shareit

Дилма Русеф – от партизанка до първата жена президент

| от |

Измъчвана по време на военната диктатура, бившата партизанка Дилма Русеф се превърна в управленец с твърда ръка в сянката на бившия държавен глава Лула да Силва преди да стане първата жена президент на Бразилия.

На 66 години тя тръгва като големия фаворит на президентските избори след силна контраофанзива срещу еколожката Марина Силва, бивша нейна съюзничка, чийто рязък възход я накара да трепери в началото на кампанията. Южноамериканската Ангела Меркел от левицата е също толкова строга, колкото неприветлив беше политическият й кръстник Луис Инасио Лула да Силва, профсъюзният работник, превърнал се в президент (2003 г.-2010 г.).

„Щастлива съм, както рядко съм била в живота си, от шанса, който историята ми даде да бъда първата жена ръководител на Бразилия“, заяви Русеф на 1 януари 2011 г., приемайки президентската лента от ръцете на Лула да Силва. „Да наследя президента Лула е предизвикателство“, допълни тя.

Дилма Русеф беше министърка на мините и енергетиката при Лула от 2002 до 2005 г., след това началничка на кабинета му от 2005 до 2010 г. Освен това по онова време тя беше председателка на Управителния съвет на петролния гигант „Петробрас“. Преди това тя никога не се беше явявала на избори. Бразилците едва я познаваха. Постепенно те свикнаха със силния глас и стила на „желязна лейди“ на президентката, чиято постоянно топирана прическа е подарък за карикатуристите.

Президентката, която е завършила икономика, критикува публично министрите си и е известна с гневните си изблици на четири очи. Тя борави с цифри с лекота, познава до най-малката подробност всяка програма на правителството си. Дилма Русеф рядко показва интимната си страна – суеверна, страстна читателка, която не си ляга без да е обърнала няколко страници, почитателка на сериала „Игра на тронове“. Понякога тя си подарява нощна езда с мотоциклет, инкогнито в столицата Бразилия.

В рядък намек за преживяванията си по време на диктатурата от 1964 до 1985 г. тя разкрива емоциите си: „В живота си съм се изправяла пред много трудни ситуации, физическа агресия до границата на поносимото. И нищо не ме отклони от посоката ми, нито от моите ангажименти и пътя, който си бях начертала“, заяви тя, след като беше освиркана преди мача на откриването на Мондиала през 2014 г. на 12 юни в Сао Пауло.

Дилма Вана Русеф е родена на 14 декември 1947 г. в Бело Оризонте в семейство от средната класа. Баща й Педро Русеф е български имигрант, адвокат и привърженик на комунизма, а майка й Дилма Жане да Силва, която е учителка, я насърчава много рано да чете – Балзак, Зола, Достоевски.

По време на диктатурата тя членува в леви нелегални въоръжени организации под фалшивите имена „Естела“, „Ванда“ и „Луиза“. Степента й на участие във въоръжените действия продължава да е обект на полемика и до днес. Арестувана на 22 години, тя е жестоко измъчвана и прекарва близо три години в затвора. На снимка в биографичната й книга, публикувана една година след идването й на власт, тя е с вдигната брадичка и дързък поглед пред военния, който я разпитва след 22-дневни мъчения. Невиждана дотогава снимка, която развълнува цялата страна.

Русеф има една дъщеря Паула и 4-годишен внук Габриел. След 30-годишен брак тя се разведе с бащата на дъщеря си Карлуш де Араужо, който също бил хвърлен в затвора по време на диктатурата. С него тя участва през 1979 г. в основаването на Бразилската работническа партия, която напуска през 2000 г., за да се присъедини към редиците на Партията на трудещите се на Лула.

В годините тя заема постове в правителството на щата Рио Гранде до Сул, където прекарва голяма част от живота си. Лула обича да разказва за срещата им: „Появи се една другарка със своя малък компютър. Започнахме да говорим и си дадох сметка, че имаше нещо различно в нея. Тогава си помислих: „Мисля, че открих моята министърка на енергетиката“. През 2005 г. скандалът „Мансалао“, свързан с купуване на гласове на депутати в парламента обезглавява ръководството на Партията на трудещите се и антуража на Лула. Тогава той прави Русеф свое протеже.

За четири години на президентския пост Русеф продължи успешно борбата на Лула срещу дълбокото социално неравенство в Бразилия. Парадоксално тя разочарова в своята област – икономиката. /АФП, БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Дилма Русеф – от партизанка до първата жена президент