Ето защо обичаме Висшата Лига
|
|
Последните дни от живота в Премиер Лиг доведоха до много емоции, нерви и може би сърдечни пристъпи.
Без съмнение най-очакваната срещата бе на Анфилд, където всички очакваха Червените да спечелят поредната стъпка към дългоочакваната титла. Но Челси на Жозе Моуриньо им объркаха тотално сметките и всички, които обичат Ливърпул останаха обезсърчени от провала.
Старата лисица от Сетубал надхитри всички, както своите критици, така и феновете си. Той спази обещанието си да пусне т.нар. резерви, но съвсем не се бе отказал да гони победата. За пореден път Сините от Лондон излязоха доста добре подредени, но предвид липсата на някои креативни играчи схемата беше доста затворена и напълно логично. Жозе много добре съзнаваше силата на домакините, които отнасяха всеки отбор в началото с по два гола. Дори Сити не бяха пожалени, макар и по-късно да се върнаха в онзи луд мач наскоро. Ливърпул имаха няколко добри положения, но като цяло бяха ограничени откъм голови възможности. На другия полюс защитата на Челси се представяше доста спокойно и самоуверено, особено от новака в центъра на отбраната Калас. През целия двубой трудно можеше да се разбере, че младокът излиза за пръв път титуляр и то в такъв мач. Напред Демба Ба дебнеше за опасност пред Миньоле, който нямаше много работа.
Проблемът при хората на Брендън Роджърс бе очевидната липса на Хендерсън в центъра на полузащитата. Неговото отсъствие се оказва ключово, защото Алън и Лукас нямат същите функции, не са толкова креативни. Те двамата можеха да играят в момента, когато в мача със Сити Небесносините ги бяха притиснали. Но при дефанзивният стил на Челси определено липсваше разнообразие в средата. Това доведе до позицията на Джерард, който играеше като чист либеро. Грешката, която допусна може да се случи на всеки, но фактът, че зад него нямаше кой да го покрие беляза критичния момент от срещата. Ба вкара най-важния си гол напоследък, въпреки че като цяло не направи много добър мач.
Да не забравяме и дузпата, която подмина съдията: за мен си беше дузпа, защото ръката на защитника не беше прибрана, а топката летеше към вратата. Да, някои може и да я оспорят, но в крайна сметка дори да е 50/50, бе в полза на Червените.
Второто полувреме започна както и първото: гостите се бяха прибрали дълбоко в своята половина и бавеха топката за щяло и нещяло. Но в крайна сметка това се оказа печеливш ход и в самия край Челси довършиха яловите домакини.
Радостта на Жозе бе неописуема и напълно заслужена в случая. Но тя не бе само за Челси, а и за другия отписан за титлата о време отбор. Сега всичко беше в ръцете на Ман Сити, които окрилено от развоя на Анфилд се хвърлиха за трите точки срещу Кристъл Палас в Лондон.
Ранният гол на Джеко успокои Гражданите и осуети плана на Пюлис за завързан мач. Завръщането на Яя се оказа доста ключово, който поднесе топката на главата на босненеца, а в края на полувремето направи невероятен пробив и след двойно със Насри завърши по брилянтен начин атаката. Така гостите убиха интригата и второто полувреме се доиграваше.
По този начин интригата за титлата отново се завърза и Сити могат да вземат титлата отново по голова разлика както преди две години, но за тази цел трябва да победят Евертън навън и след това имат две домакинства. Определено не сме имали такъв вълнуващ сезон от зората на Висшата Лига, като все още всичко може да стане, дори Челси имат теоретично шанс за титлата.
Разбира се, Моуриньо категорично отхвърли тази възможност, като изказа задоволство, че неговия отбор е победил новия шампион два път през кампанията. Защото който измежду Сити и Ливърпул да успее, ще са загубили два пъти от Челси, което си е прецедент и доста интересен факт.
В битката за спасение интригата не е по-малка, като Съндърланд, които бяха отписвани доскоро вече са основен фаворит за оставане. Те победиха Кардиф с убедителното 4-0 над Кардиф, които ще им е доста трудно да се измъкнат.
Норич от своя страна се озоваха под чертата и определено са пътници, ако не вземат 4т. докрая. Фулъм не успяха да запазят ценната преднина от два гола срещу Тигрите и ще се борят със зъби и нокти до самия край за живота си.
Целият този драматизъм в последните кръгове напълно оправдава статуса на първенството като най-вълнуващото и конкурентно на планетата.
А кой знае какви обрати ни чакат в последните кръгове, когато ще узнаем кои ще са новите крале на Англия.
Коментарите са изключени за Ето защо обичаме Висшата Лига
