Поражението на испанската армада през 1588 г. - флот, воден от испанския командир херцог Медина-Сидония с цел да свали кралица Елизабет I - се счита за едно от най-големите военни постижения на Англия.
Но всъщност испанците не са победени от смелите морски вълци на кралица Елизабет I, които се борят срещу превъзхождащи сили.
Те са унищожени от лошото време, неправилното планиране и погрешната стратегия и тактика.
Също така кампанията на испанската армада от 1588 г. променя хода на европейската история. Ако Медина-Сидония, испанският командир, беше успял да ескортира 26-хилядната инвазионна армия на крал Филип II, бъдещето на кралица Елизабет I и нейната протестантска Англия би било наистина много мрачно.
Ето няколко факта за този военен конфликт между Испания и Англия.
Както министрите на Елизабет I, така и тези на крал Филип II Испански очакват, че 50% от населението на Англия, което е католическо, ще подкрепи испанските нашественици
Мечове с дръжки, украсени със скъпоценни камъни, предназначени като подаръци от Филип за английските католически благородници, са открити в кутия на борда на един от фатално повредените кораби - Nuestra Señora del Rosario, след като английският вицеадмирал сър Франсис Дрейк се качва на борда.
Шпионите на испанския крал докладват предварително, че "по-голямата част от Ланкашир е католическа... както и град Ливърпул", а графствата Уестморланд и Нортъмбърленд остават "наистина верни на Ваше величество".
Освен това, друга испанска оценка от август 1586 г. изчислява, че в Линкълншир могат да бъдат набрани 2000 мъже, а в Норфолк - още 3000, докато Хемпшир е пълен с католици.
Последният доклад може би съдържа известна доза истина. В началото на юни 1586 г. Хенри Радклиф, 4-ти граф на Съсекс, потушава това, което описа като замислен бунт "в провинцията близо до Портсмут", и арестува някои от неговите лидери.
Тогава правителството на Елизабет предприема строги мерки, за да овладее заплахата.
Хората в Англия, които отказват да присъстват на англикански богослужения, защото остават верни католици са обезоръжени, а онези, смятани за най-опасни, са задържани без съд в различни крепости.
Сред някои поданици на Елизабет I има и такива, които поставят печалбата пред патриотизма
Някъде през 1587 г. министрите на Елизабет I научават, че 12 английски търговци продават провизии и оборудване на Армадата "в ущърб на Нейно Величество и на кралството."
Деветте им големи пратки с контрабандни стоки, на стойност между 300 и 2000 лири всяка, съдържат не само провизии, но и големи количества амуниции, барут и оръжия.
Съдбата на тези безразсъдни търговци остава неизвестна, но в онези неспокойни времена е малко вероятно да са се ползвали с милостта на кралицата, която в най-добрия случай е била доста ограничена.
На борда на Армадата има английски католици
Неизбежно, някои плащат висока цена за нелоялността си към короната. Петима католици бягат с лодка от потъналия "Росарио" преди пристигането на Дрейк, но двама са заловени на борда и отведени в Тауър като "бунтовници и предатели на родината си".
Един от тях, идентифициран като корнуолецът Тристрам Уинслейд, е предаден на офицери, наети от шефа на шпионската служба на Елизабет, на които е заповядано да го разпитват "с помощта на изтезания... каквито те преценят". Истинско чудо е че, Уинслейд оцелява след изтезанията и правосъдието на Елизабет и умира в католически манастир през ноември 1605 г.
Папа Сикст V, който подкрепя Армадата, е очарован от Елизабет и казва на венецианския посланик: "Ако беше католичка, тя щеше да бъде най-обичаната ни"
Крал Филип е принуден да поиска заем от папата, за да покрие растящите разходи за подготовката на Великата армада. Папата обаче е известен със своето скъперничество.
Междувременно Сикст има любим проект да купи църквата "Възкресение Христово" в Йерусалим от османците и да я възстанови в Рим. Той е раздразнен от факта, че въпреки че испанската армия "би била достатъчна за тази цел", тя воюва с Англия, вместо да осъществи амбициите му в Светите земи.
В крайна сметка Сикст обещава да плати 1 милион златни дуката, но при условие, че половината от сумата ще бъде изплатена едва след като испанските войски стъпят на английска земя. Остатъкът ще бъде изплатен на равни вноски на всеки два месеца след това.
Филип има правото да даде английската корона на когото пожелае, при условие че кралството незабавно се върне към католическата вяра. Сикст също така иска църковните имоти и права, отнети от времето на бащата на Елизабет, Хенри VIII, да бъдат възстановени.
След поражението на Армадата, Сикст казва на един от кардиналите си да напише писмо до Филип, за да го утеши и да го насърчи да предприеме нова експедиция срещу Англия. Самият той се въздържа да му пише, тъй като се страхува, че кралят "може да го използва като претекст, за да му поиска пари".
Медина-Сидония не иска да командва Армадата
Сидония е администратор и никога не е бил в открито море. Той казва на испанския крал: "От малкото опит, който имам, знам само, че от морето ми се повръща."
Той е първият, който укрепва испанския град Кадис по време на нападението на Дрейк през 1587 г., и е назначен за генерал-капитан на Андалусия като "ясно доказателство за благоволението на краля".
След като обмисля назначението си в продължение на два дни, Медина-Сидония изразява категоричното си убеждение, че експедицията на Армадата е сериозна грешка и има малки шансове за успех. Само чудо, добавя той в откровено и прямо писмо, би могло да я спаси.
Съветниците на Филип, ужасени от съдържанието на писмото, не се осмеляват да го покажат на краля.
Когато първите бури повреждат армадата след като напуска Лисабон, Медина-Сидония отново започва да се съмнява сериозно в мисията си.
Сър Франсис Дрейк се интересува повече от плячката, отколкото от битките
След първата битка южно от Корнуол, Дрейк получава заповед да следи испанската флота, като запали факла на кърмата си, за да служи за ориентир на следващата английска флота.
Но през нощта светлината изчезва. Дрейк напуска поста си, за да ограби потъналия "Росарио".
На разсъмване английският адмирал лорд Хауърд от Ефингъм, на борда на "Арк Роял", и два други английски кораба се озовават в трудна ситуация срещу Армадата. Те бързо се оттеглят.
Дрейк твърди, че в полунощ е забелязал странни платна от дясната страна на кораба и, мислейки, че са испански, загася фенера си и се впуска в преследване. Оказва се, че това са били германски търговски кораби.
Хауърд смята за некоректно да изпрати на военен съд един от морските герои на Англия в момент на национална криза - въпреки че заради неговите действия английският флот губи време и разстояние в преследването на испанците.
След провала на Великата армада през 1588 г., Испания изпраща още два флота - през 1596 и 1597 година - но и те са разрушени от бури.
Дългата 19-годишна война между Англия и Испания приключва през 1604 г. с подписването на мирен договор.
Новият английски крал Джеймс I, който наследява Елизабет I, е решен да прекрати скъпоструващите военни действия. Договорът е подписан от представители на Джеймс I и испанския крал Филип III (син на Филип II).
Въпреки че Англия не претърпява военна загуба, условията на договора са по-благоприятни за Испания. Англия се съгласява да прекрати подкрепата си за въстанието на Нидерландите срещу испанската власт и да спре пиратските нападения срещу испански кораби в Новия свят. В замяна Испания се отказва от амбицията си да върне католицизма в Англия и признава протестантската власт.
А между временно въпреки загубата на Великата армада, тя си остава една от най-мощните морски флоти в историята.
