shareit

Египетската любов на Полин Фуре с Наполеон

| от Ивелина Беркова |

По време на експедиция до Египет, Наполеон ще бъде запленен от една млада дама. Дори и кратка любовта между двамата е изпълнена с приключения и драми.

Маргарит Полин Фуре Белиза е родена във Франция на 15 март 1778 година в семейството на часовникарят Онри Жакс Клемонт Белиза и домакинята Маргарит Брадън. Докато чиракува като шапкар младата дама се запознава с добре изглеждащият джентълмен Джон Ноел Фуре. Той е офицер на френската кавалерия на генерал Наполеон Бонапарт и скоро се е завърнал от битка на Пиренеите. Двойката бързо се влюбва и жени, но за жалост техният меден месец е принудително прекъснат от заповедта, че Джон трябва да замине, този път за Египетската кампания.

Преди армията да замине с корабът си на дългото пътешествие са издадени стриктни заповеди, че е напълно забранено на всеки офицер да води със себе си съпруга или любовница. Въпреки правилата някои смели жени, сред които е и Полин, се дегизират като войници с бойни униформи, за да могат незабелязано да се слеят с останалите пътници. И така настанила се удобно на борда на “Ла Лусет” Белиза потегля заедно със съпруга си. Пътят е дълъг и отнема цели 54 дни, в които изглежда, че жените не биват разкрити, благодарение на бойният си вид и остроумие, но се смята, че някои от офицерите рано или късно разбират, че с тях пътуват дами, но обръщат сляпо око на това, наслаждавайки се на приятните разговори с тях.

Френската войска слиза в Александрия и почва да се придвижва към Кайро, където ще пристигне на 30 юли 1798 година. Най – после извън ограниченията на кораба Полин захвърля неудобната униформа, която носи цели 2 месеца, и се облича в любимите си рокли. В египетският град армията се сблъсква с коренно различната култура – местните жени са забулени от глава до пети в черни бурки, единственото, което можело да се види е очите им, обичайните парижански пекарни не са на лице тук, както и скъпото вино и вестниците. За различни видове забавления нямало и нужда да се пита, защото се знае, че и това няма да намерят.

За да повдигне самочувствието на войската си, Наполеон ще представи на офицерите си частица от нормалният си европейскозападен живот като ги радва със големи запаси от любимият им хляб, вина и вестници, отговарящи на парижанските очаквания. Той се грижи и на офицерите да не им е скучно като им представя тъй наречената “градина на удоволствията”, направена по модела на вече съществуващите игрални зали по улиците на Париж. Вътрeшността представлявала клуб, съдържащ куп различни видове игри, жива музика и дори представления от актьори. Едно нещо, обаче липсва на тези мъже – европейските жени. Сред себе си имат няколко такива, но те са или съпруги, или любовници на някои от офицерите.

На 30 ноември Наполеон дига парти, на което присъства и Полин. Зървайки я отстрани генералът я приближава и почва да ѝ прави комплименти, описвайки я като истинска красавица. След кратък опознавателен разговор Бонапарт ще забележи огромната тълпа хора, втренчени в него и от срам прекъсва недовършената си реплика и заминава на другата посока. Въпреки, че Фуре намира Наполеон за атрактивен и ухажванията му към нея са мили тя не забравя, че вече е омъжена жена. Дори, когато получава пищни подаръци и любовни писма, макар и поласкана, остава вярна на Джон. 

Jacques-Louis David 007

За мъжа си Полина ще научи, че той е изключително ревнив и избухлив, особено когато вижда огромното внимание, което различни мъже й обръщат по време на кампанията. В негово присъствие тя се чувства неудобно то време на време, но никога не го разкрива. Внезапно, Джон получава заповед на 17 декември, която го задължава да замине надалеч – той трябва да се върне обратно в Париж, за да занесе важна информация, свързана с експедицията и когато получи отговор, тогава вече да се завърне. Въпреки че задачата не е наложително да се извърши веднага, на офицерът му е наредено да тръгне възможно най – бързо. Не е и изненада, че Наполеон прави всичко това нарочно, за да може да освободи Фуре от съпруга й.

Той не губи време да се настани в сърцето ѝ. Същата вечер се дига пищен банкет, на който са канени част от офицерите и дамите. Полин, естествено заема главна позиция в празненството, седейки точно до Наполеон. Тук те признават чувствата си един към друг и връзката им става официална. Скоро след това младата дама се мести близо до наполеоновото жилище и докато съпругът ѝ е на мисия тя пътува с генералът навсякъде, като тя е отговорна за маршрута, по който да поемат. Тя организира пътешествия до пирамидите, главна домакиня е на вечерни партита и винаги намира начин, по който да забавлява френската армия. След като се разгласява надлъж и нашир за връзката ѝ с Наполеон, тя бива засипана от овации когато подминава група офицери на улицата. Те дори ѝ дават прякорът “Клеопатра”.

Вярва се, че по това време преди да тръгне за Египет, Наполеон разбира, че законната му съпруга Жозефин дьо Боарне има афера с друг мъж и за да запълни празнотата се обръща към Полин от отчаяние. Той дори се заканва минутата, когато отново стъпи на родна земя да уреди техният развод. Въпреки, че е възможно наистина Фуре да е ползвана като заместничка, тя със сигурност не го усеща така. Личи си, че под каквито и обстоятелства двамата да са влезли в тази любовна връзка чувствата им са истински един към друг. 

Докато всичко е перфектно между двойката малкият им свят е унищожен от връщането на Джон, само две седмици след като е заминал. Оказва се, че корабът му е пленен от британците. Английските войски имали информация за аферата на Наполеон и когато виждат, че Фуре е безполезен за тях го пращат обратно в Александрия. Придвижвайки се към Кайро, той ще види, че повечето от войската я няма, следа от жена му или техният общ багаж – също. Научил за свалката на съпругата си с генерала той ядосано ще тръгне към новото местоположение на офицерите. 

Много недоволен от предателството на Полин той започва да ѝ вика минутата, в която я вижда и дори започва да я удря. За нейно щастие, суматохата е дочута от войници, които бързо обуздават боят, който е бил на път да се случи. Изморена от лошият характер на Джон още, преди да е заминал Полин иска незабавно развод, който с радост получава. Оттогава тя отново започва да ползва моминското си име Белиза. Сега като официалната любовница на Наполеон тя продължава живота си по старо, организирайки различни мероприятия, за да разведри офицерите и този път е забелязвана много по – често до Бонапарт, тънеща в много повече богатства и лукс от всякога.

Josephine de Beauharnais, Keizerin der Fransen

Скоро, обаче на генералът му се налага да замине, този път за Сирия, откъдето ще му се наложи да се прибере във Франция. Полин ще го последва като се качва на борда на най – ранният кораб, който е завзет от англичаните и тя живее няколко месеца като тяхна пленница. Когато най – после успява да се завърне в родната страна разбира, че всички надежди за нея са вече мъртви. През времето, в което Белиза е надалеч Наполеон и Жосефин са възстановили връзката си. Вече на по – висша позиция благородникът трябва да държи репутацията си непокътната и това означава и край на египетската му любов.

Дори никога повече двамата да не се срещат на живо отново, с изключението на един бал през 1811 година, Наполеон изпълнява всяка прищявка на Полин от финансова гледна точка. Той я дарява с огромна сума пари и имение. 

До 1814 година Белиза, сега Мадам де Ранчо, е дама интегрирала се към висшата класа. Тя става сравнително успеше художник, свири на арфа перфектно и дори публикува два романа. Допълнително богатствата ѝ растат от бизнес, който започва в Бразилия, отваряйки магазин за екзотични дърва. През 1837 година тя прекарва дните си с приятелки, рисуване на картини и писане, заобиколена от любимите си домашни птици и маймуни.

Тя почива на 90-годишна възраст в Париж, но преди да умре гори всички писма, които някога е получавала от любовника си Наполеон. Живота си преживява като едно голямо епично приключение до самият си край, посещава много места и се занимава с неща, които ѝ носят удоволствие.

 
 
Коментарите са изключени за Египетската любов на Полин Фуре с Наполеон