Във Викторианската епоха медицинските лечения са били доста "на късмет". Някои от тях, знаем, са били доста притеснителни по съвременните стандарти: в първия по рода си „Наръчник по диагностика и терапия на Мерк“ се препоръчват средства като арсеник, пиявици и кокаин за различни заболявания.
Но епохата е и период на иновации в областта. Много от процедурите и инструментите, разработени в края на XIX в., се използват от медицинските специалисти и днес, включително спринцовката, с която може да се бора само с една ръка.
Когато Летисия Мамфорд Гиър получава патент за устройството през 1899 г. - същата година, в която е издаден наръчникът на Мерк - тя променя целият бранш на здравеопазването. Гиър е родена в Ню Йорк през 1852 г., една година преди изобретяването на хиподермична игла.
Спринцовките вече са съществували от изненадващо дълго време в този момент от историята. През I в. от н .е. римският хирург Гален за първи път описва рудиментарна спринцовка с бутало, предназначена обаче за нанасяне на мехлеми, а не за инжектиране на течности в кръвта. Към 900 г. арабският офталмолог Амар ал-Мавсил използва спринцовки, за да изважда катаракта от очите на пациентите си. Инструментът не е бил остър като съвременните игли и е изисквал предварително да се направи разрез в окото на човека. Едва през втората половина на XIX в. спринцовките, наподобяващи днешните - с подкожни игли, бутала и стъклени тела за лесно измерване - се разпространяват в света на медицината.
Когато Гиър става медицинска сестра, тя би трябвало да е запозната с този инструмент. Актуалните тогава версии са били много по-лесни за ползване от предишните, но тя все пак вижда възможност за подобрение.
През 1896 г. подава патент за нов тип спринцовка, предназначена за използване с една ръка - толкова елегантна и проста, че пациентите могат да прилагат и сами лекарствата си в труднодостъпни области по тялото. Най-уникалният аспект на конструкцията е дръжката с форма на кука, която улеснява захващането на инструмента и използването му в неудобни позиции. Както обяснява изобретателката в патента си, тази особеност дава възможност на „оператора да използва спринцовката върху себе си без помощта на асистент, което не би било възможно, ако за работата с нея са необходими две ръце“. Тя също така отбелязва, че основното устройство може да бъде възпроизведено на ниска цена, което допълнително подчертава неговата достъпност.
Службата за патенти и търговски марки на САЩ издава патента й 3 години след подаването на заявката. Изобретението вдъхновява все по-удобните спринцовки, които се използват днес, и е сред последните големи обновления на медицинския инструмент до 1956 г., когато новозеландски фармацевт на име Колин Алберт Мърдок изобретява първата пластмасова спринцовка, която е направена така, че да се изхвърля след еднократна употреба. Използваните преди това стъклени и метални е трябвало да преминават през времеемък процес на стерилизация между инжекциите, а често това не е било достатъчно, за да се предотврати инфекция. Първоначално здравните служители отхвърлят идеята на Мърдок като прекалено футуристична, но в крайна сметка тя е възприета като бърз, безопасен и ефективен начин за прилагане на ваксини и медикаменти. През следващите години дизайнът не се променя много.
Гиър не доживява да види умотворението на колегата си, но доживява влиянието на своето изобретение. Тя умира през 1935 г. на 83-годишна възраст. Въпреки че е един от няколкото изобретатели, допринесли за съвременния дизайн на може би най-популярният медицински инструмент, нейното име не се помни особено ярко.
