският президент използва Русия в Близкия изток и Иран, иска тя да бъде контрапункт в Китай и разбира се, посредник в кофликта със Северна Корея. Но в същото време американското оттегляне от военните фронтове засилва напрежението на местно ниво. В момента нарастват военните зони на планетата. От Нигерия и Либия до Израел, Палестина, Сирия, Ирак, Кюрдистан и Русия текат военни операции, способни да въздействат драматично върху процесите в света. Съвсем не е без значение разпространяването на смъртоносния вирус Ебола в Западна Африка, който застрашава здравето на хората по света. Живеем в момент на невиждана международна нестабилност, във времена на голямо геополитическо и икономическо разместване на пластовете и преструктуриране, от което ще зависи подреждането на интересите в новия свят. Доколко съседна Турция би могла да бъде повлияна от тази нестабилност и дали иредентизмът на Реджеп Ердоган може да намери реален израз в предявяването на претенции в Егейско море във връзка с предстоящите проучвания за откриване на въглеводороди и създаването на изклюителна икономическа зона в този район.

Извън Европа Гърция би се превърнала в парий и само би могла да търпи икономически и национални загуби. Във вътрешнополитически план ситуацията остава проблемна и продължава да се блокира от политически сили, които не са в състояние да откликнат на изискванията на времето. Премиерът Андонис Самарас се опитва да управлява по някакъв начин цялата ситуация. В последно време той се опитва всячески да се възползва от германското отстъпление, от „шанса Юнкер“, но наред с това е в плен на разногласията вътре в правителството и собствената си партия.

Опозицията в лицето на СИРИЗА досега не е показала реалните си възможности на полето на големите промени. Прокламациите й по-скоро са в посока на антиреформата, отколкото в подкрепа на една реформата, съвместима с времето, в което живеем. Въпреки това обаче, Гърция има възможности и шансове да се възползва от безсилието на мощните на деня и най-вече от необходимостта в света за едно ново равновесие на силите.

 
 
Коментарите са изключени за Гърция пред нестабилния нов свят