Изстрелите, произведени в градовете Лексингтън и Конкорд през април 1775 г., дават начало на Американската война за независимост, но именно жестоката битка при Бънкър Хил два месеца по-късно превръща поредицата от сражения в мащабна военна кампания.
Тази решаваща битка поставя основите на създаването на американската армия и 11-месечната обсада на Бостън.
След първоначалните сблъсъци в Лексингтън и Конкорд, британските сили под командването на генерал Томас Гейдж се озоват в капан в Бостън. Хиляди неорганизирани, но решителни колониални войници от цяла Нова Англия се събрат около града, като безпрепятствено обграждат британците.
Бостън, важен пристанищен град и символичен център на революционните настроения, се оказва епицентър на събитията. Британците се опитват отчаяно да запазят контрола над града и неговото важно пристанище.
Осъзнавайки стратегическото значение на хълмовете около Бостън, колониалните лидери решават да укрепят хълма Бънкър Хил на полуостров Чарлстън.
В нощта на 16 юни 1775 г. 1000 милиционери, водени от полковник Уилям Прескот, набързо издигат землени укрепления. На следващия ден около 2200 британски редовни войници под командването на генерал-майор Уилям Хау предприемат фронтална атака.
Битката е ожесточена и кървава. Колониалните защитници удържат позициите си срещу две британски атаки, нанасяйки им тежки загуби. Червените мундири, настъпващи в дисциплинирани редици, са посрещнати с смъртоносни залпове.
Едва при третата атака, когато американците остават без амуниции, британците най-накрая успяват да превземат укрепленията.
Въпреки че това е тактическа победа за британците, тя е белязана от множество жертви. Над 1000 британски войници са убити или ранени. Това е почти половината от участвалите в сражението. За сравнение колониалните жертви са приблизително 450, от които 140 са убити предимно по време на последната битка и отстъплението.
Тази шокираща цена предизвика сътресения в британското командване, разрушавайки всякакви илюзии за бързо и лесно потушаване на бунта. Всъщност, те се оказват в капан.
Бънкър Хил се оказа важен поврат. За неопитните колониални сили това е огромен тласък към победата. Те се изправят рамо до рамо срещу най-мощната армия в света и ѝ нанасят тежки загуби, доказвайки, че патриотичната отдаденост, дори и от страна на необучени войници, може да се противопостави на превъзхождаща военна мощ.
Новината за битката мобилизира подкрепата на 13-те колонии, обединявайки ги в обща кауза.
От решаващо значение е, че битката при Бънкър Хил подчертава спешната нужда от по-организирана и дисциплинирана бойна сила. Само няколко дни след сраженията Вторият континентален конгрес се събира във Филаделфия, предприема решителна стъпка, като официално създава Континенталната армия и на 15 юни 1775 г. назначава за неин главнокомандващ Джордж Вашингтон от Вирджиния.
Вашингтон пристигна в Кеймбридж в началото на юли, изправен пред трудната задача да превърне група от разнородни войници в една сплотена бойна машина.
Обсадата на Бостън се засилва под командването на Вашингтон. През следващите 11 месеца Континенталната армия затяга обкръжението около града. Британците, ограничени в полуострова, разчитат изцяло на морските линии за доставки и подкрепления, което ги прави уязвими.
Основното предизвикателство пред Вашингтон е да се сдобие с достатъчно артилерия, за да изтласка укрепилите се британци.
Патовата ситуация най-накрая се променя в началото на 1776 г., когато, в забележително логистично постижение, полковник Хенри Нокс успешно транспортира 59 оръдия и други военни доставки, заловени от форт Тикондерога, през замръзнала местност до Бостън.
В нощта на 4 март войските на Вашингтон, под прикритието на нощта, укрепя Дорчестър Хайтс, откъдето се вижда Бостънското пристанище. На разсъмване британците се събуждат и виждат, че американските оръдия са насочени директно към техните позиции и кораби.
Осъзнавайки невъзможната ситуация и изправен пред перспективата за поредна скъпоструваща атака или унищожаване на флотата си, генерал Хау заповядва отстъпление. На 17 март 1776 г. над 11 000 британски войници се качват на кораби и отплават за Халифакс, Нова Скотия.
Обсадата на Бостън, която завършва с тази стратегическа американска победа, бележи дълбока промяна. Бънкър Хил показва, че колонистите могат да се сражават; последвалата обсада доказа, че те могат да водят военна кампания и да постигат стратегически цели. Започва превръщането на разпръснатите милиции в единна, професионална армия, което подготви почвата за продължителна война за независимост.
