Река Бидасоа отделя Франция от Испания в последните километри преди Пиренеите да стигнат до океана.
Малко преди устието ѝ, между Ирун на южния бряг и Андай на северния, водата минава от двете страни на ниска пясъчна ивица, дълга около двеста метра и по-малка от футболно игрище.
Наричат я Фазанов остров, макар птиците, на които е кръстена, да не живеят там.
Най-разпространеното обяснение е, че в римско време мястото се нарича на баски "паусу", тоест "проход", защото тук се плаща мито за преминаване между Аквитания и Хиспания.
Във френския думата постепенно се изкривява и накрая започва да звучи като "фазани".
Днешното име на острова е споменато за първи път в историческия труд на Естебан де Гарибай, издаден в Антверпен през 1571 година.
Век и половина монарсите на двете кралства използват това място, за да се срещат, без да стъпват на чужда територия.
Първата голяма размяна на заложници е през 1526 година и прилича повече на плащане на откуп, отколкото на дипломация.
Френският крал Франсоа I е пленен от войските на император Карл V в битката при Павия през 1525 година и прекарва година в испански плен.
За да се прибере у дома, подписва унизителен договор, а като гаранция за изпълнението му предава на противника двамата си най-големи синове, на осем и на шест години.
На 17 март при понтон в средата на реката лодката на краля и тази на децата се разминават.
Франсоа стъпва на френския бряг свободен, а момчетата, едното от които ще управлява Франция като Анри II, прекарват следващите четири години в испански крепости.
Почти век по-късно на Бидасоа се разменят невести.
На 9 ноември 1615 година по нея минават две сгодени принцеси.
Четиринайсетгодишната инфанта Ана Австрийска отива във Франция при Луи XIII, а Елизабет, сестрата на Луи, пътува към Мадрид, където ще стане съпруга на бъдещия крал Филип IV.
Рубенс увековечава сцената в цикъла творби за живота на френската кралица Мария Медичи, която урежда двете женитби. Картините днес са изложени в Лувъра.
Ана ще се върне на същото място след четирийсет и пет години, вече като кралица майка.
Отново ехтят оръдията. Войната, започнала през 1635 година, се проточва двайсет и четири години и разорява и двете хазни.
През лятото на 1659 година на масата за преговори сядат двамата всесилни първи министри: кардинал Мазарини от френска страна и Луис де Аро от испанска.
В едно писмо кардиналът описва подготовката: от двата бряга до острова са построени мостове, за всяка делегация има еднакво жилище, а залата за срещите е издигната точно по средата между тях.
Нито една от страните не бива да прави и крачка повече от другата.
Договорът е подписан на 7 ноември 1659 година.
Испанската корона губи на север почти целия Артоа и няколко гранични крепости, а на юг – Русийон и Горна Сердания в Каталония.
За граница между кралствата са обявени Пиренеите.
Мирът е скрепен с брак: Луи XIV ще се ожени за братовчедка си Мария Тереза, дъщерята на Филип IV.
Младоженците са деца на двете принцеси, разменени на реката през 1615 година: Луи е син на Ана Австрийска, а Елизабет е майка на Мария Тереза.
Инфантата се отказва от правата върху испанския престол за себе си и за потомците си срещу зестра от петстотин хиляди екю в злато.
Хазната в Мадрид не разполага с такава сума и парите така и не са изплатени.
Подобна сватба изисква церемониал, достоен за двата двора.
Подготовката от испанска страна е поверена на Диего Веласкес.
Авторът на "Менините" е не само придворен живописец, но и "апосентадор майор", главен управител на кралските покои, а тази длъжност го откъсва все повече от ателието.
Той урежда квартирите на краля и свитата по целия път от Мадрид до границата и подрежда испанските помещения в павилиона на острова.
На 7 юни 1660 година двамата монарси се срещат там.
Зад Луи XIV е майка му Ана Австрийска, която вижда отново брат си Филип IV, а Мария Тереза минава от испанската на френската страна.
Шарл Льо Брюн пресъздава срещата в гоблен за поредицата за живота на Луи XIV.
Веласкес не се радва дълго на успеха си. Връща се в Мадрид изтощен, разболява се и умира на 6 август 1660 година. Съпругата му Хуана го надживява с няколко дни.
Пиренейският мир оставя след себе си и една граница, която все още изглежда като отстъпка, спечелена с хитрост.
Договорът дава на Франция селата в Горна Сердания, а през май 1660 година комисия от експерти ги изброява поименно: трийсет и три. В областта обаче има едно селище със специален режим.
Ливия, кръстена на съпругата на римския император Август, е стара столица на областта и при Карл V получава статута на град.
Испанските пратеници се хващат за тази дума и с договор от 12 ноември 1660 година мястото остава под властта на Мадрид.
Днес в градчето живеят около хиляда и петстотин души, отделени от останалата част на страната с ивица френска земя, широка около километър и половина.
Пътят до Испания е обявен за неутрален и такъв остава до влизането на двете държави в Шенгенското пространство през 1995 година.
Неплатената зестра се превръща в повод за нова война.
След смъртта на Филип IV през 1665 година Луи XIV обявява, че отказът на жена му от правата върху престола в Мадрид е невалиден, защото парите така и не са дошли.
Две години по-късно той повежда армията си към Испанска Нидерландия, днешна Белгия.
Още по-мащабни последици върху съдбата на двете държави има самият брак.
През 1700 година бездетният испански крал Карлос II завещава короната си на Филип Анжуйски, внук на Луи XIV и Мария Тереза.
Според френското списание "Меркюр галан" мадридският посланик във Версай посреща решението с думите "Каква радост, сир! Няма вече Пиренеи!"
Филип поема властта още същата година и я отстоява в тринайсетгодишна война срещу Австрия и нейните съюзници, а днес на испанския трон седи негов пряк потомък - Фелипе VI.
Самият остров дълго остава без ясен статут. Положението му е уредено едва през 1856 година с договора от Байон.
Според него Фазановият остров, "с който са свързани толкова исторически спомени, общи за двата народа", принадлежи неразделно на Франция и Испания.
С конвенция, подписана през 1901 година и влязла в сила на следващата, двете държави въвеждат ред, който се спазва все още.
От 1 февруари до 31 юли островът е под испанска власт, а от 1 август до 31 януари е френски.
От 1908 година управлението му е поверено на флота.
Титлата вицекрал носят командирът на военноморското командване в Сан Себастиан и представител на френските морски власти.
На острова няма жители.
Общинските служители от Ирун и Андай идват веднъж на шест месеца да окосят тревата, военни моряци от двата бряга проверяват мястото на всеки пет дни, а обикновени посетители стъпват там само в редките дни на отворените врати.
Насред острова е издигнат паметник на Пиренейския мир. Той е построен през 1861 година, а от 2012 година пред него двамата вицекрале си предават властта.
Крал Фелипе VI е потомък на брака, договорен на Бидасоа, Ливия остава испанска заради една дума, а пясъчната ивица в реката сменя знамето си два пъти в годината без нито един изстрел.
Правилото от преговорите на Мазарини и Аро продължава да важи, само че вече във времето, а не в пространството: всяка от страните притежава острова точно колкото другата.