Един идиотски спор

Забавлението е голямо, политическите щети – също. Германия и Гърция здравата се карат. Спорът им в много отношения напомня за непримиримостта на конфликта между различните поколения, пише Дойче веле.

Гръцкият премиер Ципрас иска да убеди европейците, че страната му заслужава повече подкрепа. Не се знае обаче дали срещата на върха в Брюксел изобщо ще го изслуша. В Брюксел вече са изнервени до краен предел, разказва един инсайдер. Той обяснява, че финансовият мениджмънт на гръцкото правителство бил несериозен, пълен с технически грешки, а комуникацията – направо катастрофална. На масата за преговори се договаряме едно, но още в първото интервю, дадено от гръцки министър, договорките отиват на боклука, недоволстват представители на ЕС.

Но и колективният гръцки организъм се чувства тъй, сякаш европейците го изтезават. И особено германците. Най-вече финансовият министър Янис Варуфакис изобщо не цепи басма на европлановете за гръцкия дългов проблем и непрекъснато привлича вниманието на медиите с всевъзможни словесни предизвикателства. Преди време например нарече европейския план за Гърция „фискален уотърбординг“ – по аналогия с изтезанието, прилагано от американската армия в затвора Абу Гариб.

Отношенията между Атина и Берлин достигнаха точката на замръзване. Гръцкият вестник „Вима” го нарече тези дни „Битката за Берлин”, а Панос Каменос, министърът на отбраната в коалиционното правителство, направо обвини германския финансов министър Волфганг Шойбле, че води „психологическа война”, за да съсипе двустранните отношения. Германският вицеканцлер Зигмар Габриел, който също е известен с политическата си откровеност, защити своя колега Шойбле и каза пред „Билдцайтунг”, че така повече не може. Габриел и Шойбле са от различни партии, но независимо от това вицеканцлерът не скри възмущението си от начина, по който гръцки министри атакуват германския ковчежник.

Един неприличен жест

А от няколко дни на дневен ред е и… средният пръст на Варуфакис. В едно телевизионно шоу милиони германци видяха клипче с реч на Варуфакис от 2013 година. Тогава, още в качеството си на професор по икономика, Варуфакис говори в Загреб за еврокризата и препоръчва на Гърция да се признае неплатежоспособност, но въпреки това страната да остане в еврозоната. И в един момент показва среден пръст с думите: „…По този начин ще покажем пръст на Германия и ще ѝ препоръчаме оттук нататък сама да решава проблема.”

Двете главни действащи лица в гръцко-германската свада са финансовите министри на двете страни. Техният публичен сблъсък по нещо напомня на конфликта между баща и син. От едната страна е по-младият Варуфакис: спортен тип със слабост към лайфстайла и марксистки възгледи, човек от академичния свят, човек на теорията. Главният му опонент на европейската финансова сцена сякаш е неговата пълна противоположност и то във всяко отношение. Волфганг Шойбле вече пето десетилетие е депутат от германския парламент. Той има огромен политически опит и умее да постига компромиси.

Като консерватор Шойбле поставя пестеливостта на първо място и гледа с подозрение към всякакво раздаване на държавна милостиня. И докато Гърция е изправена на ръба на държавния фалит, Германия за пръв път от десетилетия насам през миналата година прие балансиран държавен бюджет – благодарение именно на Шойбле. Варуфакис, който ходи на работа в министерството с мотоциклет и никога не се появява с вратовръзка, прилича малко на поп-звезда. Докато Шойбле изглежда като типичен „слуга на държавата” с протестантски възгледи и пестеливост. Към това трябва да добавим и още един важен факт: за германския министър стабилността на еврото е свещена, защото особено от берлинска гледна точка общата валута е ключов политически фактор.

Историческа вина и стари дългове

В политически фактор постепенно се превръща и наново разгорялата се дискусия за репарациите от времето на Втората световна война. Документите от годините, когато германските окупатори контролират гръцката икономика, пораждат както юридически въпроси, така и много психологическо напрежение.

Официалната германска позиция гласи, че този казус отдавна е приключен, но в Гърция мнозина отвръщат: „Не ви ли е срам?” Нещо повече, и в Германия неколцина историци и политици проявяват разбиране към исканията за допълнителни репарации – 70 години след края на войната. Аргументът на германското правителство, че Гърция вади темата на дневен ред, само защото спешно ѝ трябват пари, не е валиден, твърдят тези критици. Понеже още през 1995 година Атина съобщила на германското външно министерство, че не се е отказала от претенциите си за още репарации.

Словесните сблъсъци между Берлин и Атина вече вредят на целия ЕС, за което намекна президентът на Евросъюза Доналд Туск. Пред вестник „Зюддойче Цайтунг“ той говори за „идиотски сценарий” и предупреждава държавите от еврогрупата за опасността Гърция по глупава случайност да бъде изхвърлена от общата валута. С поглед назад към двете ужасяващи войни през 20-ти век Туск припомня, че в европейската история има повече от достатъчно недоразумения, глупави случайности и злощастно протекли телефонни разговори.